Външен натиск преди всичко от страни-членки на ЕС, на който така се надяват и политиците, и историците в Скопие, няма да доведе до промяна на позицията у нас, смята съпредседателят от българска страна на Смесената комисия

„Македонските ни колеги се държат като охранители на митове, но започвам да мисля дали ще се държат вече и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели през последната година“, каза проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия между София и Скопие, която трябва да изглади историческите въпроси пред bTV.

В интервю съпредседателят от македонска страна проф. Драги Георгиев каза, че подходът на страната ни е да очакваме Република Северна Македония да приеме всичко без да реагира.

„Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да видим необходимост от промени в интерпретацията на миналото, говоря за македонските колеги, тогава действително се губи доверието в професионалната и колегиална работа“, смята Димитров.

Той добави, че е изненадан от конфронтационния тон на своя колега. Според Димитров една от водещите тези от македонска страна, която се явява и ябълка на раздора е непризнаването на нацията и езика.

„Признание има, но то е след Втората световна война и това е коректната гледна точка то страна на българския политически елит. Това е в тотално противоречие с тезите, които се опитват да поддържат нашите колеги, те се опитват да спекулират“, смята Димитров.

На коментар от македонска страна, че заради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, Димитров каза, че това е несериозно.

„Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предсрочните избори, които бяха насрочени в Северна Македония през пролетта на 2020 г. Те се оттеглиха от срещите, а паузата беше продължена заради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да приемат формулировките, дори тези в договора за приятелство и добросъседство“, коментира Димитров.

Той подчерта, че не е сериозно македонската страна да обвинява България за липсата на напредък заради политическите процеси у нас през последните месеци, свързани с парламентарните избори. Проф. Димитров припомни, че именно македонските историци са използвали изборите в тяхната страна като оправдание за блокиране на работата на Съвместната комисия, като това блокиране е продължило впоследствие и с оправданието, че има пандемия от коронавирус.

Проф. Димитров е категоричен, че външен натиск преди всичко от страни-членки на ЕС, на който така се надяват и политиците, и историците в Скопие, няма да доведе до промяна на позицията у нас.

„Не съм политик, далеч съм от политическите сфери, но като човек с известен дипломатически опит мога да кажа, че няма как да ни се окаже натиск, ако ние защитаваме ясно българските позиции“, посочи историкът, който е бил български посланик в РС Македония.

Според него най-големият проблем е, че Смесената комисия все още се намира в ранното Средновековие, т.е. македонската страна оспорва българския характер на Самуиловото царство, което е в противоречие както на историческите извори, така и на съвременните постижения на световната медиавистика.

Нашите колеги не са съгласни с историческите извори. Те спекулират с тези от социалната наука, а не исторически. Според тях в средновековието не се е формирала националност, затова не може да се говори, че Самуиловото царство е българско, но в същото време казват, че то е македонско – вече има формирана македонска народност. По този начин сами си противоречат, обясни проф. Ангел Димитров.

„Когато имаме едно тотално разминаване на гледните точки, тогава се губи доверието в колегиалната и професионална работа на съвместната комисия... Всички усилия на македонската страна не са съсредоточени в търсенето на контакти и намирането на разбирателство на високо държавно ниво“, добави той.

Проф. Димитров заяви, че след около две седмици през юни предстои 14-та поред среща на Смесената комисия. „Започвам да си задавам въпроса, ако досега нашите македонски колеги повече се държат като охранители на митове, но сега вече започвам да мисля, че те започват да се държат като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели от миналото лято“, добави той.