В края на май 2010 г. най-одобряваната държавна институция от 53% от българите е полицията, съобщиха от Националния център за изучаване на общественото мнение. Това се сочи в национално представително проучване на НЦИОМ проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 15 – 25 май 2010 г. с реализирани 1000 интервюта в цялата страна. Над средното е одобрението към работата на полицията сред възрастните хора, сред ниско образованите респонденти, сред живеещите в провинцията, както и сред заможните българи. Особено силна е подкрепата за действията на полицията сред симпатизантите на ГЕРБ, които най-тясно свързват с усилията на МВР успехите на своето управление. Избирателите на опозиционните формации също в голяма степен подкрепят работата на полицията, което показва, че за момента те гледат на нея като на гарант за националната сигурност. По около половината от избирателите и на ДПС, и на БСП одобряват работата на полицията. Правителството и армията са другите две институции, одобрението за които надхвърля неодобрението. Правителството е одобрявано от 46% от българите, а армията – от 42%. Най-силна е подкрепата за кабинета сред висшистите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред хората със стандарт около и над средния. Работата на кабинета се ползва с високата подкрепа на привържениците на ГЕРБ и на Атака. Доста по-критични са десните избиратели. 36% от симпатизантите на Синята коалиция имат резерви към управлението на ГЕРБ. Армията печели доверие главно сред младите българи на възраст до 30 години. Половината от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на Народното събрание, което като цяло се ползва с доверие сред 30% от българите. Няма съществени промени в рейтинга на одобрение на председателя на парламента Цецка Цачева. Продължава тенденцията на плавен спад на доверието към съда. Подчертано скептични са нагласите към тази институция сред населението на градовете–областни центрове. В същото време прокуратурата, макар и бавно, успява да подобри публичния си образ. Това личи най-вече от преценките на жителите на градовете извън столицата. Близо година след началото на управлението на кабинета на ГЕРБ, Бойко Борисов е одобряван от 64,7% от пълнолетните български граждани. За последните два месеца одобрението му намалява с около 3%, приблизително толкова нараства и неодобрението към работата му. В условията на икономическа криза регистрираме прагматизация на обществените очаквания, както и растяща политическа поляризация на преценките. В същото време, Бойко Борисов продължава да бъде най-одобряваният от своите избиратели лидер на политическа партия. В края на месец май 2010 г., президентът Георги Първанов е одобряван от 47% от българите. През последните месеци одобрението за работата му плавно намалява. Що се отнася до работата на лидерите на парламентарни групи, прави впечатление известно нарастване на подкрепата за работата на тримата съпредседатели на ПГ на ГЕРБ. За последните два месеца регистрираме и слабо покачване на одобрението за парламентарните изяви на Сергей Станишев, Мартин Димитров и Волен Сидеров. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева е одобрявана от 56% от българите през месец май, като подкрепа за нея дават избиратели на всички партии. Аналогична масова подкрепа сред симпатизантите на всички партии получава и вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той е и един от политиците, с най-нисък дял на неодобрение – 16%. Доколкото отделни министри по стечение на обстоятелствата през изминалия месец попадаха по-често от останалите в „светлината на обективите”, то те се оказаха и сред по-одобряваните членове на кабинета. Това са Цветан Цветанов – одобряван от 68,5%, Вежди Рашидов – от 46,7%, Божидар Димитров – от 43,1%, Мирослав Найденов – от 42,4% и Николай Младенов – от 42,0%. През последните шест месеца усилията на вътрешния министър олицетворяват за хората до голяма степен работата на кабинета. За пореден път и в настоящото изследване голяма част от българите изразяват мнение, че правителството има воля за борба с организираната престъпност. Това твърдят 72% от интервюираните. 