23 шефове на окръжни съдилища у нас, обединени във Форум на съдиите, настояват парламента да създаде Единен регистър на резузнавателните средства. В писмо до шефа на Народното събрание Михаил Миков магистратите, които по закон разписват исканията на СРС-та, правят редица съществени предложения, които да защитят правата на гражданите във внесения в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Съдиите смятат, че Единния регистър трябва да съдържа данни за разрешените, прилагани и прекратени СРС на територията на цялата страна. За да се осигури прозрачна и ясна процедура, те настояват воденето и съхраняването на регистъра да се извършва от специализирания орган, който осигурява и прилага СРС – Държавна агенция "Технически операции” (ДАТО). А правилата за съдържание, водене и съхраняване на Единния регистър за СРС от ДАТО се извършва от Националното бюро за контрол на СРС.
Магистратите искат и отделна процедура за случаите, когато СРС се ползват за защита на националната сигурност. Те настояват за ограничаване кръга на органите, които имат право да отправят такива искания само до главния прокурор, председателя на ДАНС, директора на Националната разузнавателна служба и ръководителя на служба „Военна информация” при министъра на отбраната или изрично оправомощени техни заместници.
За да се избегнат нарушения авторите на писмото настояват в закона да се разпише, че че искането се предоставя до председателите на „съответните” окръжни съдилища. Както и да се предвиди възможност за строга отчетност.

Припомняме, че правната комисия разгледа предложенията по законопроекта, внесен от Сергей СТанишев и група нардни представители, на второ четене. Със закона се създава независима Държавна агенция за технически операции (ДАТО), която ще наследи сегашната Специализирана дирекция за оперативно-технически операции в МВР (СДОТО), както и независимо Бюро за контрол върху използването на СРС. Служителите на ДАТО няма да имат право на синдикална дейност, както и служителите на ДАНС и другите служби за сигурност, приеха депутатите от правната комисия. Всъщност това не е новост - и до момента служителите в сегашната СДОТО не са имали право на синдикална дейност, както е навсякъде по света, каза Христо Бисеров, шеф на правната комисия. Спорният момент бе именно в това дали да има единен или поотделно да се водят регистри на СРС-та.

Предлагаме пълният текст на писмото на Форума на съдиите.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Изх. №17 НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ
12.06.2013 г. ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ



С Т А Н О В И Щ Е
ОТ
АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОКРЪЖНИ СЪДИЛИЩА, УЧАСТВАЩИ ВЪВ
ФОРУМА НА СЪДИЛИЩАТА В Р БЪЛГАРИЯ



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИКОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БИСЕРОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,


Форумът на съдилищата в Р България е неформална организация, създадена през 2010 година, като естествено продължение на „Консултативния форум на районните съдилища” – проект, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд. Във Форума на съдилищата участват над 45 съдилища от всички нива в съдебната система.
Настоящото становище е по повод внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства и е продиктувано от желанието ни за засилване на контрола на ефективността при разрешаването и прилагането им. Изложените по-долу предложения са свързани с проблемите, които срещаме в качеството ни на органи по чл. 15 ал. 1 от ЗСРС, обсъждани нееднократно от нас и представяни на публични обсъждания.
На първо място, изразяваме нашата подкрепа по отношение на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства /ЗИДЗСРС/, както и с изложените в него мотиви, като считаме, че се създават гаранции в защита на личните права и свободи на гражданите, от една страна, както и гаранции срещу неоправдано използване на СРС – от друга.

На Вашето внимание предлагаме идеи, които се надяваме да бъдат обсъдени във Временната комисия по правни въпроси и в случай, че получат Вашата подкрепа да се внесат в пленарна зала на 42-то Народно събрание в хода на законодателния процес. Осъществяването им е нужно на самата съдебна система, която очаква решения на множество свои проблеми, но в същото време е и израз на готовността и енергията на работещите в съдилищата магистрати сами да формулират и представят предложения за разрешаването им.



I. В ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА


Считаме, че необходимите промени в закона трябва да способстват за едновременното реализиране на всяка от следните цели: ясни гаранции за защита правата на гражданите при използване на СРС и в същото време – стриктно регламентирани условия за приложимост на тези способи, и то само, когато „необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.”

