Решихме да проверим струват ли си десетина популярни марки вина, каквито се срещат в „Била”, „Лидъл” „Метро” и др. Сложихме сред тях и няколко вносни – италианско, испанско, френско – за сравнение.

 

И така – сляпа дегустация. Бутилките увити в амбалажна хартия, номерирани, опитваме една по една, когато приключим с всичките – развиваме опаковките и се изненадваме или не се изненадваме…

 

Кои сме ние? Ясен Захариев и аз, Иван Бакалов сме правили 2009-2015 г. подобни слепи дегустации за разни категории вина (виж например тук, тук, тук и тук). Ясен е философ, преподава в Нов Български и на още няколко места, работил е няколко години във винарски изби в Австралия и Калифорния като студент (виж тук), в последните години участва в дегустационния панел на „Ди вино”. Двамата с още неколцина ентусиасти бяхме в един клуб „Винен наблюдател” и често си правехме слепи дегустации. Да опитваш на сляпо – имаме опит, знаем, че изненади могат да се очакват. Съвсем различно е, в сравнение с това да опитваш вина, на които знаеш марката и авторитета.

 

Избраните 12 вида не изчерпват всичко по рафтовете в супермаркетите, но представят повечето големи български производители. И освен това – нямаме толкова излишни пари да купуваме 30 вида за дегустация.

Който е правил такива слепи дегустации знае как се изострят усещанията и как добри вина, които познава, може да му се сторят по-кофти, и обратно – по-евтини непретенциозни вина да го впечатлят.

Оценявали сме по шестобалната система, при която добрите вина започват от 3,50. Ето пояснение:

 

От 2 до 3 – вина с големи дефекти или прекалени недостатъци, не стават за пиене, не си заслужава парите.

От 3 до 3,50 – вина с недостатъци или леки дефекти, които все пак стават за пиене с някакви мезета, храни, въпрос на индивидуален вкус.

 

От 3,50 до 4 – вина с известни добри качества, без да са изключителни. Подходящи за пиене с определени мезета и храни, въпрос на индивидуални предпочитания.

 

От 4 до 4,50 – вина с достатъчно хубави качества, могат да се пият и без храна или мезе, достатъчно добри сами по себе си.

 

От 4,50 до 5 – Много добри вина, от най-хубавите, които задължително трябва да се опитат.

 

От 5 до 5,50 – отлични вина, най-доброто на пазара.

 

От 5,50 до 6 – отлични вина с изключителни качества, съвършенство на вкуса, обикновено с професионални оценки над 94-95 точки, с висока цена.

 

Най-важният момент в оценката на виното се оказва цената му. Едно вино може да е много добро за цена 5 лв., друго вино може да е по-добро, но да не си струва 12-14 лева бутилката.

 

Кабиле Мерло и Каберне совиньон 2016 г. Винпром Ямбол (беше опаковано под номер 4).

Средна оценка 4,50. Цена около 8 лв.

В „Метро” попаднахме на тази по-стара реколта. На пазара в момента си намират и 2017, 2018 и 2019 г. Много добро съотношение цена-качество.

 

Различават се от по-евтината серия на Винпром Ямбол „Вила Ямбол” по отлежаването.

Цветът е интензивен рубин. Средно силен нос, както казват дегустаторите, тоест аромат, с нюански на черни и червени плодове – череша, къпина, леко на конфитюр и опушено. Средно тяло според Ясен, според мен средно към леко. Сочно, балансирано, средно дълго, усещане за вишни и къпини, според Ясен. На мен ми е малко късо, с усещане за недостатъчно узрял плод. Този термин „късо“, който използват дегустаторите, трябва да се поясни за по-широката публика – късо ще рече, че при преглъщане усещането от виното преминава много бързо, няма дълъг послевкус или „финал”, както го наричат, да остава усещане от виното. В случая няма такъв недостатък, но можеше да има и по-дълъг послевкус. Ясен му дава 5, аз – 4.

Енира Найперг селекшън 2016 г. купаж на избата „Беса вали” (беше опаковано под номер 2).

 

Средна оценка 4,25. Цена 14-15 лв. в магазините.

 

Вината „Енира” са купажи от Мерло (преобладаващ процент), Каберне совиньон, Каберне фран и Пти вердо. Продават и отделни сортови вина Мерло, Каберне совиньон. Името „Найперг селекшън” идва от това, че в избата съсобственик е граф Фон Найперг.

 

Цветът е развит, към керемиден, което подсказва отлежаване и стара реколта. Умерен аромат на добре узрели плодове, леко мармеладен. Ясен подчертава, че се усеща опушено, пикантно, както се оказва – от бъчвата. Средно тяло, мощен зрял танин, с тонове на касис, приятен плодов профил, дълго, пише Ясен. Аз съм съгласен донякъде, изпъкват ми леко киселини, приятни обаче, с приятен послевкус. И леко не ми достига плътност на вкуса. От мен 4, от Ясен 4,50.