32% допускат, че е възможно операциите на МВР да обслужват политически интереси и да служат за разчистване на лични сметки. Министрите, неодобрението за работата на които надхвърля одобрението са Симеон Дянков и Тотю Младенов. Финансовият министър получава подкрепа от 34% и неодобрение от 48% от интервюираните, а социалният министър е одобряван от 27,2% и съответно неодобряван от 33,9%. В условията на криза хората по обясними причини насочват недоволството си към ресорите на тези двама министри. Що се отнася до министър Дянков, то регистрираме голяма разлика в оценките за работата му, които дават избирателите на ГЕРБ от една страна, и всички останали българи, от друга. Хората не познават достатъчно новите министри, поради което е рано за коментар на рейтингите на Анна-Мария Борисова и на Томислав Дончев. Ако в края на май 2010 г. се провеждаха парламентарни избори, то в Народното събрание биха попаднали всички сега представени парламентарни формации без РЗС. Съотношението между електоралната тежест на ГЕРБ и БСП в момента е приблизително три и половина към едно – 41%:12%. Избирателите на ГЕРБ са най-често хора на възраст до 50 години, високообразовани и заможни, жители на областните центрове. От началото на управлението си до момента ГЕРБ губи доверието на около 11% от своите избиратели. Доста по-обезсърчени са избирателите на БСП – една четвърт от тях посочват, че се чувстват разочаровани. Разочаровани от своя избор са и една трета от гласувалите през 2009 г. за Синята коалиция. За последните девет месеца се свива електоралното влияние на РЗС, а Яне Янев губи две трети от одобрението, което имаше преди парламентарния вот през 2009г. 59% от българите са на мнение, че в момента няма партия или коалиция, която да може да управлява страната по-добре от ГЕРБ. По-често от останалите така мислят високообразованите българи, жителите на градовете и заможните респонденти. Едва 8% са на мнение, че Коалиция за България в момента може да управлява по-добре от ГЕРБ. Всички останали политически формации се ползват с още по-малко доверие що се отнася до евентуалното им участие в управлението на страната. 58% от българите свързват надеждите си за по-добър живот с управлението на ГЕРБ. Сред тях най-често се срещат хора на възраст между 30 и 50 години, с високо образование, със среден и по-висок стандарт, както и жители на градовете. 93% от избирателите на ГЕРБ хранят надежда за управлението на своята партия, докато за 75% от избирателите на БСП управлението на ГЕРБ е по-скоро повод за притеснения. Притесненията по повод на управлението на ГЕРБ вземат връх и сред симпатизантите на десните партии и на ДПС. 71% от българите са категорични, че кабинетът на Борисов ще изкара пълния си четиригодишен мандат. Подобна констатация се подсилва и от факта, че това е позиция на представителите на елитните обществени прослойки. Така мислят 76% от хората на възраст между 30 и 50 години, 75% от жителите на областните центрове, 78% от респондентите с висок стандарт и 72% от висшистите. 95% от избирателите на ГЕРБ не поставят под въпрос мандата на своята партия. И в това няма изненада. Впечатление прави обаче, че половината от социалистите мислят същото. Това определено е оценка и за състоянието на лявото политическо пространство. Въпреки критичните си нагласи, 80% от десните избиратели са убедени, че този кабинет има шансове да завърши пълен мандат. Голяма част от политически апатичните българи също са на мнение, че вероятно ГЕРБ ще изкара своя мандат. В отговор на открит въпрос, при който предварително не са предлагани имена, НЦИОМ попита българите кого биха номинирали за президент, ако това зависеше само от тях. Бойко Борисов и Цветан Цветанов се оказаха фаворити на общественото мнение. 14,6% от участвалите в проучването сами посочиха името на премиера, а 14,3% – това на министъра на вътрешните работи. Въпреки обективната невъзможност за нов мандат, Георги Първанов получи номинация от 10%. Други имена, които се споменават като евентуални кандидатури, са тези на Сергей Станишев (от 2,1%) и на Волен Сидеров (от 2,0%). Споменати са и двамата български еврокомисари – предишния и настоящия. 