Предлаганите от нас изменения касаят:

1. Отделна процедура за случаите, когато СРС се ползват за защита на националната сигурност /чл. 4 и чл. 12 ал. 1 т. 3 ЗСРС/ - на първо място: ограничаване кръга на органите, които имат право да отправят такива искания само до главния прокурор, председателя на ДАНС, директора на Националната разузнавателна служба и ръководителя на служба „Военна информация” при министъра на отбраната или изрично оправомощени техни заместници. Останалите заявители, предвидени в чл. 13 ЗСРС, не следва да са оправомощени да отправят искания за използване на СРС за целите по чл. 12 ал. 1 т. 3 от закона – за тях остават само хипотезите, свързани с предотвратяване и разкриване на престъпления; на второ място – възможност при защита на националната сигурност СРС да се прилагат за срок, по-дълъг от този, предвиден в останалите случаи;

2. Изменения и допълнение в чл. 15 ЗСРС, касаещи процедурата по разрешаване или отказ за използване на СРС:
- за да бъдат избегнати бъдещи нарушения на местната компетентност на органа, който се произнася по искането за разрешаване за използване на СРС, следва изрично да се добави в редакцията ал. 1 от същия текст, че искането се предоставя до председателите на „съответните” окръжни съдилища;
- задължение за органите по чл. 13 ЗСРС да представят за запознаване на органа по чл. 15 ЗСРС и допълнителни данни в подкрепа на искането за разрешаване на използването на СРС /оперативните дела или досъдебните производства/;
- в ал. 2 на същия текст да се предвиди, че вторият екземпляр от искането за използване на СРС остава на съхранение в съответния съд, като редакцията на текста да бъде следната: „Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като актът и първият екземпляр от предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил. Първият екземпляр от акта и вторият екземпляр от искането остават на съхранение в съответния съд.” Необходимостта да остава екземпляр от искането в съда е продиктувана от последващия контрол и отчетността в съдилищата, най-вече при постъпили искания за продължаване срока за прилагане на СРС.

3. Промяна в процедурата по продължаване на срока на прилагане на СРС. Съгласно чл. 21 ЗСРС, този срок е до 2 месеца, като при необходимост може да бъде продължен с още 4 месеца т. е. общо до 6 месеца. Възможно решение е съкращаване на сроковете – например на първоначални 2 месеца, с възможност за удължаване, но само за още 2 месеца. Такова ограничаване, макар на пръв поглед да създава баланс между нуждите на разследването и намесата в личния живот, може да се окаже пречка, особено за разкриване и предотвратяване на усложнена престъпна дейност. В същото време, безспорно половин година е значителен период, който крие и заплаха от необосновано и, в крайна сметка, безрезултатно използване на оперативни способи и технически средства. Нашето становище е, че проблемът не е в регламентирания в закона размер на срока на прилагане на СРС, а в липсата на контрол по отношение на тяхната ефективност. Така, предложението е сегашната разпоредба на чл. 21 ал. 1 ЗСРС да се запази и първоначално СРС да се разрешават за срок до два месеца. След това, при нужда от продължаване на експлоатацията до максимума от 6 месеца, искането да се прави ежемесечно пред органа по чл. 15 ал. 1 ЗСРС. При всяко такова искане пред съдията, следва да бъде доказано „напредък в събирането на информация” /по оперативните дела, респ. „напредък в разследването” /по досъдебните производства/, т. е. реални резултати от продължаващото прилагане на СРС. При наличие на такива резултати и установена действителна нужда, продължение се разрешава, за месец, до посочения по-горе общ максимален срок /6 месеца/. При липса на т. нар. „напредък в разследването”, разрешението за използване на СРС да се прекратява.
Следва изрично да се предвиди също, че максималният срок за прилагане на СРС-а по отношение на един обект за съответното престъпление не може да надвишава 6 месеца, независимо от прилаганите способи за използването им.

4. Предлагаме въвеждане на Единен регистър за специалните разузнавателни средства, който да съдържа данни за разрешените, прилагани и прекратени СРС на територията на цялата страна. Воденето и съхраняването на регистъра следва да се извършва от специализирания орган, който осигурява и прилага СРС – ДАТО. Правилата за съдържание, водене и съхраняване на Единния регистър за СРС от ДАТО да е предвидено като правомощие на Националното бюро за контрол на СРС, предвидено в чл. 34е от внесения ЗИДЗСРС.

5. В настоящата си редакция ЗСРС не съдържа правила за съдържанието и реквизитите на регистрите, водени от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона. От направения от нас анализ сме установили, че в различните съдилища /органите по чл. 15 от ЗСРС/ са установени различни практики, което несъмнено води до препятстване на контрола. Намираме за абсолютно необходимо установяването на общи правила и стандарти за водене и съхраняване на документацията от посочените по-горе органи и структури, като предлагаме те да бъдат въведени от Националното бюро за контрол на СРС, предвидено в ЗИДЗСРС като независим и постоянно действащ държавен орган.


Предлаганите от нас изменения в ЗСРС неминуемо биха довели до изменения и в глава 14, раздел 8 от НПК.

II. В ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Данните, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства да не са класифицирана информация в съдебното производство по наказателни дела. Безспорен факт е, че практиката и по този въпрос в съдилищата е разнопосочна, което налага нейното унифициране по законодателен път.


