И с това ще се справим. Но и от това няма да си вземем поука.
Трудно е да повярваш, че през 2020 г. трябва да учиш хората как да си мият ръцете. Да, някога хората са си представяли бъдещето – 21 век, като векът на фантастиката в реалността – летящи коли, комуникация със свръхинтелигентни извънземни раси, победа над смъртоносните болести, световен напредък на науката…
… а ето ни, през 2020 г. – седим и учим хората как да си мият ръцете…
Ще се изненадате за колко от тях концепцията с личната хигиена се оказа нова. Ще се изненадате (неприятно) за колко от тях тази лична хигиена все още е нещо досадно, което може да бъде подменено с пиенето на ракия и яденето на чесън.
И, докато в света се наблюдава известно притеснение и затягане на мерките, за да се справят с COVID-19, то в България се оказа, че И ТОВА е повод за мрънкане. От известно време трябва да слушам и чета мрънкането на разни безхаберници, че видите ли – спрели достъпа до театъра и киното, ама моловете не ги затварят.
Прави впечатление, че мрънкането идва от два типа хора: професионално обвързаните с театъра и киното, които си печелят парите от постановките и прожекциите; както и (ама, разбира се!) от хора, които от години не са (ако въобще някога са) стъпвали в театър. Те най-много се възмутиха от това нечовешко отношение към културата. Спряха за малко чалгата, оставиха набоденото на вилицата кюфте, избърсаха ръце в потника и се заеха да пишат мъдри мисли в интернет – за това как им спират достъпа до култура.
Относно моловете… не искам да участвам в тази драматична битка на гигантите КУЛТУРА vs. МОЛОВЕТЕ, защото, като за начало – ще умра от смях – и второ: защото едно нещо трябва да ни стане ясно – решаването на един проблем или справянето с една ситуация НЕ ТРЯБВА да става задължително с противопоставянето му с нещо друго. Казва някой: благотворителна акция за животните… веднага някой умник скача: „те пенсионерите измират, тия за кучетата седнàли…“; помага някой на пенсионерите, друг „умник“ скача: „те децата няма какво да ядат, те за пенсионерите ми седнàли да се грижат“…
Сещате се – винаги трябва да им нещо напреки, въпреки, срещу: театрите ги затворихте, а!... а моловете кога?
Тъпо е. Има и други начин освен да противопоставяме нещата.
Елен Колева се жалва, че мерките срещу епидемията я лишават от доход. Разбираме, че тя ще се радва повече на това да няма мерки. Или не вярва в коронавируса, или вярва, че тя и заплатата ѝ са по-важни. Разбираемо е – ние произхождаме от древен род индивидуалисти, за които обществото е нещо досадно, а грижата за него се формулира с израза: бе я да си **** *****а тия, кви са и, че да ги мисла пà тех!
Тя казва: „Аз да попитам като свободен артист, изхранващ се само по граждански договор, след като затварят театрите, които ми плащат част от хонорарите, правителството ще ме компенсира ли за загубата на средства?“
Една мисъл ме гризе и това е дали същите хора няма да обърнат палачинката светкавично, ако (не дай Бог!) се случи една хубава, масова, гигантска епидемия и българите почнат да мрат като мухи… дали тогава първи няма да запеят рефрена: какво правиха досега, защо не го спряха, защо нямаше мерки?!
Между другото, поинтересувах се за страданията на Елен Колева и открих една статия от 2019 г.
Тя започва така: „Актрисата Елен Колева вече се изявява и като инфлуенсър. За новото си амплоа се похвали самата тя, като първите ѝ фотосесии са от Дубай“.
Не знам защо, ама не съм вече така разтревожен за добруването на актрисата/инфлуенсърка Елен Колева. Някакво топло предчувствие, че все някак ще се справи с живота, ме обля. Ще си легна спокоен довечера.
