Фалитът на „Кремиковци“ е изкуствен, а основната роля за това е изиграл ексикономическият министър Петър Димитров, както и експремиерът Сергей Станишев. Това твърди поне от половин година бившият изпълнителен директор на комбината в отчаян опит да оневини себе си.
Какви са фактите обаче – комбинатът бе обявен в несъстоятелност заради дългове от близо 2 млрд. лева, които значително надвишават собствения му капитал. Според Търговския закон само това е достатъчна причина за фалита му. Нещо повече – там пише, че изпълнителният директор на предприятието е длъжен да поиска от съда такова решение. Нещо, което Томов не е направил. Вероятно, както самият той казва – по политически причини.
Изобщо съдбата на „Кремиковци“ през последните 20 години е била подвластна на политиката. Заради нея комбинатът бе приватизиран през 1999 г., вместо да бъде обявен във фалит. Тогава смяната на собствеността беше единственият изход. Пак заради политиката, на новия му собственик бе отпусната държавна помощ от 680 млн. лева, за да се разплати с НЕК и „Булгаргаз“. Това обаче не помогна, а 11 години по-късно невъзможността да екологизира дейността си и дълговете му го докараха до изходното положение от 1999 г. Политиката не можа да го спаси и най-накрая бе взето единственото възможно решение – да не пречи на „Кремиковци“ да фалира.