 

Excentric Рубин, 2018 г. Винарска изба „Меди вали” (беше опаковано под номер 6).

 

Средна оценка 4. Цена около 14-15 лв.

 

Български сорт, кръстоска между Сира и Небиоло, от 1949 г. От същата серия има и Мелник, и Мавруд. Тази серия, както и по-евтината Good Year („Добра година”) са си спечелили авторитет на добри вина. По-скъпите се срещат по-рядко в магазина. Този Рубин е от „Метро”. И двамата сме му дали оценка 4.

 

Наситен цвят с леко развитие. Интензивен аромат с нюанси на костилкови плодове, кожа, мастило, тютюн. Средно тяло, обло, сочно, с вкусове на приятен черен плод, добра дължина.

 

Quantum Сира и Каберне совиньон 2019 г., „Домейн Бойар” (беше опаковано под номер 1).

 

Средна оценка 4. Цена в „Била” 10 лв., до 8-9 лв. в някои магазини.

 

Произвежда се във винарната „Сините скали” в Сливен. Вината с тази марка са на добро ниво, с постоянство в качеството през годините, има няколко разновидности купажи. Точно това, което опитахме, не беше най, най. Отчетлив аромат на добре узрели червени плодове, леко мармеладено и землисто, както подчертава Ясен. Средно тяло.Танините „сушат”, оставят усещане за сухота – това беше общо впечатление и за двамата. Сравнително късо. Все пак и на двамата оценката ни е 4, добро вино.

 

Брестовица Мерло 2018 г., изба Брестовица (беше опаковано под номер 9).

 

Средна оценка 4. Цена 6 лв. в „Била”.

 

Развит цвят, характерен за по-старо вино. Аромати на ошав, шума. Леко към средно тяло, късо. Не му стига плътност. Но меки танини. Общото впечатление е добро. И двамата сме му дали оценка 4, макар да му намерихме недостатъци.

 

Baturrica Gran Reserva 2014 г., Тарагона (беше опаковано под номер 8).

 

Средна оценка 3,75. Цена 5 лв. в „Лидъл”.

 

Пример за отлежало испанско вино, което е евтино. По испанските регулации „гран резерва” е лежало минимум 2 години в бъчви и минимум 2 години в бутилка. Още докато го опитвахме видяхме развития керемиден цвят на старо вино, затова не се изненадахме, когато развихме опаковката на тази бутилка. Слаб аромат, нечист, както е отбелязал Ясен. Тялото е средно към леко, има усещане за добре узрели плодове, Ясен усеща нещо свежо, но преобладава вкус не толкова на плодове, колкото на компот от плодове – характерно за стари вина. Омекнали танини, сравнително късо на вкус. От мен 4, от Ясен 3,50.

 

Примитиво Пулия 2020 г. (беше опаковано под номер 3).

 

Средна оценка 3,50. Цена 6 лв. в „Лидъл”.

 

Италианският сорт Примитиво по света е известен като Зинфандел. Наситен плътен цвят. Отчетлив плодов аромат, леко мармеладен и редуктивен според Ясен, който веднага предположи, че е младо вино (и позна). Тялото е средно към леко, има плодов вкус, но е късо, излизат леко остри киселини (шипки, както сравнява Ясен), на мен отново не ми достига плътност. Оценката ни съвпада – 3,50.

 

Castra Rubra Класик Каберне совиньон и Сира, 2017 г. Винарска изба „Кастра Рубра“ (беше опаковано под номер 10).

Средна оценка 3,25. Цена 10 лв. в „Била”.

 

Средно интензивен цвят. Слаб аромат, с тонове на леко окисление. Средно към леко тяло. Късо. Липсва му баланс. От мен 3,50, от Ясен – 3.

 

Mezzek Мерло 2019 г. изба „Катаржина” (беше опаковано под номер 7).

 

Средна оценка 3,25. Цена в „Била” 11 лв.

 

Популярно вино, среща се навсякъде, включително други сортове от тази серия.

Интензивен цвят рубин. Среден аромат с нюанси на къпина, печен сладкиш. Средно тяло, леко грубо, късо. От Ясен – тройка, от мен – 3,50.

 

Bordeaux 2019 г. (беше опаковано под номер 5).

 

Средна оценка 3. Цена 5 лв. в „Лидъл” – евтино вино от Бордо.

 

В този прочут винен регион се произвеждат към 10 хил. различни вина, общо над 900 млн. бутилки годишно. Само 3% от тях са скъпи, над 15 евро бутилката. От вината в Бордо над една четвърт (26%) се продават на цена до 3 евро бутилката. И какво можем да очакваме за вино бордо от 5 лв.? Напълно според очакванията, даже високо го оценихме – единодушно с тройка.