Основна цел на предлаганите промени е отпадане на съществуващото сега задължение на съда /чл. 263 ал. 1 НПК, чл. 25 ЗЗКИ/ за разглеждане на наказателните дела при закрити врата винаги, когато по тях като доказателства се ползват данни, получени чрез специални разузнавателни средства.. Съгласно първата норма „Разглеждането на делото или на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна...”. Приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ определя категориите информация, подлежаща на класифициране като държавна тайна, като според раздел II т. 8 такова качество имат и „данни, получени в резултат на използване на СРС и данни относно контролирането на покупки и тайни наблюдавани пратки”. Така понастоящем винаги съдебните състави са длъжни да разглеждат наказателните дела при закрити врати, когато по тях е представена доказателствена информация, получена чрез прилагане на СРС. Самите веществени доказателствени средства съдържат данни относно факти - като всички други доказателства, които се ползват в наказателния процес. Техническите способи за получаването на тези данни следва да останат тайна /класифицирана информация – раздел II т. 6 на Приложение № 1/, но няма основание за това, тайна да бъдат и самите данни. Разглеждането на делата при закрити врати среща и негативно отношение от обществото, а нарушава и основен принцип на наказателния процес – публичността на съдебното производство /чл. 20 НПК/. Предлаганите промени не премахват изобщо качеството „държавна тайна” на информацията по т. 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ, а предвиждат, че данните нямат това качество в наказателното производство, и то само в неговата съдебна фаза. Така се осигурява, от една страна, защита на информацията, получена при законосъобразно прилагане на СРС за цели извън тези по НПК /напр. за защита на националната сигурност/, както и защитата й в досъдебното производство, където принципът на публичност не действа. От друга страна, се осигурява публично разглеждане на наказателните дела в съдилищата, независимо от това, че част от доказателствата по тях може да са събрани по реда на ЗСРС. В същото време като цяло държавната тайна е защитена – съдът няма да разглежда дела с информация, придобита чрез СРС при закрити врати, но ако самата информация съдържа сведения, които са държавна тайна на друго основание /напр. относно отбраната на страната и т. н./, ще е задължен да приложи чл. 263 ал. 1 НПК. Точно тези мотиви са отразени в Законопроект за изменение и допълнение на ЗЗКИ, внесен в Народното събрание на 02.02.2011 г. и вече приет по принцип – на първо четене. Ние считаме, че той следва да бъде приет окончателно, в частта му, в която се предлага следното изменение в закона: „в т. 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ, накрая се добавя: „с изключение на случаите, когато те /данните, получени чрез СРС/ се ползват в съдебното производство по наказателни дела”. Предлаганите в законопроекта изменения в т. 6 не са необходими, защото защитата на информацията относно използваните технически средства и способи при прилагане на СРС не следва да отпада.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Молим, така направените предложения да бъдат обсъдени от Временната правна комисия към 42-то Народно събрание и в случай, че получат Вашата подкрепа да намерят отражение в Законопроекта. Следва да отбележим, че съвсем не претендираме за изчерпателност, но около тези идеи сме се обединили преди повече от една година. Известено ни е и, че те са част от предложенията до Вас, изготвени от Главния прокурор на Република България – г-н Сотир Цацаров, с когото сме участвали в редица съвместни инициативи във времето, в качеството му на административен ръководител-председател на ОС-Пловдив, като изразяваме професионалната си подкрепа и в останалата им част.

НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ Е ПОДКРЕПЕНО ОТ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ – ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА:

1. Окръжен съд – Пловдив – Веселин Хаджиев;
2. Окръжен съд – Бургас – Боряна Димитрова;
3. Окръжен съд – Варна – Ванухи Аракелян;
4. Окръжен съд – Хасково – Миглена Тянкова;
5. Окръжен съд – София – Филип Владимиров;
6. Окръжен съд – Велико Търново – Мая Маркова;
7. Окръжен съд – Пазарджик - Ивета Парпулова;
8. Окръжен съд – Стара Загора – Тоньо Тонев;
9. Окръжен съд – Благоевград – Катя Бельова;
10. Окръжен съд – Кърджали – Георги Милушев;
11. Окръжен съд – Русе – Даринка Алексиева;
12. Окръжен съд – Добрич – Енчо Енчев;
13. Окръжен съд – Враца – Агнеса Ставарова;
14. Окръжен съд – Търговище – Тихомир Петков;
15. Окръжен съд – Сливен – Къню Жеков;
16. Окръжен съд – Шумен – Нели Батанова;
17. Окръжен съд – Ловеч – Антоанета Монева;
18. Окръжен съд – Габрово – Севдалина Герова;
19. Окръжен съд – Ямбол – Добрин Кючуков;
20. Окръжен съд – Перник - Елена Николова;
21. Окръжен съд – Плевен – Александър Григоров;
22. Окръжен съд – Силистра – Деян Денев и
23. Окръжен съд – Разград – Веселин Стоянов,