Всички решения трябва да се пречупват през тази стратегическа цел – влизането в Еврозоната. Това заяви Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие , предаде репортер на БГНЕС.
Ползите от членството ни в Еврозоната, според него, са рязко намаляване на лихвения %, привличане на повече чуждестранни инвестиции, освобождаване на валутния резерв и използването му за резерв на Сребърния фонд и даване тласък на пенсионната реформа. Въпреки очакването за икономически растеж, който да надхвърли 1 %, приходите в бюджета няма да нараснат. Прохаски смята, че в средата на годината трябва да се предвиди буфер и евентуално да започне актуализация на бюджета юни/юли, в случай, че приходната част не се изпълнява. По негово мнение, тази година трябва да бъдат замразени пенсиите и заплатите в бюджетната сфера както и да се откажем от идеите за намаляване на осигуровки и ДДС. Той обясни, че ако сега се създадат условия за нарушаване на валутния борд всички, които в момента ползват кредити в евро, а доходите им са в лева, ще бъдат на границата на фалита.
Правителството в един много кратък период трябва да определи кои разходи са наистина необходими. По думите на Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч”, приходите в бюджета не са по-различни от миналогодишните, но разходите растат по всички разходни групи. Само за януари те са нараснали с 24 %, а социалните разходи са нараснали с 40 %. "Разходите за заплати имат ръст и задържане - не виждаме някакво затягане на колана при всичките приказки за постната пица”, коментира той. Богданов обясни, че реално тежестта на кризата е била понесена от частния сектор, който е загубил над 160 хил. работни места. "Време и общественият сектор да понесе малко тежестта на кризата”, смята икономистът.
Георги Ангелов експерт на „Отворено общество” отбеляза, че на финансовите пазари намаляват рисковите премии за България и има възстановяване на доверието в банковия сектор. Дългосрочните лихвени проценти към българския дълг са на нива от около 6 %, след пиковите нива от 8%. До голяма степен България следва процесите, които се случват в Еврозоната само, че с три до пет месеца закъснение. Ангелов коментира, че в момента бюджетът не може да си позволи никакви разходи.
Икономистът Димитър Чобанов от УНСС коментира, че всички приказки за това колко е необходим АЕЦ „Белене” на България не са вярни, тъй като през 2009 износът на ел.енергия е бил 500 млн.лв. Той коментира, че тази инвестиция от 8 млрд. евро ще бъде под въпрос доста време. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии е на мнение, че има доста тайни и неща, които остават скрити в този проект. Той продължава да няма бизнес план или пък планът не се показва. Ганев не приема тезата, че вече са вложени над 1 млрд. евро и затова проектът не може да бъде спрян. "Ако някой се опитва да ви каже, че В България се следват либерални икономически политики – това не е вярно”, заяви Ганев. Икономистите смятат, че възстановяване може да се очаква след средата на 2010-а година, но като цялостен ефект на българската икономика ще се усети през 2011 година. Експертите обединени като Macro Watch в проект на институт "Отворено общество" участваха дискусия днес в х. Радисън на тема: "Рисковете на възстановяването".

/БГНЕС/