„О, сатрапи! Сатрапи!", изригва великият Ботев в очерка „Примери от турско правосъдие", публикуван през 1871 г. в „Дума на българските емигранти": „...Жени, деца и девойки пищяха, мъже се лутаха насам-нататък...; заптиета се смееха, псуваха и със сопи пъдеха народа... И синджири дрънкаха из народа..."
Век и половина след публикуването на очерка, злодеянията, които поетът описва, се възпроизвеждат в демократичното ни, божем, Отечество, от майкопродавци, дегизирани в тоги на магистрати. Гаврят се с народа и го оковават както заптиетата по време на робството. Синджирите, днес перфидно наричат „решения". Жени, деца и девойки продължават да пищят, мъжете продължават да се лутат безпомощно. И докато синджирите, наричани „решения" се множат, нацията измира...
Българското правосъдие днес се различава само по форма от описаните от Ботев потресаващи „Примери от турско правосъдие"; и в двете „практики", злодеянията са от такъв мащаб, че водят до физическо изтребление на нацията,до смърт... Така ще е, докато в днешното ни правосъдие ускорено се внедряват „магистрати" с неонацистки уклон.
Наскоро стана известен случая със съдия Венета Цветкова.Отхвърляйки иска на прокуратурата за прекратяване регистрацията на „Български национален съюз Еделвайс" (организация, cчитаща се за идеен наследник на пронацисткия „Легион" на ген. Луков), в крещящо противоречие с установеното от историческата наука,[1] постанови акт, реабилитирайки по същество българския нацизъм. В действителност, съдии с неонацистки уклон от години вършеят в правораздаването. Да ги назовем ли или сами ще ги припознаем?
Неонацистки практики в т.нар. съдебна власт
Проповядването на фашистка идеология у нас е въздигнато в престъпно деяние, наказанието е до 3 години лишаване от свобода (чл.108 от НК). Ноторно известно е, че нацизмът е най-зловещото проявление на фашизма. Иде реч обаче не за проповядване, а за налагане на неонацистки практики и то от длъжностни лица (магистрати). Зловещите факти, които бодат очите на обществеността, касаят не само наказателните дела, а и гражданските, съставляващи към 90% от всички производства. Преглед на делата срещу монополисти и групировки от мутренски тип – безнаказано практикуващи през последните десетилетия убийствени неонацистки практики, недвусмислено навежда на извода, че нараства броя на съдиите, които – ирелевантно дали волно или неволно, съзнателно или по нареждане „отгоре", – престъпват върховенството на правото;отказват да изпълняват точно Конституцията (КРБ) и законите на страната; отказват да съобразяват длъжността си по съвест; отказват да бъдат безпристрастни, обективни, справедливи; допускат злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, накърняващо права и законни интереси на гражданите и бизнеса;извършват фрапиращи нарушения на процесуалните правила; и бягат като дявол от тамян от установяване на истината! В десетките хиляди дела срещу монополисти и мутренски организации основен процесуален прийом на „съдебните състави" е ЛЪЖАТА!
Сблъскваме се и с демонстрираното от значителен брой магистрати противоправно убеждение за виновност.Подобна практика не може да се определи като „порок", а като „извратеност" на мисленето, като „сатрапски начин на мислене".[2] Именно тази „извратеност" ги сродява с нацисткото „разбиране" спрямо „другите",„неарийците",– евреи, славяни, цигани, африканци и пр. untermenschen. Да, за някои магистрати, включително във ВСС и Инспектората на ВСС, ние – Гражданите-данъкоплатци, Народът, въздигнат от Конституцията във Върховен суверен, – сме untermenschen, не-човеци: досаждаме им с искове и жалби за справедливост и следва да бъдем „издухани". Оттук и въпросът: такива магистрати във ВСС ли са? Или са в „СС"?
