Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Словосъчетанието "глобално затопляне" днес отбелязва 35-годишния си юбилей. На 8 август 1975 година, списание Science публикува статията на американския климатолог Уолс Брокер, в която за първи път са били наречени с този термин въздействието на човека върху климата. След тази статия терминът "глобално затопляне" постепенно навлиза в научната литература, като заменя словосъчетанието " непреднамерено изменение на климата". Годишнината от публикуването на статията на американския климатолог ни припомня, че глобалното затопляне е било предсказано още преди то да стане очевидно, според данните за температурите на нашата планета.

Информационна агенция КРОСС припомня: Глобално затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, което се наблюдава от 1950-те години насам. За периода 1906-2005 е установено повишаване на средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с 0,74 ± 0,18°C. Към природните източници, допринасящи за затоплянето спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изветряването на варовиковите скали е бавен процес и отнема десетки столетия. Изригването на вулканите от друга страна е бърз, често непредсказуем и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни в атмосферата се изхвърля повече газове, отколкото може да създаде цялата човешка дейност за няколко месеца. Въпреки че не винаги наблюдаваните ефекти могат да се свържат стопроцентово с глобалното затопляне, съществува голяма вероятност за връзка между тях, потвърдена и от сложните компютърни модели, които учените използват, за да правят прогнози. Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като отдръпване на ледниците, повишаване нивото на световния океан и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Като следствие от това вторичните ефекти са повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и други природни бедствия. Преобладаващото мнение е, че основната причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO2), диазотен оксид (N2O) и метан (CH4) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрии, както и на фреони, чиято употреба вследствие на международни споразумения е намалена значително. Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 387,35 ppm, значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppm).

/ВН/