Съвпадение или възможно решение: има ли лъч надежда в БЦЖ ваксината?

Дебатът около този въпрос със сигурност е стигнал до вас и по всяка вероятност е предизвикал известно облекчение у всеки ваксиниран.

Той е свързан с едно очевидно обстоятелство, което се забелязва доста бързо: случаите на коронавирус в страните от съветската страна на Желязната завеса (в това число и Източна Германия) са далеч по-малко от тези в по-развитите, западноевропейски държави.

Този факт беше потвърден съвсем скоро и от учените института "Джонс Хопкинс" в САЩ, които обявиха, че смъртността от COVID-19 в държавите с масова БЦЖ ваксинация (иначе казано, против туберкулоза) е 5,8 пъти по-ниска от онези държави, в които такава няма. 

Когато става въпрос за смъртността от коронавируса, в Западна Европа има и любопитни изключения като Португалия. В страната, която граничи със силно засегнатата от вируса Испания, случаите на коронавирус са почти 12 500, а смъртните случаи - 345. За сравнение - в Испания те са близо 147 000, а тези с фатален край до момента са 14 555.

Извън социално-икономическите причини за тази сериозна разлика се откроява любопитна връзка - Португалия е изключение от останалите държави в тази част на Европа с това, че там БЦЖ ваксината също се прилага широко.

Подобни са и примерите с ниската смъртност в Ирландия и Япония, където ваксината също влиза в имунизационния календар. Това важи и за цяла Източна Европа, където в повечето случаи тя е била задължителна.

Логичният извод е ясен: БЦЖ работи срещу COVID-19. Съгласна ли е обаче и науката с това съждение?

Да погледнем първо към историята на самата ваксина - тя носи името на микробиолозите Алберт Калмет и Камил Камил Гюрин, които използват жива бактерия, която съдържа щам на Mycobacterium bovis (аеробна бактерия, която причинява туберкулоза при едрия рогат добитък). Експериментите с нея започват през 1906 г. и приключват през 1919 г., когато ваксината е одобрена и влиза в експлоатация през 1921 г.

Българската БЦЖ, както отбелязва порталът "Право&Здраве", съдържа щама Sofia SL 222 и присъства в имунизационния календар с 4 дози (до 2017 г. те са били три), а проверката на имунния отговор към нея се осъществява с Манту (чиято единствена цел е да покаже дали БЦЖ ваксината още действа в нашето тяло).

Любопитно е обаче, че различни проучвания, включително такива, цитирани многократно от СЗО, сочат, че тя е неефективна и не предпазва от туберкулоза. Доклад на организацията от 1979 г. например сочи, че изследването на 260 000 индивида в период от 7,5 години е показало, че БЦЖ няма какъвто и да било доказан защитен ефект срещу болестта.

Това може би обяснява и отказа на развитите страни да се ваксинират, но каква въобще е ползата от нея в такъв случай?

Всъщност такава има - освен че тя успешно се използва за имунотерапевтично средство при начален стадий на рак (например на пикочния мехур), ваксината е добър треньор на имунната система като цяло, като я "учи" да разпознава и да противодейства на различни инфекции, вируси, бактерии и паразити.

В доклад за нейните "допълнителни ефекти", СЗО посочва, че след ваксинация се наблюдава и по-висока устойчивост на респираторни заболявания.

Тъкмо тези нейни качества сега са повод тя да бъде обект на експерименти и научни статии. Първото подробно изследване, свързано с връзката на БЦЖ с коронавируса, е публикувано в научния портал medRxiv, където в резюмето четем, че "връзката между по-ниската смъртност и страните с БЦЖ ваксинации е потенциално средство за борбата с COVID-19".

Междувременно учени в Австралия вече започват да търсят доказателство за това на практика и с подкрепата на СЗО.

Изследването на д-р Найджъл Къртис от Murdoch Children´s Research Institute в Мелбърн ще проследи 4000 здравни работници, които ще бъдат ваксинирани срещу туберкулоза, а целта е тяхното състояние да се наблюдава в продължение на 6 месеца.

В контролната група обаче ще влизат ваксинации с плацебо (сляпо лечение), които ще търсят и разликите между реакцията срещу вируса на действително ваксинираните и онези, които не разчитат на ваксината.

За подобни тестове се готвят и Холандия, Германия, Франция и Испания, а предложението на двама френски доктори изследванията да се извършват в Африка предизвика сериозна ответна реакция в социалните мрежи и обвинения в расизъм, на които СЗО отговори по следния начин:

"В момента има дискусия за това дали трябва да се провежда изследване в Африка. Ако такова има, то ще се случи едновременно с тези в останалите държави. Африка не трябва да бъде забравена или изключена от общите проучвания върху COVID-19, защото тази пандемия е глобална".

В България темата коментира и Националният оперативен щаб. По време на брифинг генерал Мутафчийски заяви, че щабът следи как се развива епидемията в страни като Германия, защото България е имала същият имунизационен календар, какъвто и ГДР.

"Дай боже да е вярно", каза той по отношение на предположението, че има връзка между имунизацията и по-ниската заболеваемост.

С подобна надежда се изказа пред БНТ и проф. Тодор Кантарджиев, който припомни също така, че България е била силно критикувана от редица европейски държави, че е продължавала да ваксинира бебета с БЦЖ, като завърши с предположението, че все пак "Господ ни е помагал".

И все пак е важно да се има предвид, че дори да се докаже подобна връзка, масовата имунизация в момента по-скоро би навредила.

"Ако имаме неимунизиран пациент или такъв със спаднал имунитет, слагайки му БЦЖ в тази епидемична обстановка, ще му трябват между 3 и 6 месеца, за да си изгради имунитет. И в този момент той става особено уязвим, общият му имунитет спрямо други заболявания спада. Организмът трябва да се бори с причинителя на самата пандемия, а ние отвличаме имунитета му в друга посока", коментира пред Mediapool д-р Румен Кофинов, който е управител на компанията, която произвежда БЦЖ ваксината в България.

Не на последно място, важно е да се имат предвид още много фактори. Както учените от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ подчертават, фактори като икономическо развитие на държавите и процента на възрастните от населението също променят резултатите при анализ на смъртността от коронавирус.

Така например трябва да се има предвид, че броят на хората над 65-годишна възраст е по-малък в бедните държави, а смъртността от дихателни болести поначало е по-ниска в по-развитите държави заради най-различни демографски, социални и икономически фактори, които няма как да бъдат пренебрегнати.

И все пак, макар връзката между ваксината и по-ниската смъртност наистина да изглежда очевидна, всичко това засега остава в полето на хипотезите, докато първите резултати от започнатите изследвания не излязат наяве. Уви, това ще се случи най-рано след шест месеца.

Станете почитател на Класа