В петък в e-vestnik.bg прочетохме интересния коментар на руския философ Сергей Жданов за техноолигархията, изкуствения интелект и точката, „отвъд която хората ще престанат да бъдат хора и ще станат част от едно планетарно, ако не и универсално съзнание… [а] точно такива фантазии са в главите на техноолигарсите. И начело на тази (анти)утопия ще застанат същите технокорпорации: Google, Microsoft и Amazon“ (виж тук).

Такива антиутопии вече има не само в главите на хай-тек милиардерите, но и писани с черно на бяло. Българският читател познава книгата „Хомо Деус“ (2014) на израелския историк Ювал Харари – моден интелектуалец, разхвалван на обложката на книгата и от техноолигарсите, и от либералните политически елити – от Бил Гейтс до Барак Обама. Книгата проповядва „края на човека“ и „хуманизма“ – тъкмо това, от което се опасява Жданов.

Технологията прави масовия човек излишен

Основните положения на „постхуманистката“ философия на Харари са: в съвременния дигитален свят хората са загубили икономическата си, военна и гражданска полезност. Икономическата и политическа система вече не им придава значение. Тя намира ценност само у отделни индивиди, образуващи нов елит от „подобрени свръхчовеци“ (upgraded superhumans), но не и у масата от населението – „безполезната класа“ (the useless class).

В епохата на „хуманизма“ в XIX и XX век системата, смята Харари, се нуждаела от милиони образовани и дисциплинирани работници във фабриките, войници в казармите, потребители за произвежданите стоки и гласоподаватели. Ако не днес, то утре обаче във фабриките ще работят само роботи и 3D принтери, ще печатат пържоли от нефт, в болниците и адвокатските фирми ще работят автомати, войните ще се водят от дронове и киборги с екзоскелети, a гласоподавателите ще бъдат тотално манипулирани от фабриките за „фейк нюз“ и алгоритмите на социалните медии и тотално предвидими – и като у нас досега ще гласуват масово за тамошния ГЕРБ.

Тук веднага виждаме, че у Харари бие на очи важен пропуск – окей, капиталът ще изяде труда, но какво ще стане с потребителите, спестителите и данъкоплатците? Без тях сметката не излиза. Кому ще доставят кашончетата си дроновете на Амазон? Кой ще се разплаща с милиони дребни суми по „Венмо“? Кой ще гледа рекламите на Фейсбук? Кого ще возят безпилотните коли на Гугъл? Чии спестявания ще пълнят с капитал банките и хедж фондовете? Кой ще пече и яде напечатаното от 3D принтерите месо от нефт? Прекрасната утопия на капитала за свят без работници – без заплати, здравни и социални разходи, профсъюзи, стачки, революции – е неосъществима икономически.

Кои се класират за богочовеци?

Харари добре обяснява как новите елити си подменят в частни клиники разни телесни части – разбираме, към тях е спадала и нашата Правителствена болница – да си удължат живота и дееспособността до 150 и повече години и станат Хомо Деус-и, богочовеци. Но кои хора все пак ще се числят поименно в тези елити? В 2014 г., когато излезе книгата на Харари, шест от десетте най-богати американци бяха богати наследници – а именно двамата братя Коук (Koch) от „Джорджия Пасифик“ и четиримата наследници на Сам Уолтън от „Уолмарт“ – а не гениални гаражни предприемачи като Джобс, Гейтс, Бизос или Мъск, нито талантливи медийни или спортни суперзвезди. 70% от дохода на горната една десета от най-горния 1% най-богати американци пък се пада на високоплатените корпоративни чиновници. Така че новият богочовек на Харари изглежда няма да е направен от най-божествения човешки материал.

Философията на постхуманизма или датаизмът – религия на данните

XIX и XX век, казва Харари, бяха времето на хуманизма, либерализма и индивидуализма. Либералната вяра в инвидивидуализма приемаше, че човекът е „ин-дивид“, не-делим, т. е. дълбоко в себе си има неделима същност, автентично „аз“, което никой не познава по-добре от самия него, и има свободна воля. Оттам произхождат либералните догми, че „гласоподавателят знае най-добре“, „клиентът е винаги прав“ и че „красотата е в окото на съзерцаващия“.

Харари смята, че съвременната природна наука била опровергала всичко това. Според биологическите науки организмите били просто алгоритми за обработка на данни. Всяко животно, вкл. и хомо сапиенс, било съвкупност от органични алгоритми, оформени от естествения отбор за милиони години еволюция. Човеците не са индивиди, а „дивиди“ – делими на много различни алгоритми, които нямат един вътрешен глас или единично „аз“.

Алгоритмите, образуващи човека, не са свободни. Те са причинно обусловени от гените и от влиянието на средата и вземат решенията си или детерминистично, или случайно – но не и свободно. Следователно един външен алгоритъм теоретично би могъл да ме познава много по-добре, отколкото аз мога някога да се познавам.

Алгоритъм, който наблюдава всяка от системите в тялото и мозъка ми може да знае кой съм аз, какво чувствам и какво искам. Веднъж създаден, този алгоритъм може да замести гласоподавателя, купувача и съзерцаващия красотата. Алгоритъмът ще знае най-добре, алгоритъмът винаги ще е прав, красотата ще е в алгоритъма.

Значи „краят на хуманизма“ – това е прекрасният нов свят, в който (поне тук в САЩ) за здравето, разходките и хапчетата ни следи „Апъл“ (апликацията с червеното сърчице), дневият ни ред се ръководи от мома Кортана (на „Майкрософт“) или мома Сири (на „Апъл“), управлението на дома и развлеченията ни – от мома Алекса (на „Амазон“) с помощта на Пандора, на парите – от „Пейпал“/“Венмо“, на покупките – пак от „Амазон“.

Но това не е всичко! Алгоритмите ще ни осигуряват и съпруги/съпрузи от Фейсбук или Инстаграм на базата на общите лайкове и сърчица, ще ни намират работа от Линктин съвместно с терминала на работодателя, вместо нас ще гласува онлайн (примерно за Байдън) Фейсбук на базата на коментарите и лайковете ни… и в края на тунела се задава изместването – вероятно изтребването – на хората като ненужни от вече деантропоморфизираните алгоритми.

Защото алгоритмичните сметки не се влияят от материала, от който е направено сметалото. Дали имаме дървен, железен или пластмасов абакус, две зърна плюс две са четири. Няма причина да мислим, че органичните алгоритми могат да правят неща, които неорганичните никога няма да могат да копират или надминат. Докато сметките остават верни, какво значение дали алгоритмите се въплъщават във въглерод или силиций, в жива материя или електронни джаджи? Харари провъзгласява великото разделяне (the great decoupling) на информацията от съзнанието и нарича това учение „религия на данните“ или „датаизъм“ (от англ. data – данни). Обработката на данни е алфата и омегата на новата религия. Все повече данни за все повече неща като самоцел – и така до безкрайност.

– –
Авторът е българо-американец, живее в Ню Йорк от началото на 90-те години, автор е на множество статии и анализи в български медии. По образование е икономист, историк, д-р по философия, работил е в БАН, работил е като дипломат в САЩ и външно министерство, сега е и учител в българското училище в Ню Йорк.

Валентин Хаджийски