Въпросът не е реторичен. След като доброволно и съзнателно са приели да обслужват убийствените за нацията корпоративни (мутренски) интереси, престъпвайки по такъв начин клетвата по чл.155 от ЗСВ „в името на народа да прилагат точно Конституцията и законите на Република България",несъмнено такива магистрати доброволно и съзнателно са се превърнали в клетвопрестъпници. Не само това.
Съдебната власт се превзема от магистрати с неонацистки уклон
Обществеността отдавна бие тревога, че съдебната власт пълзящо се превзема от магистрати, доброволно и съзнателно членуващи в съюзи и организации с квази неполитико-партийни отсенки, дори с неонацистки уклони, щедро финансирани от външни „донори", чиито неприкрити цели са по-нататъшно разграждане на държавността и погубване на нацията. Доколкото участието на магистрати в такива организации и съюзи е предпоставка за кариерно развитие, това несъмнено ги прави зависими от волята на фактори, за които върховенството на правото е изпразнен от съдържание „слоган". Като зависими и по същество партийно оцветени, за такива лица не би трябвало да има място в заповяданата от Конституцията организация на съдебната власт.
Не би трябвало, ала именно те са част откорумпираната съдебна система, от раковото образование, обхванало всички сфери на държавния, политическия и обществения живот.Защо досега няма наказани по високите етажи на властта, където са съучастниците на организираната престъпност? Защо най-големи подкупи се дават в съда, според доклад на Transparency International, цитиран от в. „Сега" през 2006 г.?[3]Защо съдебната система още по-алармиращо се сочи като главна пробойна на България в доклада на Европейската комисия от края на 2020 г., цитиран от „Дойче веле"?[4] Само 27 ли са магистратите, за които е налице съмнение за притежавани банкови сметки и/или недвижими имоти в чужбина?[5]
Очевидно представянето на съдебната власт не само не се е подобрило за двете десетилетия, а фрапиращо се е влошило. Резултатът е: два милиона български граждани пратени в отвъдното и други над два милиона – да търсят насъщния „в тая пуста чужбина..."
Съучастници в демографската катастрофа?
При почти 9 милиона население през 1989г., за десетилетията на „прехода" – без да е преживяла опустошителни войни, природни бедствия, епидемии, – България губи над 23% от националния си генофонд и от 27-мо място в световната индустриална, образователна и социална класация, днес е на едно от първите места в света, но... по смъртност. И основна „заслуга" за тази гибелна тенденция е на т.нар. съдебна власт, която абдикира от охраняващата ѝ функция, от задължението, заповядано в чл. 117, ал. 1 на КРБ, да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата срещу възможни посегателства и несправедливости от чиновници и мутри, самообявили се за държавата.
Демократичната ни Конституция от 1991г. не е отменена. Но на практика България се управлява от подзаконови актове и имитация на закони, налагани от мутренското парламентарно мнозинство,чиято единствена цел е да създава утежнения, да нанася вреда на законните интереси на гражданите и бизнеса; да създава „закони", които не съдържат обективното право; а „закони", които целят разрушаване на демократичната, правовата и социалната държава. Едва ли грамотен човек ще отрече
Приликите с нацистки практики
Академичните изследвания са категорични, че след възкачването на Хитлер във властта, държавата в нацистка Германия започва да притежава мними функции. Според Ернст Френкел, налице са едновременно две държави: "нормативна" – на Ваймарската конституция и „прерогативна" – на нацистките закони и разпоредби. Нацистите поддържат нормативната държава, за да запазят капиталистическия ред и частната собственост, както и да упражняват пълен контрол над цялата икономика; докато прерогативната държава
на нацистката „закони" притежава върховната власт по всички политически въпроси.[6]
„През първите години на своята власт", сочи Хана Аренд в класическия си труд „Тоталитаризмът", „нацистите стоварват цяла лавина от закони и декрети, но така и не анулират официално Ваймарската конституция. Почти не посягат на гражданските служби... дори след издаването на Нюрнбергските закони..." [7] А Ваймарските закони, които гарантират правата на гражданите, без да бъдат отменени, арогантно са суспендирани.
