Жан Виденов, бивш премиер на България (1995-1997), излезе от нафталина и обяви, че прави политическа партия, очевидно крайно лява. Перестройката е виновна за кризата, казва той пред пловдивско издание, разкривайки плановете си. И предупреждава, че предстоят големи национални предателства, трябва да се даде отпор, ако трябва и с въобъжена борба… Добре, нека има и по-лява партия. Но човекът май не е много наред… Бил честен, не бил корумпиран като днешните, твърдят феновете му. Е, с мед да си го намажат и да си го избират.
Поучително е как се стигна до там, че Виденов дойде на власт, за да изплува сега като умряла риба от блатото.
Навремето в „24 часа“ иронично започнаха да пишат в коментари за премиера Филип Димитров с инициали – Ф. Д. Той си имал съветник – Косьо Ми (от Константин Мишев) и т. н. Стана като мода да се пише така и в други издания. Правителството на Ф. Д. изглеждаше глупаво (с извинение към старите седесари) и даваше повод за такива иронични коментари. И основната му роля беше ликвидацията на селското стопанство, чистка в съда и прокуратурата и избор на главен прокурор – Иван Татарчев и шеф на Върховния съд – Иван Григоров. След чистката Григоров каза – реформата в съдебната система приключи…
Не намериха по-мъдро решение като в други бивши соц страни, да не ликвидират кооперациите и да не спират производството. Направиха закон за връщане на земя в реални граници, връщаха и по няколко овце, крава – кой с каквото е влязъл в ТКЗС. Всичко отиде под ножа. Създадоха ликвидационни съвети на ТКЗС, с които закриха пряко половин милион работни места и ликвидираха тотално селскостопанското производство. Косвено закриха още толкова работни места в свързани отрасли.
Това е историческа заслуга на СДС. Оттогава тръгна първата вълна емиграция в търсене на хляба, макар още да нямаше безвизов режим с ЕС. Българи, роми, останали без работа, преминаваха нелегално границата с Гърция, която вече не се пазеше толкова строго като при социализма и работеха там без работни визи за по месеци, за сезон, кой колкото може, да осигури прехраната.
Ф. Д. изкара само година като премиер
Високомерен, неадекватен, с трудно разбираем речник – и като понятия, и като мисъл. Ролята му като премиер доведе до т. нар. „Боянски ливади“ – пресконференция на синия президент Желев, в която той разкритикува правителството и то падна. Върли седесари обезумяха, започнаха да горят книгата на Желев „Фашизмът“ пред президентството. Както се знае, горенето на книги в XX век е патент точно на германския фашизъм.
Ф. Д. се обиди, че не подкрепят достатъчно историческата му роля и идването на демокрацията, която сините разбираха като идването на власт на СДС за всички времена. Както каза тогава маститият Ал Йо (Александър Йорданов) – „Спечелихме изборите с малко, но завинаги“.
Ф. Д. сам поиска вот на доверие в парламента и не го получи. Беше на власт с гласовете на депутатите на ДПС. Доган очакваше да направят ново правителство на СДС с премиер Иван Костов. Но Костов се дръпна, а сините обидено не предложиха нов кабинет. И обявиха, че пъклени сили, ДС и комунистическата конспирация са ликвидирали демокрацията в България.
Тогава направиха кабинета на проф. Любен Беров с мандат на ДПС, трима министри от СДС (Биков, Карабашев, Нейчо Неев – да, да, онзи същият, на когото приписват репликата „Егати държавата, щом аз и бех вицепремиер” – бил е в координационния съвет на СДС), един от ДПС и безпартийни като Стоян Александров (финансов), Виктор Михайлов (вътрешен) и др. Разликата на изборите между СДС и БСП беше малко над 1%, но БСП не участва в този кабинет с партийни кандидати.
Правителството на Беров довърши мандата на парламента. СДС поиска 6 (шест) вота на недоверие в правителството за две години, но не можа да предизвика предсрочни избори. Беров го преследваха навсякъде седесарски агитки, чакаха го пред телевизията (тогава все още беше практика премиер да участва в предавания на телевизия и водещи да му задават неудобни въпроси). Викаха му „Уууу“, „Червени боклуци“ и т. н. целият репертоар.
Само че, след Беров, който според сините беше сламеният човек на червената конспирация, вместо да възцари пак демокрацията, картата на България почервеня. БСП спечели 125 депутатски места, СДС – 69. Изборите по онова време бяха по-честни от сега, медиите по-независими. Нещо не бяха доволни хората от синьото управление и не искаха да го продължат.
Само че с червените стана от трън та на глог. Избраха за премиер младия председател на БСП Жан Виденов, комсомолец, изтикан като лидер на партията поради боричкания между крилата на Александър Лилов и Андрей Луканов.
Виденов беше като огледално копие на Ф. Д.
Високомерен, неадекватен. По същия начин феновете му казваха за него, както за Ф. Д., че е честен, некорумпиран, ама около него имало едни лоши съветници… Също толкова неадекватни и високомерни бяха и вицепремиерите му Конакчиев и Румен Гечев. Те посрещаха с надменно самочувствие всички критики, дори от собствената си партия на разните им там форуми. Поведоха война и вътре в партията си – там винаги е имало боричкания. Тези настроения се увенчаха с убийството на бившия премиер Андрей Луканов.
