Г-н Христов, как ще коментирате ходовете с оставката на кабинета – днес оставка, утре оставка…

Българските реалности имат два пласта – един скандално видим, който вие медиите, ожълтявате допълнително и един реален, който е достатъчно омерзителен, но даващ истинска представа за реалните субекти и сили, които движат българското нещастно битие.
За съжаление на нас, външните лица, не ни е дадено да видим скритите механизми, които движат пародията, наречена „български политически живот“ и можем само да се досещаме за едни или други действия, както и за действителните мотиви на едни и или други актьори по косвени белези. Има сходство със сенките в пещерата, за които говори Платон – един вид се догаждаме за реалните обекти, които си оставят тези сенки.
Едва след тази съществена уговорка мога да си позволя да коментирам това, което се е случва понастоящем. А именно, наблюдаваме разрив между водещите групировки, от една страна КТБ, а от друга – Пеевски и ДПС. Може само да се досещаме, че става дума за огромни залози, предполагам, свързани основно с „Южен поток“, което доведе до открита война.

Този разрив няма ли да налее вода в мелницата на друг играч?

Води дотам, че „добрите” олигарси, които режисираха протестите, се надяват, че това ще доведе до инсталиране на ГЕРБ във властта отново. За това работеха „спонтанните” протести на офисния планктон, водевилът с окупацията на университетите, буквално постоянният ураганен обстрел на кабинета от медии, телевизии, включително и национални. В тази драма не виждам добрият герой. България се превърна в бойно поле между САЩ и Русия. Поводът е „Южен поток“, но залогът е далеч по-голям. И вътрешните български пионки в тази голяма геополитическа игра биват насочвани в желаната посока от външните им ментори.

Как да разчетем отказа на Орешарски от „Южен поток“ след посещението на тримата американски сенатори?

Компетентните хора казаха, че отказът няма правна стойност, защото става въпрос за сложни договори между две формално големи частни корпорации плюс ангажименти, основно правни с други страни, през които „Южен поток“ ще минава. Така че го приемам като опит да се задоволят и двете страни – и американските ментори, и руските такива. Но нали знаете, че интересът на едните и на другите е взаимно изключваш се. А интересите на българската политическа класа са, че тя обслужва едновременно и двата геополитически центъра, които имат взаимно изключващите се интереси. А тогава става това, което става – опитите да играеш на противоречията на двете страни обикновено остават за твоя сметка.

Бойко Борисов вече обяви, че отвън България изглежда отвратително, разкрачена между Изтока и Запада. Смятате ли, че ГЕРБ като дойде на власт ще промени тази ситуация?

И кой го казва?!

Задава ли ли се коалиции от типа ГЕРБ с РБ плюс ДПС или ГЕРБ-БСП и те с какво точно ще променят стила на управление?

У нас под „политически анализ” най-често се разбира даване на отговори именно на подобни въпроси, издаващи дребнаво инфантилно плъзгане по повърхността: защото въпросът какво ще стане издава подобен „кухненски” елементарен начин на мислене. Едно такова повърхностно кудкудякане с жълт привкус, сякаш случването на някоя от горните комбинации ще отмени земното притегляне и ще промени драстично жалкото ни настояще….
Още преди една година казах, че България влиза в серия от политически турболенции, както и че това правителство ще изкара година. Казах също, че това временно положение в драмата с падането на Борисов и скалъпването на кабинет е опит едната групировка и да надделее над другата. Сега има второ действие и, разбира се, че са възможни комбинации една от друга по-абсурдни. Но не виждам те как ще допринесат за подобрението на българския политически, икономически и обществен статус. Освен ,че в битката между САЩ и Русия едната клиентела временно е взела надмощие над другата. Използвайки вътрешните фобии, разбира се.

Волен Сидеров заложи в предизборната кампания твърдо на Евразия, но това му донесе едва 2% на вота. Означава ли, че у нас Евразия няма толкова много привърженици, колкото се очаква?

Не могат да се правят никакви генерални изводи от това как е гласувано на европейските избори. Българите всъщност не припознават в европейските избори реален вот, който да ги засяга, така че по-внимателно с дългосрочните прогнози. Това бяха проформа европейски избори, но с вътрешни залози. По отношение на това дали българите са за и против Евразия, не е нужно да са учили политика, за да са наясно, че от тях нищо не зависи. Че България се е превърнала в сива зона между големите сили -САЩ, Русия и донякъде Турция и ЕС. Българите си дават сметка, че трябва да правят нещо, което винаги са правили и то се нарича оцеляване. Но то е, както казва Иво Андрич за сметка на изсъхването на душата, на българската душа.
Разберете, няма реален политически залог в тази псевдополитическа оперета.

Т. е на предсрочните избори, независимо кога ще са те, не можем да очакваме промяна?

Всъщност няма съдържателно съществено значение кога ще са изборите. Българската политическа система е такава, че не е нито политическа, нито е система, нито пък е представителна. Наблюдаваме сблъсък между различни кланове, които са си залепили етикети ляво, дясно или център. Това става на фона на едно все по- оскотяващо, обедняващо и, простете за думата, оглупяващо общество, което отвреме- навреме все по-вяло и с криминални практики участва в възпроизводството на този европолитически кошмар.

Има ли измъкване?

Много често ме обвиняват, че не съм бил давал изход. Кой е казал, че един анализатор трябва да дава изход? Това е като при болестите – някои не се лекуват. Тази ситуация в момента трябва да бъде изживяна, тя не може да бъде поправена, каквото и да означава това.