43% се чувстват затруднени в настоящия момент да преценят кой би бил най-удачният кандидат. Изследването на оценката на гражданите за състоянието на двустранните ни отношения с балканските ни съседи съвпадна с балканската обиколка на външния министър Николай Младенов и последва посещенията на премиера Бойко Борисов в Турция и Сърбия. Дадената при визитите заявка за интензификация на връзките ни с балканските страни спомогна за фокусиране погледа на гражданите върху състоянието на двустранните ни отношения със съседите. Традиционно за общественото мнение у нас добросъседските отношения със съседните ни страни са приоритет след евроатлантическата интеграция и отношенията с Русия. Изследванията на НЦИОМ през годините обаче показват, че ако сред населението има политически обусловени разделения за това кои контакти трябва да са по-тесни – със Западна Европа (ЕС след 2007 г.), САЩ или Русия, то спрямо нуждата от задълбочаване на двустранните връзки със съседите цари почти пълно единодушие, независимо от политическите пристрастия на респондентите. Така например, според национално представително изследване на НЦИОМ от ноември 2007 г., 71% от българите очакват положителни последици от едни по-близки връзки със съседните страни, докато отрицателен ефект от това виждат под 3%. В същото време два пъти повече хора очакват негативен ефект от задълбочаване на отношенията с ЕС и с Русия, и три пъти повече – от по-силно приближаване към САЩ. В този контекст, доколкото здравите добросъседски връзки се приемат като всеобщ идеал, всяка оценка за актуалното им състояние неминуемо е подвластна на неудовлетвореността и критичността. Между 3.2 и 3.9, по скала от 1 (много лоша оценка) до 5 (много добра оценка) е оценката за отношенията на България с 5-те й съседни страни според националното представително изследване на НЦИОМ, проведено през май, 2010 г. Изключително висока е степента на хомогенност при всяка от оценките по социално-демографски признак. Независимо от разликите по пол, възраст, местоживеене, социален статус и политически предпочитания, интервюираните дават сходни оценки. Най-слаба оценка получават двустранните отношения България - Македония – 3.2. От една страна, българите традиционно считат македонците за най-близки в етно-културен план. От друга, езикът на омразата в македонските медии спрямо България, трактовките на българската история, както и случаи като този със Спаска Митрова създават впечатления за не особено добросъседско поведение. Още по-критични в оценката си за българо-македонските отношения са столичани, които им пишат 2.6. С 3.5 са оценени двустранните връзки на България със Сърбия. В контекста на наслоените от миналото съперничества, и след посещението на премиера Борисов в Белград, където бе обещана подкрепата на България за еврочленството на Сърбия и бяха дадени уверения за строителството на магистралата София-Ниш, оценката трябва да се възприема по-скоро като висока. По-скоро като ниска пък следва да се интерпретира оценката за двустранните ни връзки с Гърция, макар тя също да е 3.5. С южната ни съседка сме партньори в ЕС и НАТО, а в последните години непрекъснато се разкриват нови ГКПП, увеличава се броят на българските туристи в Гърция и на гръцките в България, расте стокообменът между двете страни. Помраченият имидж на Гърция обаче в последните месеци заради огромния й бюджетен дефицит и милиардите евро, които ЕС отпуска за спасяването й очевидно са повлияли на преценките. Такъв е ефектът и от блокадите от страна на гръцките фермери на граничните пунктове с България. Незначително по-висока – 3.6, е оценката за българо-турските отношения. Тя е повлияна от някои по-ярки събития в последната година, като: ревизията на парламентарните избори сред изселниците ни в Турция; последвалото отзоваване на посланика ни в Анкара; посещението на премиера Борисов в Анкара и Истанбул в края на януари. Извън това Турция като съюзник на България в НАТО и като един от основните ни търговски и икономически партньори в региона поражда по-скоро позитивни нагласи. Най-висока е оценката за българо-румънските отношения – 3.9. Съвместният път към еврочленството, белязан с постоянна надпревара коя страна е по-напред в процеса на присъединяване, обвърза трайно страната ни със северната ни съседка. Общественото мнение