Първанов: Българската кауза имаше подкрепата на световния интелектуален елит

Днес в цялата страна с многобройни тържества отбелязваме нашия празник, денят на държавността и свободата на България, каза в словото си на тържествената заря-проверка по случай 132 години от Освобождението на България президентът Георги Първанов, предаде репортер на БГНЕС.
Преди малко повече от 132 г. българският княз Александър Батенберг, който влиза с руските войски влиза във Велико Търново пише в дневника си "хиляди хора ликуваха, хората се хвърляха да целуват ръцете ни". Цитирам по памет, това вълнуващо описание, което можем да срещнем във всички световни медии и агенции от онова време, припомни държавният глава. Днес ние с не по-малко гордост и самочувствие бележим 3 март. Това е датата, която не е просто денят на нашето избавление, а слагаме началото на нелекия процес на възраждането на българската държавност. Само за броени години българите показаха нещо, което не беше показано, не беше чуто - съградиха държавност, изградиха интелигенция и направиха такъв икономически възход, за да се говори за българското чудо, подчерта Първанов. В такъв ден е закодирана нашата признателност към хилядите руски войни и техните командири, към украинските, финландски, беларуски, румънски войни и представители на много други нации, които трасираха българската свобода. Ние днес се прекланяме пред великите умове на света като Толстой, Достоевски, Дарвин, Тургенев, Виктор Юго, Макгахан, Гладстон и много други, които на дело показаха силата на международната солидарност, солидарност с българската кауза. Тази българска кауза имаше подкрепата на световния интелектуален елит. И нашето Национално освободително движение и Руско-турската освободителна война имаха стремежа към модерна европейска държавност и справедливост, категоричен беше Георги Първанов.
И когато става дума за справедливост, ще бъде несправедливо ако отминем делото на българското Национално-освободително движение, каза държавният глава. Ще бъде несправедливо ако пропуснем, че българският народ не се е примирил, а се е преборил за своята свобода и национално развитие, добави Първанов. Той припомни думите на Левски, че за да се добие чест и слава за нашето мило отечество, трябва да бъдем отново равни с другите европейски народи. Словото му беше чуто от неговите съратници, които съградиха държава и закони по модела на най-демократичните по онова време европейски държави, каза Георги Първанов. Президентът поясни, че равни означава не просто да бъдем достоен член на европейското семейство, а и да съхраним своята национална идентичност в многоликия образ на европейските страни и да съкратим онази разлика, която има между нас и по-напредналите в икономическо отношение страни. Държавният глава припомни думите на Христо Ботев за равнение по пророците на социалните промени и посочи, че днешните европейски лидери повече от всякога са твърди и категорични в своите социални ангажименти за преодоляване на безработицата и борбата с бедността. Българската свобода е извоювана с цената на много скъпи жертви, тя ни натоварва с тежка отговорност, каза Георги Първанов. Оставя ни един дълг, който не може да върнем само с думи. Той има критерий на измерване с това, което правим всекидневно. Само така ще преценим дали правим това, което ни завещаха славните ни предци, каза президентът. Дали ще останем чужди на показността и ще правим дела, които ще оценят бъдещите поколения. Да не забравяме и един друг завет, призова Първанов – законът да бъде прилаган към всички без разлика в йерархията. Този празник не рядко е бил отричан, случвало се и да бъде партизиран, отбеляза държавният глава. Но това, което може да се изведе от опита на всички тези повече от 13 десетилетия е, че ние българите успяваме, когато сме обединени в своите усилия, каза той. Сега предизвикателствата са други, но ако бъде единни ще успеем да изпълним заветите на тези, които жертваха живота си, каза в заключение президентът Първанов и завърши с думите: Дълбок поклон! Да живее България!


/БГНЕС/

Станете почитател на Класа