Правосъдната система не разполага с единна информационна система и затова е възможно срещу даден гражданин да има издадени 12 условни присъди, без те да се смятат за рецидив. Това неочаквано признание дойде не от друг, а от правосъдния министър Маргарита Попова.
При това положение за каква борба с престъпността изобщо говорим? Ако във века на информационните технологии и на интернет прокурори, следователи и съдии нямат единна база данни, как изобщо може да говорят за ефективност и да разчитат, че ще подобрят работата си? Та те вече са изгубили състезанието с престъпността!
Явно у нас всичко е обърнато с главата надолу. Могат да се намерят пари за бонуси на магистратите, но няма пари за единна система. И още по-лошо – нейното създаване се бави от 1996 г. насам, без това да се смята за особено тревожно. Проблемът се прехвърля между ВСС и прокуратурата и решаването му не стига доникъде.
Основният извод е, че явно магистратите, а и държавата не са особено заинтересовани, нито пък са се разбързали да имат единна база данни и да са наясно с престъпния контингент.
Каквито и да са мотивите им за това бавене, е факт, че да работиш с методите на Шерлок Холмс в XXI век, си е кауза пердута.