„Що за протест е това, да си на работното си място, съвсем друго е да излезеш като тютюнопроизводителите на магистралата или да затвориш границата като гръцките земеделци - ще те видят всички и ще ти обърнат внимание”, каза по повод символичната стачка на фелдшерите Чавдар Робов, предаде кореспондентът на БГНЕС в Благоевград.Със символичната си стачка фелдшерите искат да се определи статут на професията им. „Аз лично определям протеста ни като революция, защото в продължение на десетилетия се мълча по тази тема, смята Робов. След като нито един здравен министър преди прехода и след него не помисли за нас, значи някой е решил тези хора да ги няма. Фелдшерите сме като изчезващ вид, вписан в „Червената книга”, което не е нормално. Има гилдия на лекарите, на сестрите, нас ни няма никъде. Не е нормално спасяването на човешкия живот да е поверено на нас - фелдшерите, които стоим най-ниското стъпало в медицинската йерархия”, смята той. „Лекарите повишават квалификацията си, придобиват нови специалности, докато ние си караме с това, което сме учили преди 30 години. Защо, откакто сме завършили, не ни потърси някой, да ни изпрати на един курс, да повишим квалификацията си”, пита Робов. „И точно тук идва парадоксът - в същото време очакванията на хората към теб растат. Налагало ми се е в движение в линейката да израждам, натоварени сме с дейности, несвойствени за отрасъла на спешната помощ. Ползвам съм дефибрилатор, интубирал съм, все неща, които са от правомощията на лекаря. Фелдшерът днес нито е лекар, нито сестра, а изпълняваме функциите и на двамата, без да имаме това право. Липсата на статут на професията ни аз го определям като държавен геноцид спрямо фелдшерите”, категоричен бе специалистът.„Нормално ли е да отговарям по време на смяна за община с 16 800 души население, поверило ти живота си, с една линейка, шофьор и сестра. Че армията ни е с такава численост, а какъв команден състав има? Аз като маршал трябва да отговарям сам за моята 17-хилядна армия, където всяка нощ сме на фронтовата линия”, смята специалистът. Според него друг е въпросът с какъв финансов ресурс разполага армията и с какъв спешната помощ. „Разходите на филиала ни са към 150 000 лв. годишно, раздели го на броя на населението, оказва се, че всеки жител отделя годишно по 10 стотинки, за да се грижиш за живота му, за какви пари става реч - това си е жива подигравка”, катерочен е фелдшерът. „Като гледах сериала „Спешно отделение”, разбрах, че сме на светлинни години от спешната помощ по света, където се оперира, има всякаква техника и специалисти. По-рано карахме пациентите директно в отделенията, сега ги транспортираме до Спешно-приемно. Там ги посреща дежурен лекар, който може да не е специалист. Не искам да обиждам колегите, но се налага се да се вика такъв за спешните случаи, а така се губи ценно време, което понякога е фатално”, смята Чавдар Робов. Според него по западните стандарти фелдшерът трябва да е парамедик. „Но казва ли ти някой как е по света, в България нашата професия е нещо като мутант, хермафродит”, смята Робов. „Благодаря на всички колеги,които дълги години работиха на фронта на спешната помощ и селския здравен участък. Обществото дължи само признателност и уважение на тези хора”, категоричен е Чавдар Робов. Той е с 30-годишен стаж като фелдшер, от 5 години работи в спешния център в гр. Симитли - филиал на ЦСМП-Благоевград. Бил е фелдшер в благоевградските села Падеш, Рилци, Айдарово и симитлийското Долно Осеново. „Нашата гилдия е феномен в професионално отношение, не съм чул фелдшер да каже нещо против колега, виж, при лекарите и сестрите не е така, има клюки и завист, значи ние сме друг чешитпрофесия”, смята Робов.

БГНЕС