Правителството е минимизирало рисковете от загуба на средства по повечето оперативни програми. Това показват данните, с които БГНЕС разполага. Документът прави преглед на изпълнението на програмите в последните три години.
Експертите, изготвили анализа, отчитат редица пропуски при управлението на европейските средства, които са допуснати от правителството на ГЕРБ. Констатира се, че в периода 2010 г. и началото на 2013 г. много от текущите проблеми относно усвояването на европейски средства не са намерили своето разрешаване, което в крайна сметка ще се отрази на целия програмен период 2007-2013 г.
От анализа става ясно, че редица от проблемите не са станали публично достояние по време на мандата на Бойко Борисов. Това е било правено, за да се избегне признанието, че България не се справя добре с усвояването на европейски средства. Според официалната статистика за периода 2007-2013 г. единствено Румъния усвоява по-нисък процент от европейските фондове. Въпреки това, едва в средата на месец март 2013 г. тогавашните управляващи изискват за първи път данни за прогнозните загуби по европейските фондове, които ще станат окончателно ясни в края на настоящата година.
Поради гореизложените причини страната ни може да загуби 150 млн. евро по ОП "Конкурентноспособност". В тази връзка на заседание на новото правителство (31 юли 2013 г.) спешно е приет "План за действие за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на усвояемостта по оперативните програми, съфинансирани със средства от СКФ на ЕС през периода 2007-2013 г.". В изпълнение на плана на кабинета "Орешарски" управляващият орган на ОП "Конкурентноспособност" ускорява разплащанията по договорите и оптимизира вътрешните процедури. В резултат на тези и други мерки не се очаква да има загуба на средства по ОП "Конкурентоспособност".
Анализът сочи, че към месец март по ОП "Развитие на човешките ресурси" на риск са били изложени 92 млн. евро. Данните показват, че благодарение на различни мерки, предприети от края на месец май досега (сред които – Плана за действие и промените в ръководството на междинното звено в Министерството на образованието), неусвоената сума по програмата е сведена до 5 млн. евро, като се полагат всички усилия за избягване загубата и на тези пари. Вече са договорени почти всички средства и са разплатени над половината от тях.
От доклада става ясно, че към месец май 2013 г. е съществувал проблем с подготовката на ОП "Развитие на човешките ресурси" за новия програмен период 2014-2020 г. При стартирането на мандата на настоящото правителство са установени проблеми по отношение на демаркацията между ОПРЧР, ОПНОИР (ОП "Наука и образование за интелигентен растеж") и Програмата за развитие на селските райони – основно по линия на професионалното обучение – нещо, което в настоящия етап вече е коригирано.
Анализът на ОП "Административен капацитет" показва липса на последователност в нейното управление по време на правителството на ГЕРБ. "Не са предприети мерки за укрепване капацитета на един от основните бенефициенти на ОПАК, а именно – Института по публична администрация (ИПА), който по силата на Закона за държавния служител е основна обучителна институция за държавната администрация", пише в анализа. Броят на обучените служители от администрацията към края на 2009 г. възлиза на 35 467 души, а към края на 2012 г. – 38 007 души, т. е. в рамките на три години е реализиран напредък от едва 2 540 души, при заложена крайна цел на изпълнението на ОПАК от 385 000 служители. Като цяло включените лица в мерки по ОПАК през 2012 г. са едва 8 983, докато през 2009 г. техният брой е бил 54 689. Гореизложеното може да се обясни и с честата смяна на ръководството на управляващия орган на ОПАК, тъй като в периода 2010-2011 г. са сменени трима директори на съответната дирекция в Министерство на финансите (ръководено по това време от вицепремиера Симеон Дянков).
Друг от сериозните проблеми на програмата е прехвърлянето на ИПА към министъра на образованието през октомври 2009 г. и последващото му прехвърляне към Министерския съвет през април 2011 г. Това води до загуба на време и до прекратяване на проект за над 8 млн. лева. Въпреки предприетите мерки през юли-септември 2013 г., пропуските в периода 2010 г. – началото на 2013 г. ще причинят загуби по ОПАК в размер на 6,7 млн. евро.
По ОП "Техническа помощ" не се посочва конкретна сума на неусвоените средства, но се констатира забавяне при изпълнението на проекти, стартирали през 2011 г. От началото на месец юни 2013 г. са предприети поредица от мерки за минимизиране на риска от автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент от ЕК за програмата за 2014 г. и 2015 г. Предвид максималния процент договорени средства управляващият орган на ОП "Техническа помощ" ще има възможност за наддоговаряне, за да осигури финансирането на качествени проектни идеи. Предвижда се удължаване на работното време на служителите, отговарящи за верификацията на дейности и разходи по проекти, заради завишения обем отчетна документация, който се очаква. Обсъжда се и преразпределение на средствата по мерките на подкрепа, с оглед оптимизация на наличния финансов ресурс по програмата.
