Необходима е пълна инвентаризация на държавата, за да стане ясно и какви са конкретните задължения към бизнеса. Това заяви пред ПРО.БГ Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. С това мнение се съгласи и Митко Димитров, директор на Икономическия институт на БАН.
Двамата се обединиха и около идеята да се въведе данъчна амнистия. Запазването на плоския данък е добро, но когато се приема, трябваше да има по-широка дискусия, каза Димитров. Да се запази плоският данък, защото той е определящ за една добра бизнес среда, от която не бива да се отказваме по време на криза. Това ще привлече инвестиции, категоричен е зам. председателят на БСК. Добре е, че правителството не се върна към пропорционалния данък, смята той. БСК има и по-добра идея от „данък лукс” - да се въведе данъчна амнистия. Според експертите в Стопанската камара тя би трябвало да даде повече приходи в бюджета. Всъщност идеята е да има амнистия за доходите, които не са незаконни, но не са обложени с данък. Според Камен Колев облагането на луксозни стоки и депозити е мярка със съмнителен ефект. Богатите хора имат много възможности да укрият и разпръснат тези доходи. Митко Димитров, който е и икономически съветник на Президента, също е на мнение, че трябва да се запази плоският данък. Според Димитров амнистията наистина може да получи по-голяма обществена подкрепа, защото става въпрос за доходи, които са законно придобити, но не са декларирани. Относно мерките за облагане на данък на големите и скъпи жилища – от стопанската камара са скептични как ще бъде приложен този критерий, защото предизвиква много въпроси. Дали е първо жилище, дали е само на един човек, дали има основание да се взима данък върху него. Защото е възможно да се окаже, че един човек има жилище от 250 квадрата и то се облага с данък, а друг има 5 жилища по 80 квадрата. Трябва да се мисли много внимателно за механизмите, по които ще се прилага това облагане.
Според Камен Колев не трябва да се драматизира излишно с първоначално обявените в публичното пространство 28 антикризисни мерки на правителството. “Сред тях обаче имаше такива, които бяха напълно приемливи. Разбира се, това са били възможни варианти за решаване. Полезна мярка, например, е всеки да си поема осигуровките. Настояваме да се изчисти системата, да се знае кой какво плаща”, допълни още Колев. Хубаво е също да има пълно ревизия на финансите на министерствата. Освен за осигуровките – да се знае и за всичко друго какво е похарчено и за какво точно. Така ще излязат наяве и обществени поръчки, които са били напълно безсмислени. Оттам могат да се спестят огромни суми и след това да се мисли от къде да се вземе недостигащата сума за осигуровки на държавните служители, смята заместник председателят на БСК. 80% от мерките на работодатели и синдикати са приети от правителството, добави още Митко Димитров. На въпрос дали президентът ще подкрепи икономическата политика на правителството, Димитров отговори, че президентът, съзнавайки отговорността, която има, търси решения, които да са приемливи за повечето хора и да са дългосрочни. Не само текущото излизане, но и мерки, които да позволят България да има по-добра икономика. По думите на Камен Колев, последните данни говорят, че и през януари рецесията у нас продължава. Има положителна индикация единствено в износа, но това означава, че държавите, с които търгуваме, са излезли от кризата. Ние още не сме обърнали тренда, по който се развиваме, допълни Камен Колев. Митко Димитров не пожела да се ангажира с конкретна прогноза кога ще излезем от кризата: „Прогнозите винаги са нещо опасно, особено при тази криза. Тя беше нещо уникално. Не е изненадващо, че излизането от кризата през април тази година няма да се случи. Никой не може и да твърди кога въобще ще се случи”.


/БГНЕС