„Отношенията между двата източника на власт, между държавата и нацистката партия, са отношения между привидна и действителна власт, при които държавният апарат обикновено бива представян като безвластна фасада, закриляща и предпазваща действителната власт на партията", уточнява Х. Аренд.[8]
Също както в България, съдебната власт в Германия абдикира от задължението си да възпре нацисткото нашествие. Резултатът е разрушаване на демократичната правова държава на Ваймарската конституция, шест години опустошителна война, тотална разруха и загуба на близо 9% от националния генофонд.
Кой трябва да възпира злодеянията в съдебната практика?
КРБзаповядва това да е задължение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Само че досега не се е случвало. Нека припомним какво извърши в края на 2007 г. ВСС, за което през 2008г. информирахме обществеността чрез българското издание на Le Monde Diplomatique, [9]на страниците на „Нова зора" и в поглед.инфо:[10] многоуважаемите членове на ВСС си инкасираха по 20 заплати, декларирайки, че излизат от съдебната власт!!!И нямаше кой да ги спре. Макар чл.130 и следващите от глава Шеста (Съдебна власт) на КРБ категорично да са разписали, че ВСС е част от съдебната власт!!!
Няма майтап, драги читателю. Нагло, но е факт. Тогава това бе стойността на едно жилище. Точно така! Ние, гражданите-данъкоплатци, купихме по едно жилище на всеки от току-що избраните членове на ВСС. С изключение на двама от състава на ВСС – достойните магистрати Капка Костова и Галина Захарова, които отказаха да се включат в тази мерзка далавера.
Оттогава ВСС престана да бъде легитимен. Не само поради далаверата на обогатилите се за наша сметка „членове", че уж били „излезли" от съдебната власт. А и защото самият акт, по силата на който ВСС е създаден – Законът за съдебната власт (ЗСВ, обн. ДВ бр.64/2007) е нелегитимен. Приет е 15 години след преклузивния законен срок, който изтече на 12 юли 1992г., както напомнихме в публикацията „Що е съдебна власт и има ли тя почва у нас?" в поглед.инфо.[11] Нелегитимен, впрочем е и отмененият Закон за съдебната власт (обн. ДВ бр.59/22 юли 1994г.), също приет извън законния преклузивен срок!
Как тогава ВСС ще санкционира магистрат, престъпил законите и увредил гражданите, бизнеса или държавата, след като самият ВСС е заченат в порок, а членовете му от самото начало са затънали до гуша в „шмекерии", най-невинната от които е инкасирането на 20 заплати!
Особено фрапиращ е неотдавнашния отказ на ВСС да разгледа внесеното от служебния правосъден министър проф. Янаки Стоилов искане за отстраняване на Главния прокурор. Магистратите от ВСС (наследници на тези, които през 2007г. обявиха, че уж излизат от съдебната власт!) възприемат следната формулировка: „ВСС оставя без разглеждане като недопустимо внесеното предложение от министъра на правосъдието на Република България за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев". Възможно е тази формулировка да има основание. Но обществеността така и не научи какво е основанието, нито какви са съображенията за възприетата от ВСС „недопустимост". Неизвестни са и мотивите за отказа. А още в първи курс се учи, че немотивиран съдебен акт е недействителен.В този смисъл е и ТР № 7 от 30.06.2020 г. на Конституционния съд: „Разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му."
Е, как искаме да функционира нормално и законосъобразно съдебната власт, след като тези, които трябва да възпират и съответно да санкциониратнезаконосъобразни действия на магистратите,сами престъпват Закона?
Несъответствие с европейските изисквания
През май 2008г. пак в Le Monde Diplomatique, по-сетне и в поглед.инфо,[12] информирахме за приетото на Осмата конференция в Страсбург (21-23 ноември 2007г.) Становище № 10на Консултативния съвет на европейските съдии относно насоки за структурата и ролята на висшите съдебни съвети, като основен елемент за постигане баланс между трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна в държавите, съблюдаващи върховенството на закона.
