Г-н Георгиев, ще оцелее ли кабинетът „Орешарски“ в условията на продължаващи протести?

Трудно е да се прогнозира – зависи от редица фактори. От една страна - дали управляващите ще влязат в час и ще престанат да правят гафове. От друга – от енергията на протеста, от това дали ще остане единен и чисто граждански или ще се поддаде на опитите да бъде яхнат от политически сили.

Допускам паралелно съществуване и на двата свята – свят на протестиращи и свят на кабинет и парламент, които се опитват да работят по програмата, която са си поставили. Еднакво вероятни остават възможностите кабинетът „Орешарски“ да не удържи на натиска и да отидем наесен или след 1 година на предсрочни избори, както и възможността кабинетът да работи по-дълго.

С отсъствието си от парламента, ГЕРБ как присъства като опозиция?

В началото ходът на ГЕРБ изглеждаше политически рационален, но постепенно тази рационалност започна да се губи. Със своето отсъствие от парламента ГЕРБ в голяма степен вече носи отговорност за това колко ефективно работи институцията. Дори казусът „Делян Пеевски“ би се развил по друг начин, ако ГЕРБ бяха в парламента. Не знам дали го осъзнават или нарочно целят това, но със своето отсъствие от парламентарната зала, ГЕРБ придават по-голямо значение на това, което прави „Атака“.

Какъв е вашият коментар за поведението на лидера на „Атака“ Волен Сидеров?

„Атака“ беше ситуирана в ролята на свръхзначим фактор по силата на изборните резултати и в резултат на поведението на ГЕРБ. „Атака“ в нито един момент не е гласувала с мандатоносителя, тя единствено има ролята да осигури кворум за работата на парламента. Партията на националистите нямаше да има тази значимост, ако ГЕРБ присъстваха в парламента. Иначе поведението на нейния лидер в голяма степен беше прогнозируемо, но противно на всякакви външни гледни точки, смятам, че „Атака“ не се чувства уютно в този парламент. Ролята, която в момента играе, не е печеливша в електорален смисъл. Това е игра и времето ще покаже дали в нея има политическа рационалност за „Атака“ от тясно партийна гледна точка.

Вече има опити за консолидация от десни партии. Каква е вашата прогноза за този процес?

С много усилие върху езика и разума, можем да наречем обявеното обединение от петте партии – ДСБ, партията на Касим Дал, на Меглена Кунева, на Надежда Нейнски и на Зелените дясно обединение. Да, там има партии, които се асоциират трайно с класическото политическо дясно, но има и субекти, които не могат да бъдат наречени типично десни – Зелените и партията на Касим Дал. Не е ясно колко печелившо би било това обединение за тях, още повече за партията „България на гражданите“, които имат собствена идентичност. Не ми изглежда прекалено хомогенно това дясно обединение и ми се струва малко вероятно то да се превърне в такова. Днес то е предизвикано от вероятността за близки избори.

Как звучи гласът на президента Росен Плевнелиев в тази сложна политическа ситуация?

На президента не му е лесно. Той все още търси мястото си. От една страна, гласът на президента няма как да отсъства в ситуация на политическа криза. От друга страна – Росен Плевнелиев малко избяга от типа говорене, който се очаква от институцията – да бъде обединител на нацията. Би било пагубно за президента Плевнелиев, ако бъде свързан с нови политически проекти, които се зараждат в подобна ситуация. Гласът на президента все още не е убедителен. Но при неясно бъдеще за изхода от политическата ситуация, Плевнелиев вероятно няма как да предложи своите ясни идеи и послания.