у нас не забелязва спорове и съперничества с Румъния, а бумът на румънски туристи по нашето Черноморие се превръща в един от основните приходоизточници на българската туристическа индустрия. През май 2010 г. от НЦИОМ не регистрират съществени разлики в оценките на българите за собствения им жизнен стандарт и за влиянието на кризата върху живота им в сравнение с март т. г. В навечерието на лятото, 63% посочват, че през последната година материалното им положение се е влошило, а едва според 3% то се е подобрило. Една трета от респондентите не отчитат промяна в стандарта си на живот. Това са предимно заможни и образовани хора, както и такива на възраст между 30 и 39 години. През май 2010 г. 44% от интервюираните заявяват, че очакват жизненият им стандарт да се подобри, 23% – да се влоши, а една трета не очакват промяна. Нарастват позитивните очаквания за бъдещето, като за два месеца делът на оптимистите е нараснал с 10 пункта (от 34% през март на 44% през май). Това се отнася преди всичко до младите хора под 40 години, до респондентите със среден и по-висок стандарт, както и до симпатизантите на ГЕРБ и на Атака. Влошаване на стандарта си очакват най-вече хората в предпенсионна възраст, ниско образованите и бедните. Сред пенсионерите преобладават онези, които не очакват промяна в материалното си състояние. Позитивни очаквания за бъдещето имат над половината (54%) от посочилите, че през последната година не наблюдават промени в жизнения си стандарт. В сравнение с март 2010 г., няма значими изменения на дяловете на интервюираните, останали без работа (за по-кратък или по-дълъг период). Няма промяна и в процента на анкетираните, които твърдят, че се ограничават в потреблението на стоки от първа необходимост, както и на онези, които твърдят, че се затрудняват да плащат режийните си разходи. Все повече хора отлагат във времето разходи, свързани с инвестиции и луксозни придобивки. Данните показват, че: ремонт на жилището отлагат 42% през май (35% през март); плановете си за почивка не са осъществили 43% през май (37% през март); покупка на кола през май са отложили 18% (13% през март). Леко нараства и делът на респондентите, които са затруднени да обслужват кредитите си – от 19% през март на 22% през май. НЦИОМ запита работещите доколко фирмите и организациите, в които те са наети, са засегнати от конкретни ограничения и неблагополучия във връзка с кризата. 27% от заетите посочват, че в тяхната организация е имало съкращения, 22% – че намаляват оборотите, а 21% – че възнагражденията им са замразени. Макар и споменати от по-малки дялове респонденти, се открояват още два типа последици. За преминаване към намалено работно време или принудително излизане в отпуск съобщават 9% от интервюираните, а за прекратяване на отделни дейности на фирмите, в които работят – 8%. Широко дискутираните през последните месеци мерки на правителството за финансова и икономическа стабилизация остават непознати за 46% от интервюираните – предимно за ниско образованите, за жителите на малките населени места и за хората от малцинствата. Най-високо одобрение получават мерките, свързани с намаляването на разходите и повишаването на приходите в държавния бюджет: ограниченията на бюджетните разходи (18%) и свързаните с тях действия (съкращения на държавната администрация – 13%); повишаването на бюджетните приходи (по-висока събираемост на данъци и мита) – 11%; борбата с икономическата престъпност – 6%. Най-високо неодобрение сред интервюираните получават мерките, засягащи широки и уязвими социални слоеве. Сред тези мерки са: реформите в здравеопазването – 9%; отложената индексация на пенсиите – 8%; увеличаването на данъци и акцизи (вкл. ДДС) – 6%; рестрикциите при изплащане на майчинство и на болнични – 6%; намеренията за увеличаване на осигурителния стаж за пенсия – 5%. Оценките за мерките на се оцветени според политическите пристрастия на участвалите в изследването, а следват персоналната логика на икономическите интереси и възгледи на респондентите. Като цяло обаче, преобладават масови очаквания за подобряване на финансово-икономическата ситуация у нас, независимо от съзнанието за трудностите, преживявани в момента. /БГНЕС /www.bgnes.com