Разбира се, препоръките се отнасят само до държавите, които съблюдават върховенството на закона. Доколкото България едва ли реално попада в този списък, нашите "законодатели" могат да продължават да се преструват на умрели лисици. А ВСС да продължава да крепи самоизфабрикувалата се корумпирана съдебна система.
Грамотният читател обаче веднага ще установи фрапиращото разминаване между разписаните в ЗСВ задачи на ВСС и тези – в Основните положения на Становището на Консултативния съвет на европейските съдииза структурата и ролята на висшите съдебни съвети.
Основни положения на Становището на Консултативния съвет на европейските съдии*
* Представяме резюме на Становището. Цифрите в скобите препращат към оригинала, публикуван в https://rm.coe.int/168074779b
1. Необходимост от съществуването и укрепването на специфичен орган или структура – Съвет на съдебната власт (така е в българския превод; тук и по-нататък го назоваваме с българското му наименование – Висш съдебен съвет - ВСС), който да гарантира и защитава независимостта на съдебната власт от другите власти в контекста на принципа на разделението на властите (т.3,4,5).
2. Автономността на ВСС срещу евентуална намеса от страна на законодателната или изпълнителната власт трябва да се гарантира на конституционно равнище така, че да му се даде възможност да изпълнява своите функции ефективно (т.11, 12, 15, 44).
3. Независимостта на съдиите в глобализиращото се и взаимно зависимо общество е гаранция за истината, свободата, спазването на човешките права и безпристрастното правосъдие, защитено от външно влияние. Независимостта на съдиите не е изключително право или привилегия, дадени им за техен личен интерес, а е в интерес на законността и на всеки, който търси и очаква правосъдие. Затова независимостта като условие за безпристрастността на съдиите е гаранция за равенството на гражданите пред съда (т. 9).
4. Не би било правилно ВСС да бъде ограничаван от други органи в неговата независимост при вземането на решения за собствените си методи на работа и темите за дискусии. Отношенията на ВСС с министъра на правосъдието, държавния глава и парламента трябва да бъдат ясно установени (т. 13).
5. Необходимо е ВСС да гарантира прилагането на чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човеказа повишаване на общественото доверие в съдебната система. Задача на ВСС е да създаде необходимите инструменти за оценка на съдебната система, да отчита състоянието на правораздаването и да изисква от съответните органи да предприемат необходимите мерки за подобряването му (т. 10).
6. Отчитайки обстоятелството, че ВСС не принадлежи към йерархията на системата на съдилищата и не може да решава делата по същество, необходимо е отношенията със съдилищата и по-конкретно със съдиите да бъдат внимателно определени (т. 13).
7. Съставът на ВСС може да бъде от съдии или смесен - съдии и други (не-съдии). Когато съставът е смесен, Консултативният съвет счита, че съдиите трябва да съставляват голямо болшинство от членовете, а съдийската част да бъде избирана от съдийската колегия (т. 15, 16, 17, 18).
8. Смесеният състав на ВСС осигурява допълнителен източник на легитимност на съдебната власт (т. 19).
9. Членовете не-съдии да бъдат подбирани измежду известни юристи, университетски преподаватели или граждани ползващи се с голям авторитет. За модерно управление на съдебната власт е необходимо участието на членове, притежаващи опит в области извън правото (например мениджмънт, финанси, информационни технологии, социални науки) (т.22, 45).
10. Членовете на ВСС не трябва да бъдат активно действащи политици, членове на парламента, членове на изпълнителната власт или на администрацията. Това означава, че нито държавният глава, нито който и да е министър може да бъде член на ВСС. Всяка държава трябва да приеме специфични правни разпоредби в тази насока (т. 23).
11. Своята дейност ВСС трябва да осъществява абсолютно независимо при условията на абсолютна прозрачност(т. 50).