 

Цветът е приятен, плътен, рубинен. Среден към слаб нос. Има пикантни и землисти тонове според Ясен, според мен е слаб и по-неутрален. Средно към леко тяло, сухо и стегнато, според Ясен, аз добавям – постно, леки танини, сухи, суши. Средно дълго към късо. И двамата сме му дали тройка.

 

Cycle Каберне Совиньон, Каберне Фран и Мерло, 2017 г. Изба „Братя Минкови“ (винпром Карнобат), (беше опаковано под номер 11).

 

Средна оценка 3. Цена около 9 лв.

 

Вина с тази марка се срещат навсякъде, има и други купажи. Това го купихме от „Лидъл”. Средно интензивен цвят. Неутрален нос. Леко към средно тяло. Ясен е отбелязал: „остро, кисело, късо, фенолно”. Аз съм отбелязъл: „изпъкват танини, усещане за неузряло”. И двамата сме му дали тройка.

 

Асеновградски мавруд ГКНП, 2017 г. Винпром Асеновград (беше опаковано под номер 12).

 

Средна оценка 2,75. Цена около 8 лв.

 

Това по традиция е от най-високата категория български вина още от соца – с гарантирано и контролирано наименование за произход. За съжаление нивото е много ниско. Оценка 2,50 от мен и 3 от Ясен. Развит цвят, слаб аромат, и „неутрален”, както отбелязва Ясен. Тялото е средно към леко, бедно на вкус, с усещане за прашно, има известна танинова интензивност, но общото впечатление не е добро. Предишни реколти от това вино бяха по-добри. То не се бутилира всяка година, избира се реколта, за да се направи „Асеновградски мавруд” ГКНП. Само че на пазара има много по-добри сортови вина Мавруд и без да са с апелация.

 

 

Двамата дегустатори в акция, вляво Ясен Захариев. Снимка: e-vestnik

 

След всичко дотук могат да се направят

 

някои изводи – цената често не отговаря на качеството

Това не е изненада.

 

Българските производители не се научиха да правят добри евтини вина за пиене всеки ден. А тези, които струват 10-15 лв. не са за всеки ден за българския стандарт. Но и не си струват парите, като вина само за празник или специален случай. След сегашната епидемия и затварянето на заведенията, остават много вина непродадени. И ако се съди по магазините, не им намаляват цените. А конкуренцията на вносните вина е сериозна. Не сме сложили за сравнение чилийски и южноафрикански например, които за около 6 лева направо са за предпочитане пред български за 8-10 лв.

За онези читатели, които едно си знаят – че винпромските вина не струват, само домашните са хубави, ще кажа – съжалявам, не сте достатъчно осведомени, нито сте опитвали достатъчно.

 

По правило нашенецът е убеден, че домашните вина са по-хубави от купешките. Тези в магазина били химия, менте, втора и трета цедка и т. н. – така гласи фолклорът сред пиячите, който е далеч от истината.

 

Истината е, че домашните вина в 9 от 10 случаи са с дефекти или напълно развалени. Скоро след като ги направят, най-често неферментирали докрай, започва оцетна ферментация или виното цветясва. Понеже в тях има живи дрожди и диви дрожди, вкусът се променя, избива в неочаквани посоки. Като почнат да се развалят, „майсторите” им започват да ги обработват с химикали да не ги изпуснат, но процесът не може да се спре. Домашни вина вече се правят масово с химия. Накрая запалянковците пият дефектно и предозирано със серен двуокис, калиев метабисулфит, лимонена киселина, танини, отвари от синапено брашно и др….

 

Винпромските вина се правят в по-чиста и контролирана среда, ферментират и се съхраняват в съдове с управление на температура, взимат се микробиологични и др. проби, следи се захарност и алхоколно съдържание, за да се осъществи пълна ферментация и т. н.. Резултатът може да е отличен, може и да не е добър на вкус, зависи от гроздето и т. н.

В общи линии винарството у нас е в криза, площите лозя са намалели от 2009 до 2019 г. с 47% – от 100 хил. хектара на 53 хил. Вносът на наливно вино от Италия, Франция, Македония, Молдова и др. се е увеличил до 36 млн. литра годишно (данни на НСИ). Пием го като българско в купажи, и заминава за износ като българско.

 

Описаната тук дегустация е с вина, купени със собствени средства. Нямахме възможност да купим 30-ина бутилки и да направим по-пълен преглед. Бележките може да са полезни на ценители, които искат да имат някакъв ориентир. Иначе всеки човек си има предпочитания и вкусовете се различават. Който иска да добие по-пълна представа  – да опитва и да сравнява.

 

Дегустацията ни стана възможна благодарение на помощта на Теодора Велева, която ни предостави залата си за срещи в книжарницата в софийския кв. „Изток”, ул. „Юрий Гагарин” 27, и която също опита някои вина, като дискретно премълча мнението си да не ни влияе, докато си пишехме оценките.