Звездата от поредицата „Ол инклузив” Димитър Баненкин пък написал: „Случвало ли ви се е да сънувате кошмар и в съня да си кажете, дано е само сън? Е, на мен ми се случи! Играх на празен салон. За съжаление не е само сън“.
Директорът на Нов театър в НДК Бойко Илиев пък заяви: „Не искам да бъда спасяван, а да живея пълноценно“.
Сà… аз не съм лекар, ама мисля, че пълноценното живеене ще е крайно затруднено от умирането от смъртоносен вирус. Може и да бъркам… не знам.
Да, отвратително е да се случи това, което се случва, но то се нарича бедствие. Основна черта на бедствията е, че никой не ги е планирал. За разлика от други бедствия в България, това беше непредвидимо и неизбежно!
Хубаво е хората от бранша да се съберат, да помислят и да предложат решение, като например: нека от бюджета се заделят толкова и толкова пари за нашите заплати, защото (… и тук ще трябва да сложите нещо много, ама НАИСТИНА много убедително, защото на опашката са се наредили също така и учители, и медицински сестри, които са докарани буквално до ръба, пожарникари, миньори…)
Хубаво е хората от бранша да се съберат, да помислят и да предложат решение, а не само да викат: „няма пък! искам!“ и да тропкат с краче. Приличате на лелката от абсурдния клип… сещате се – фенката на БСП, дето крещи: Париииии, кой ще ни даде париииии!
Защото, ако се притеснявате за отложените постановки… малко пò на запад затвориха… една държава. Италия. Не че нещо, ама…
***
Още няколко неща по отношение на COVID-19 и търговците в храма ме занимават:
- Със затаен дъх чакам реакциите на антиваксърите, когато открият ваксина за коронавируса. Чудя се колко от тях ще загинат от вируса и колко – от травми в следствие на саморазправа. Ако досега имаше толерантност към тях, какво и защо ще има сега.
- Летища, магазини, ресторанти и т.н. страдат сега от липсата на клиенти. Особено авиокомпаниите. Много ми е любопитно какви брадви са започнали вече да точат (особено авиокомпаниите) за милите си клиенти… за като мине короната. Бедни ми, бедни клиенти…
Те, като цяло, и сега не мислеха да спират полети и да правят нещо специално, дори туроператорите започнаха нови рекламни кампании и навиваха хората да пътуват повече – щото мàни го тоя вирус бе – я, кво е готино в Милано, а! ще ти пуснем офертичка. Евтино. Нищо, че се умира.
Не мислеха да спират полети, но… тя Италия затвори…
Нищо де – ей го къде е Китай, а?
***
Съвсем наскоро написах: „…вместо обединение нас ни чака мародерство“. Съжалявам, че трябваше да видя колко съм бил прав и да се сбогувам с последните капки оптимизъм…
***
Снимката, която е откриваща материала, е правена в Ню Йорк на 16 октомври 1918 г. – в разгара на най-смъртоносния грип – Испанския грип, върлувал по света между 1918-1920 г. Жертвите му се смятат между 50 и 100 милиона (варира заради методите на изследване на смъртността). Преживели сме го – ние, като човечество, сме го преживели, но преди това сме се редуцирали жестоко.
Само напомням, че тогава населението на Земята е било седем пъти по-малко от днес.
New York City History & Memories (National Archive)
Това, което е известно за Испанския грип е, че най-тежката вълна от смъртност е била ВТОРАТА. Втората вълна на грипа е убила много повече хора. Когато вирусът е мутирал и когато заради Първата световна война са били занижени мерките. Това е коствало живота на милиони. Ако смятате, че е забавно да си правим експерименти…
А днес не сме във война. Поне не такава. Днес се борим с друго. Днес трябва да се борим с вечното недоволство на тези, които смятат, че общността съществува, само когато ТЕ имат интереси за защитаване (тогава са най-социални и общителни), а когато хората и обществото имат нужда от нещо (саможертва и дисциплина, например)… тогава стават най-върлите индивидуалисти и твърдят: на никой не съм длъжен, да се оправят.
novini.bg