Анализът констатира изключително тежко състояние на наследството, което правителството на ГЕРБ е оставило и при ОП "Регионално развитие". В периода 2010-2012 г. са налице следните проблеми: забава на реализацията на проектните дейности вследствие на късно стартиране на тръжните процедури или текущо прекратяване на същите, незадоволително качество на физическото изпълнение на инфраструктурните проекти, водещо до забава на верификацията им, тромави процедури на управляващия орган, водещи до дълъг процес на верификация на средствата, с утежнени контролни проверки, често пъти преповтарящи се с тези на регионалните отдели, висок процент договори за БФП в изпълнение (около 50% към края на 2012 г.), по които не са сключени договори с изпълнители за основните дейности.
"Още в края на 2012 г. става ясно, че целта по ОПРР за 2013 г. е да бъдат сертифицирани 698 млн. лв. – почти толкова, колкото са сертифицираните разходи от началото на програмата. Към края на 2012 г. е налице сериозен риск от загуба на средства, като до приключване на управлението на ГЕРБ не са предприети мерки за минимизирането му. Поради пренебрегване на съществуващия риск от загуба на средства по оперативните програми от страна на предишното правителство, настоящото е поставено в ситуация, в която възможните решения са силно ограничени", заключават експертите.
Сериозни критики са отправени към свършеното от бившите управляващи и по отношение подготовката на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. Констатира се, че в края на 2012 г. програмата е насочена по-скоро към развитие на отделните градове, а не на целите региони/територии, в резултат на което е засилена тенденцията за увеличаване на вътрешнорегионалните различия и неравенства (особено дисбаланса столица – периферни градове). Липсва визия от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ръководено по това време от Лиляна Павлова) как Споразумението за партньорство и секторните оперативни програми ще адресират нуждите по отношение на изоставащите в развитието си райони и най-вече Северозападния район. БГНЕС припомня, че през февруари 2013 г. в Брюксел България, която тогава е представлявана от Бойко Борисов и Томислав Дончев, е една от малкото страни, които не успяват да договорят отделни средства за развитието на Северозападния район, независимо че е най-беден в целия Европейски съюз. Настоящото правителство работи за изграждането на отделна стратегия за развитието на петте области, които влизат в Северозападния район. Целта е именно намаляване на различията между регионите.
Анализът е още по-критичен към свършеното от ГЕРБ по отношение на ОП "Транспорт". "С цел намаляване на риска от загуба на средства по правилото n+2/n+3 за 2012 г. по ос 1 е предприето включване на допълнителни мерки за финансиране – един голям допълнителен проект за разширение на Софийското метро е довел до съществено наддоговаряне по оста и до недостиг на средства за финансиране на два текущи инфраструктурни проекта, както и до липса на средства за подготовка на жп проекти за следващия период, въпреки че развитието на този вид транспорт е основен приоритет на ЕК през 2014-2020 г. Същевременно не са взети мерки за осигуряване на допълнително или алтернативно финансиране", пише в справката. От нея става ясно, че още преди повече от година Европейската комисия е поставила условие за ускоряване на реформата в жп сектора като предпоставка за получаване на финансиране в рамките на кохезионната политика на ЕС, т. е. намаляване на средствата за изграждане на пътна инфраструктура за сметка на повече инвестиции в жп транспорта.
Идентична е ситуацията и в ОП "Околна среда". Нещо повече – едва през месец август 2012 г. са предприети допълнителни мерки за финансиране по програмата с цел намаляване на риска от загуба на средства по правилото n+2/n+3 за 2013 г. Официалните данни към пролетта на 2013 г. сочат, че сертифицираните разходи по ОПОС за предходните шест години са едва около 8%. Шест месеца по-късно този процент се е увеличил почти два пъти – 15%. Основен проблем по програмата обаче остава ДДС-то за водните проекти. Нерешаването на този въпрос от предишните управляващи води до редица последващи проблеми, основният от които е неодобрение от страна на ЕК на изпратените формуляри за кандидатстване по "големи" проекти.
По отношение на новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" от документа става ясно, че нейното практическо разработване е стартирало с близо година закъснение, като отговорността за това е изцяло на правителството на Борисов. Фактите са следните: С решение на Министерския съвет от април 2012 г. тогавашният образователен министър Сергей Игнатов трябва да създаде работна група, която има за цел разработването на програмата. Първото заседание на работната група се провежда едва на 14 март 2013 г.
При стартирането на мандата на правителството на премиера Пламен Орешарски са установени проблеми по отношение на демаркацията с други оперативни програми в процес на разработване, основно по линия на инвестициите в образователната инфраструктура (с ОПРР и ПРСР), в научно-изследователската дейност (с ОПИК), в професионалното обучение (с ОПРЧР). След поредица от срещи и преговори в периода юни-септември 2013 г. проблемите са разрешени. Новият вариант на ОПНОИР от началото на месец октомври 2013 г. предвижда 7 инвестиционни приоритета и 15 специфични цели, което осигурява желаната концентрация на използваните ресурси по линия на ЕСИФ. Заложената индикативна стойност на програмата възлиза на над 1 млрд. лева.