В България не се изпълняват значими индустриални проекти. Вместо заводи откриват партийни клубове. Тези нечисти места привличат рояци безделници, индивиди със сложна житейска съдба, любители да хапнат на аванта и всякакви други лекета. Читав човек, изкарващ прехраната си с честен труд, няма място в политиката. Да, там се печели... Но такова има̀не не носи хаир, рано или късно ще се наложи да платиш за омърсената съвест.

Тук приключвам с встъпителните думи и бързичко преминавам към съществото на темата, защото е жега и няма време за мрънкане.

Миналата неделя БСП проведе пленум. Загубилите нашето доверие умуваха как да продължат да ни управляват. По същото време тяхната опозиция вдигаше олелия на улицата. Партията – мащеха прокуди поддръжниците и сега чезне в самота, неразбираща себе си и реалността. Вероятно щях да оставя без коментар тъжното зрелище, ако сред групичката дюдюкащи не бях мярнал плакат с надпис: «Национализъм и консерватизъм не се равняват на социализъм». Необяснимо е възмущението на автора... Нима да обичаш отечеството и да се бориш за неговото процъфтяване е лошо? Или трябва да продължаваме да слугуваме на чужденците, на които ни подхвърлиха превратаджиите през 1989 година? А благочестието излишно ли е? Въпросите са простички и явно нещо в мозъците и гените на опонентите не е наред, щом се налага да ги задаваме.

За споменатия в неравенството «социализъм» ще премълча, понеже сборището по интереси на «Позитано» 20 унищожи светлата идея у нас. Защо «сборище по интереси» ли? Защото без държава, морал и мисъл не може да има партия. Затова между мумиите, заели креслата в бялата сграда, и разпасаните кресльовци отвън няма разлика - те са от едно котило.

Сега от кумува срама социалистите се питат един друг за причините за поредния изборен провал. За да не губят време в увъртания, ще им подскажа (и без друго това няма да промени нищо): загубата е свързана с кадрите.

Николай Николов