До този момент нито едно правителство не отговори на въпроса как може да се преодолее демографската криза. Това каза пред БНТ доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН. Тя каза, че вече са приети няколко стратегии в тази насока, в които се посочват целите, но все така няма решения на проблемите. По думите на доц. Христова българските политици все още не са се научили убедително да говорят за това как ще се случат нещата, които обещават. Демографските прогнози, според които до няколко десетилетия българската нация критично ще намалее заради изключително тежкия демографски баланс коментираха още финансистът Емил Хърсев и проф. Чавдар Николов. Според икономиста Емил Хърсев причината за демографския срив у нас категорично не може да се търси в липсата на пари. Той даде пример с Перу, където хората живеят много по-бедно от нас, но са в едно отлично демографско здраве. Българинът не е щастлив, защото не се чувства добре там, където е в момента, не може да си намери мястото. "А и за нацията да ви успокоя - няма да изчезне българската нация. Тя, както и швейцарската, ще се рекрутира с всевъзможни пришълци и с българи, ако успеем да възстановим собствената си нагласа към поколенческо развитие, семейна стратегия, ако искате", каза още Хърсев. "Експерименталният статут на нашата страна през последните 25 години стимулира емиграцията. Отделно и фактът, че българите раждат по-малко. Общо взето Европа има една-единствена нация, която е млада - това са поляците. Албанците също", заяви проф. д-р Чавдар Николов, икономист, ЮЗУ "Неофит Рилски". Той поясни: "създаването на този асоциален модел в България, взет от крайнодясното в САЩ, но насаден в една социална Европа при отворени граници, стимулира емиграцията - няма перспектива в България. Оттук-нататък държавата започва да се изпразва - не толкова откъм раждаемост, колкото от млади хора, които търсят поминъка си другаде".