12. Съставът на ВСС трябва да отразява многообразието на обществото. За да отговори на обществените очаквания за "деполитизиране", конкурсите за избор трябва да бъдат в съответствие с правила, създадени от самия ВСС. В никоя фаза на изборния процес не се препоръчват процедури, в които участват представители на политически органи като парламента или изпълнителната власт. Трябва да бъде избягната всякаква намеса на съдебната йерархия в изборния процес. Трябва да бъдат изключени всякакви форми на назначаване от органи вътре в самата съдебна власт или извън нея. За да се гарантира приемственост в работата на ВСС, членовете му не трябва да се подменят едновременно (т. 24, 29, 30, 31, 32, 35).
13. За председател на ВСС се препоръчва безпристрастно лице, несвързано с политически партии (т. 33).
14. Бюджетът на ВСС трябва да осигурява достатъчно средства, гарантиращи независимостта и нормалното му функциониране (т. 37).
15. Решенията на ВСС относно ръководството и администрирането на съдебната система, както и относно назначаването, преместването, повишаването, дисциплината и отстраняването от длъжност на съдии трябва да съдържат основанията за това, да бъдат задължителни и да могат да бъдат обжалвани по съдебен ред (39, 48, 50, 51).
16. ВСС трябва да изпълнява важна роля по отношение на компетенциите, които са взаимосвързани, за да може по-добре да защитава и укрепва независимостта на съдебната власт и ефективността на правосъдието; да бъде компетентен и по въпроси, свързани с ръководството и администрирането на съдилищата (т. 39, 41).
17. На съдия, който не се отнася с нужното внимание към своите дела поради немарливост, или който е явно некомпетентен при тяхното разглеждане, ВСС трябва да може да налага дисциплинарно наказание. В дисциплинарния орган не могат да участват държавният глава, министърът на правосъдието или който и да е друг представител на политически органи (т. 63).
18. ВСС трябва да може да разглежда жалби на граждани по дисциплинарни производства (т.64).
Вижда се, че 14 години след Становището на Консултативния съвет на европейските съдии, нашите, божем, „законодатели" нямат никакво намерение да изпълнят със съдържание дейността на ВСС според европейските норми, така че да гарантират:
- независимост на съдебната власт от другите власти според принципа за разделение на властите;
- равенство на гражданите пред съда;
- ненамеса на политически органи, парламента, изпълнителната власт;
- прилагане на чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека;
- ефективен смесен състав на ВСС, гарантиращ легитимност на съдебната власт;
- абсолютна прозрачност при осъществяване дейността на ВСС;
- разглеждането на жалби на граждани срещу магистрати.
А какво да кажем за т.нар. Инспекторат?
Инспекторат или „метачи" на истината?
Въпреки хилядите сигнали на обществеността за фрапиращи нарушения и произвол на отделни магистрати, Инспекторатът на ВСС досега не реагира адекватно на заплахата за обществения ред от престъпните по същество действия на магистрати, не съобразява ефективно задълженията си по чл. 54, ал. 1 от ЗСВ. И най-вече – третира сигналите с противоправното убеждение за виновност на авторите им и ги препраща на „престъпните" съдии за „становища". Все едно да се иска от овластения убиец да дава обяснения, че не е убиец?
На пресконференция, например, на тема „Академици срещу престъпни съдии" с водещ социологът проф. Михаил Мирчев, проведена на 07.12.2017 г. в СБЖ по инициатива на 45 учени, покана бе изпратена на Главния инспектор на ВСС (вх. № 37767/04.12.2017г.). Но Главния инспектор не се озова, поне „от кумова срама", както казва народът, към подписалите протеста – академиците Георги Марков и Васил Гюзелев, кандидатът за президент проф. Иван Маразов, кандидатът за вице-президент доц. Румен Воденичаров, чл. кор. проф. Васил Проданов, бившият ректор на СУ „Св. Климент Охридски" чл. кор. проф. Иван Илчев, проф. Андрей Пантев, проф. Аля Таджер, депутатът проф. Иво Христов и други...
