И след изслушването в парламента ситуацията около "Южен поток" остава неясна

Спряла ли е България работата по строежа на "Южен поток" до изясняване на забележките на Европейската комисия по проекта остава загадка и след изслушването на премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката и енерегетиката Драгомир Стойнев в парламента в петък.

Докато министър-председателят и в петък заяви, че е наредил на Стойнев и на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) "да предотвратят по-нататъшната подготовка на строежа на "Южен поток", докато не се предприемат корективни мерки, които ни бъдат препоръчани от Европейската комисия", министърът пропусна да каже дали се е събразил с това искане.

Мълчанието му по този съществен въпрос идва на фона на изявлението на парламентарния шеф Михаил Миков от предишния ден, че проектът за "Южен поток" не може да бъде спрян от премиерско изказване. Последва реакцията на "Газпром", че не е получавала нито на корпоративно, нито на правителствено ниво информация, че проектът е прекратен. "Работата продължава строго по график", каза шефът на "Газпром" Алексей Милер пред журналисти вчера.

Липсата на ясен отговор от страна на принципала на БЕХ какви действия са предприети по искането на Орешарски и на Европейската комисия за спирането на работата по сторежа на газопровода у нас идва на фона на предстоящи разговори на представители на главна дирекция "Енергетика" на ЕК с депутатите от БСП, внесли законови поправки относно статутите на българските газопроводи, които, според Брюксел, извеждат "Южен поток" от обхвата на европейското законодателство.

Премиерът потвърди в петък в парламента също, че е подписан договорът със строителя "Стройтрансгаз консорциум" на българския участък на газопровода "Южен поток". Преди дни от проектното дружество "Южен поток България" казваха, че наличието на договор е търговска тайна, но Реформаторският блок съобщи, че контрактът е бил парафиран три дни след евровота и два дни след искането на Брюксел да се спре изпълнението на проекта до уреждане на спорните за ЕК въпроси по него.

Министър-председателят обаче отказа да съобщи какви са параметрите на контракта и заложените в него неустойки, тъй като оповестяването на клаузите трябвало да стане със съгласието на двете страни по договора.

"Разпоредил съм спиране на дейностите от участниците от българската страна, тъй като на руската страна не мога да нареждам", каза в пленарната зала Пламен Орешарски, прехвърляйки топката в полета на министър Стойнев.

От думите на Орешарски стана ясно, че започналата в началото на юни наказателна процедура от Европейската комисия е заради "опасения и твърдения за допуснати нарушения при управление на дейностите по "Южен поток". "ЕК оспорва процедурите за определяне на проектант, оператор и собственик на тръбопровода, възложените от "Южен поток България" поръчки", каза Орешарски.

Той обаче посочи, че всички тези въпроси засягат и предишното правителство, което също е сключвало договори и споразумения по газовия проект.

"Това предполага задълбочен и детайлен юридически анализ, какъвто в момента се извършва от експерти на МИЕ и БЕХ. В този контекст няма да си позволя да правя предварителни оценки и коментари, а ще предоставим отговори на ЕК по всички въпроси и ще изпратим цялата документация в услуга на ЕК за формиране на тяхната позиция. В консултации сме със съответния департамент на ЕК", каза Орешарски.

Драгомир Стойнев, който вече определи проекта за строежа на "Южен поток" като необратим, в петък отново изказа същото мнение и не пропусна да нападне правителството на ГЕРБ, което също е подписвало споразумения и договори по проекта.

По думите му сега работата на кабинета "Орешарски" е да поправи свършеното от предишното правителство, което било създало проектната компания за "Южен поток" без търг и така не било спазило изискванията на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Критиките на ЕК били и към подписаното през 2008 г. по времето на Тройната коалиция междуправителствено споразумение за "Южен поток".

Данаил Кирилов от ГЕРБ обаче го репликира, че заблуждава обществеността за нуждата от прилагане на ЗОП за проектната компания ( а именно с мотива, че ЗОП не се прилага за проектни компании, "Южен поток България " не използва неговите изисквания при провеждането на избора на изпълнител на строежа на българското трасе, заради което и ЕК ни заплаши със санкции - бел. ред.) .

"Създаването на проектната компания е извън ЗОП, той не е приложим за това, но е приложим за нейните действия", каза Кирилов и допълни, че има данни, че договорите с фирмите подизпълнители са подписани преди договора с главния изпълнител, който трябва да разходи 3.5 млрд. евро за изграждането на газопровода. "Къде е финансовата обосновка на проекта, като са толкова секретни данни, вкарайте ги в секретната секция, да ги четем с достъп до класифицираната информация", допълни той.

Стойнев каза пред депутатите, че ведомството вече е изпратило част от предварителните отговори по поставените от ЕК въпроси, предстояло да се пратят и детайлните. "До 29 юни трябва Съветът по европейските въпроси да приеме тези отговори и да се изпратят официално в Брюксел. В момента оправдаваме действия на предходни правителства - на Тройната коалиция и на ГЕРБ. Защо не е спазен Законът за обществените поръчки. Ако успеем да защитим своите позиции, ние вървим по правилния път", обяви министърът на икономиката и енергетиката.

Преди това премиерът, който е силно критикуван, че обяви решението за спиране на проекта "Южен поток" след среща с трима американски сенатори, обясни, че това е било естествено, защото на срещата са били дискутирани теми за енергийната сигурност. "Обратното би означавало да спестя на българската публика част от дискутираните въпроси", заяви Орешарски.

Депутатът от ГЕРБ Ивайло Московски коментира, че парламентът се нуждае от по-прецизна информация за проект, който е за 10% от БВП на страната.

Колежката му Лиляна Павлова се обърна към Стойнев с думите: "Не се координирате с премиера, защото докато той обясняваше на Барозу, че проектът се спира, вие обявявахте изпълнителя. МИЕ няма мандат от МС да провежда дейности по проекта. Какво се случи с инвестираните в края на миналата година от БЕХ в "Южен поток" 200 млн. лв., които са публични средства", попита тя.

Стойнев й обясни, че "тези 200 млн. лв. ясно е казано, че когато БЕХ получи заем, с тях ще се вдигне капиталът на проектната компания". "Откакто вие сте създали "Южен поток България" са похарчени 23 млн. лв. общо, тоест 11.5 млн. лв. от българска страна", заяви той.

Според Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче управляващите са подписали не само договора със "Стройтрансгаз", но и този за предоставянето на кредита за 620 млн. евро от "Газпром" за БЕХ, за да финансира холдингът своя дял от поректа.

Димитръв съобщи още, че има и втори договор, който е за заем от руснаците с тежки лихви, при положение, че проектът е забранен. "Ако някой е подписал втори такъв договор, при положение, че премиерът на България говори, че договорът е замразен и има две стартирали наказателни процедури, това означава, че има държава в държавата", каза той пред БНР в петък.

Станете почитател на Класа