Виденов самоотвержено укрепваше губещите държавни производства, които в условия на свободен пазар бяха заградени на входа и на изхода от частни фирми, които им доставяха суровини, изкупуваха прокуцията им и задълбочаваха загубите. Виденов въведе и масовата приватизация с бонове, от която разни фондове спечелиха евтино активи, заводи, курорти, а за хората с боновете накрая останаха хартийки. Сега викат – ама тоя Банев как така ги е спечелил тия активи? Ами с масовата приватизация и с приватизационен фонд… Да питат Виденов. А и нали искаха капитализъм, що се сърдят, че имало богати…
През лятото на 1996 започна инфлация, съчетана с мощно ограбване на банки и последвали фалити. Новоизлюпени банкери ограбваха собствените си частни банки, като раздаваха необезпечени кредити на свои хора и свои фирми. Крадяха чрез кредити едни от други, от тази банка, от онази, кой откъдето може. Правителството си имаше приятелски и неприятелски банки и бизнесмени.
Вицепремиерът Конакчиев високомерно се изказваше по повод тревогите за инфлация – не гледайте цените на „Витошка”, все едно да идете във Виена на „Мария Хилферщрасе”. Искаше да покаже, че е ходил във Виена. Само че не беше наясно с цените и инфлацията там.
Доларът в началото на 1996 се крепеше на курс 50-60 лв., и като тръгна надолу, нямаше спиране. За месеци до есента надмина 500 лв. До октомври фалираха 15 банки. Есента БНБ вдигна лихвите на 350%, координирано с безсмислени действия на правителството с финансов министър Димитър Костов. Който заслужава титлата „Мистър Хиперинфлация”, безпартиен, бил е зам.-министър и на Костов, и на Муравей Радев, после дълги години зам.-шеф на БНБ, от квотата на БСП.
През декември инфлацията стана неудържима. Банкерите и всички, които навреме бяха си прехвърлили парите в чужда валута, ставаха все по-богати ден за ден, кредитите им в лева се обезценяваха светкавично, а онези, които изплащаха дългове в чужда валута, станаха кредитни милиардери.
Високомерният премиер Виденов се изежи за пореден път пред своя висш партиен съвет и отхвърли критиките им. Атмосферата в обществото беше взривоопасна.
„Каналето” направи поредното си шоу с една песен „Пътнико Виден-, пътнико -ов”
И това подейства като искра за запалване. (Представя ли си някой шоу по БНТ в последните години да изпее „Пътнико Бойко, пътник си Борисов…”?) Протестиращи спонтанно излязоха на улицата. Доларът стана 1500-1700 лева. Протестите в София нарастваха като лавина. Лидерите на СДС още ги нямаше на протестите. С малко закъснение там се появи Иван Костов, със синя лента на главата, и възседна протеста. Тогава никой не го направи на въпрос.
Виденов се изказа, че трябва да се въведе валутен борд, щял да предприеме стъпки, и веднага след това подаде оставка. Тогава последваха т. нар. януарски събития. Тълпи разбиха парламента и потошиха колите пред него. Доларът стана 3000 лева.
БСП върна мандата за съставяне на ново правителство (имаше стабилно мнозинство в парламента, можеше да направи ново) и новият президент Стоянов обяви предсрочни избори.
Служебният премиер Стефан Софиянски въведе валутен борд и укроти хиперинфлацията.
БСП загуби изборите подобаващо. ОДС (Обединените демократични сили) спечелиха 137 депутатски места срещу 58 на БСП (Демократична левица). Новият премиер Иван Костов започна с твърда ръка и си спечели прякора Командира сред своите. Деноминира лева, което създаде усещане, че се стабилизират цените и лева като при соца.
Костов, въпреки стабилното мнозинство, не можа да реши сакралният за сините въпрос за досиетата. Но започна касова приватизация, приватизация с т. нар. РМД (работническо-мениджърски дружества), изкара на тезгяха всичко, каквото можа. И това му изяде главата. Той също се показа като ликвидатор и продадени предприятия едно след друго фалираха, а сделките за приватизация на банки, курорти и др. силно миришеха на корупция.
Символична беше приватизацията на националния превозвач авиокомпания „Балкан”. Вместо на стратегически инвеститор от бранша, го продадоха на ликвидатор, който веднага го фалира. И т. н., темата Костов е болезнена, защото сектата от поклониците му е много чувствителна и силно се гневи, когато някой я засегне.
Но това е мъчителният български преход. Не преход, а продължителна ликвидация.
Приказката продължава с царя от Мадрид, който дойде и помете на изборите и СДС, и БСП, въпреки че му направиха две партии ментета с подобни наименования и цвят на бюлетините, които вземаха над 5% общо.
Но това вече е по-новата история.
От 90-те сега изплува отново Жан Виденов. И подухна хладен вятър, като през виденовата зима.
Иван Бакалов
