"Винаги съм казвал, че има още един акт, свързан с невависимостта, който трябва да приключи. В крайна сметка главният инициатор и двигател на този акт стои още непогребан, макар и в чужбина, и е крайно време костите на българския владетел Фердинанд I Български да намерят покой в родината, каквото е и неговото желание.” Това мнение изрази преподавателят във Великотърновския университет проф. Милко Палангурски пред bTV на днешния празник.
"На 22 септември България пораства, тя получава своето свидетелство за зрялост. И да бъде погребан Фердинанд, може би, в тази църква във Велико Търново, където са костите на Калоян, ще ни позволи да поставим началото на Пантеона на българските владетели", заяви още професорът.
Догодина се навършват 160 години от рождението на най-дълго царувалия български монарх от Третото българско царство - Фердинанд. На 25 юли 1887 г. III Великото народно събрание на Княжество България го избира за владетел.
Този избор е направен във време, когато Великите сили отричат правото на българите да водят самостоятелна политика. С възкачването си на престола Фердинанд става изразител на стремежите на българското общество още от годините на националното ни възраждане за свободна и независима българска държава.
На 22 септември 1908 г. в Иван-Асеновия храм “Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново княз Фердинанд огласява историческия Манифест към българския народ, с който съединената на 6 септември 1885 г. България се провъзгласява за Независимо българско царство. По този начин се разкъсват веригите на васалитета, които спъват пълноценното развитие на държавата и народа.
На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд е принуден да абдикира и напусна България завинаги. Австро-унгарският император Карл не му позволява да се установи в неговите земи и той се заселва в град Кобург, Германия, откъдето са неговите предци.
През 1930 г. по повод венчавката на цар Борис и царица Йоанна старият цар пише писмо на министър-председателя Андрей Ляпчев, в което казва, че най-силното му “желание преди да умре, е отново да види върховете на своето обично Отечество”.
На 10 септември 1948 г., без никога отново да се завърне в България, цар Фердинанд умира. Поради обществено-политическите условия у нас и поради обявената през септември 1946 г. Народна република категорично изразеното му приживе желание да бъде положен за вечен покой на българска земя остава неосъществено. Вече 72 години саркофагът с тленните му останки се съхранява непогребан в криптата на църквата “Свети Августин” в Кобург.