Налага се впечатлението, че Инспекторатът на ВСС хич не го е еня за тревогата на водещи представители на академичната общност срещу развихрянето в съдилищата на „престъпни съдии" – съучастници на мутри и престъпни организации с неонацистки уклон, безнаказано осъществяващи деяния, засягащи държавни и обществени интереси и интересите на гражданите в такава висока степен, че подриват основите на държавността и личностната ценностна система. Не може, следователно, действията на магистрати с неонацистки уклон, доброволно и съзнателно превърнали се в клетвопрестъпници, да се приемат за нарушения. Високата степен на опасност за гражданите и обществото е онова именно качество, което превръща действията им в деяния, в престъпления.
Всеки, който се е опитал да търси съдействие от Инспектората срещу престъпни по същество действия на магистрати, е оставал омерзен от отговорите на „инспекторите". Просто, човекът не е знаел, че действителната, неофициално разписана задача на инспекторите е да „замитат" истината. А българският данъкоплатец нека се замисли дали да продължава да плаща заплати на съучастници, по същество, на престъпни магистрати.
Има ли изход?
Изходът е в създаване на легитимна съдебна власт в съответствие със заповяданите в § 4, във вр. с § 3, ал. 2 на ПРЗ на КРБ устройствени и процесуални закони за организация на съдебната власт;съдебната власт да се приведе в съответствие със заповядания в чл. 8 и чл. 117, ал.2 на Конституцията принцип за независимост, с потребността ефективно да охранява интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Защото без наличието на легитимна охраняваща власт е немислимо да възкресим държавността и бъдещето на нацията.
Естествено, съществуващата сега нелегитимна, разядена от корупция съдебна власт, следва незабавно да бъде разпусната. В България все още има достойни магистрати и хабилитирани правници, които да поемат правораздаването докато се създадат нови устройствени и процесуални закони в съответствие със заповяданите от КРБ принципи за независимост и организация на съдебната власт.
Създаването на легитимна съдебна система обаче е изключително отговорна задача, за да бъде оставена единствено в ръцете на правници.Доколкото е от жизнена важност за оцеляването на нацията, необходимо е участниците в тоя процес да са с доказани професионални, делови и морални качества. Имаме не малко достойни професионалисти – непоразени от корупцията магистрати и хабилитирани правници, както и граждански активисти със задълбочени познания в правото, администрацията и добрите европейски практики, които да бъдат ангажирани в този съзидателен процес. Естествено е този процес да продължи години, за да се стигне до действително качествен проект на правосъдната сграда, който да гарантира ефективност в настоящето и да е насочен с десетилетия към бъдещето. В който, дейността на Инспектората към ВСС да придобие ново съдържание...
А думата „реформа" да се забрани като мръсна дума!
Буди тревога обаче говоренето в 46-то Народно събрание тия дни, което навежда на извода, че почитаемите народни представители едва ли разбират пред какви отговорности са изправени, след като повтарят като папагали „реформа, реформа". Нека за сетен път повторим: всеки, който говори за ре-форма, или е неграмотен, или е шарлатан. Защото промяната на формата, не води до промяна на съдържанието, до смяна на порочната система, която убива.
Особено „гротескно" е глаголеното за ре-форма на съдебната власт. Това е нон-сенс! Може ли да се реформира нещо, което не съществува легитимно в правния мир? Хайде, мнозинството може да няма необходимите правни знания. Но ония, с „тапия" за юристи, очевидно са били за гъби в часовете по конституционно право. Поне да бяха прочели в електронния сайт на поглед.инфо публикацията „Що е съдебна власт и има ли тя почва у нас?", набрала за дни над 20 хиляди прочитания?
Време е политическото говорене да се трансформира в осъзнато политическо действие. Ако почитаемите депутати в 46-то НС осмислят това си задължение, преодолеят личностната си неприязън, съберат квалифицирано мнозинство за създаване на легитимни закони за съдебната власт, това ще е първата стъпка към възстановяването на държавността и оцеляването на нацията. А българското общество ще престане да се лута в търсене на загубеното правораздаване.
д-р Радко Ханджиев, Bulgarian Press Pool-Budapest
