"Класическа революция. Държавен преврат, предизвикан от властите" според определението на Роман Кужняр, съветник на полския президент Бронислав Коморовски, или "Цветна революция", операция за противоконституционна смяна на властта, организирана от Съединените щати и Европейския съюз с цел отслабване на Русия, по думите на руския министър на външните работи Сергей Лавров. Мненията по въпроса са дълбоко разделени.

Украинската криза обаче безспорно бе политическо събитие номер едно през отминаващата 2014 г., приковало вниманието на целия свят. Също така без две мнения по въпроса, тя повиши отново напрежението между Запада и Русия до равнище, невиждано след края на Студената война.

Спонтанно или инспирирано отвън движение?

Геополитическите измерения на украинската криза обаче са безспорни и не може да бъдат отречени от никого. Още повече че тя се вписва в контекста на засилване на напрежението между Запада и Русия. Войната в Грузия през август 2008 г., когато оръдията символично закънтяха в деня на откриването на олимпийските игри в Пекин, може би бе събитието, сложило окончателно край на илюзиите, че след края на Студената война е възможно безоблачно сътрудничество.

Тази тенденция бе затвърдена след връщането през 2012 г. в Кремъл на Владимир Путин, "Кучето алфа" в глутницата на руския елит според формулировка, използвана от американски дипломати в поверителни документи, изтекли на разобличителния сайт Уикилийкс.

Последва сирийската криза, политическото събитие номер едно на 2012 г., което изправи Запада и Москва едни срещу други и погреба окончателно надеждите, че обещаното от президента на САЩ Барак Обама "рестартиране" на американско-руските отношения е възможно. През август миналата година решителната намеса на Путин спаси режима в Дамаск, срещу който Съединените щати се готвеха да започнат кампания на въздушни удари с надеждата да изведат на власт подкрепяната от Запада опозиция.

Съвсем скоро връхлетя, на пръв поглед неочаквано, и украинската криза. Фактите са познати до болка, затова си заслужава да се припомни само поводът за нейното избухване: на 21 ноември 2013 г. проруският президент на Украйна Виктор Янукович се отметна в последния момент от обещанието да подпише споразумение за асоцииране на страната си с ЕС.

Казано с прости думи, спогодбата, която така или иначе бе подписана следващата година от новите прозападни власти (макар че нейното прилагане, по-конкретно на ключовата икономическа част, бе отложено по настояване на Русия за 2016 г.), бележи обръщане на бившата съветска република на Запад. Предвид икономическия потенциал на Украйна и нейното стратегическо местоположение, това е истинска геополитическа катастрофа за Русия. Още повече че тази страна бе ключова в плановете на Путин за нова интеграция на постъветското геополитическо пространство. Руският президент впрочем каза още през 2005 г., че разпадането на СССР е било "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век".

Перифразирано, минаването на Украйна в западния лагер е най-голямата геополитическа загуба на наследника на Съветския съюз - Русия, през 21-и век. И тя се опитва да минимизира своите загуби.

Тук е моментът да се припомни особеното геополитическо място на Украйна - държава, в която Западът и Изтокът просто преливат един в друг. Или според циничния, но съдържащ голяма доза истина коментар на руския президент, "изкуствено създадена страна, западната част е полска, а източната им я дадохме ние".

Малко след края на Студената война, през 1996 г., вече покойният американски политолог Самюъл Хънтингтън разработи своята концепция за сблъсъка на цивилизациите. Отричан от едни и възхваляван от други, Хънтингтън прие допускането на Франсис Фукуяма, че ерата на идеологията е приключила, но за разлика от своя колега и сънародник, който провъзгласи "Края на историята", разви теорията, че след края на Студената война светът просто се е върнал към нормалното си състояние, характеризирано от културните конфликти. Според неговата теза основната ос на конфликт в бъдещето ще бъде по линията на културните и религиозните разломи. Какъвто безспорно е Украйна, каквато впрочем бе и бивша Югославия.

Също толкова безспорно е въвличането на Запада и Русия в украинския конфликт. Съединените щати и Европейския съюз застанаха твърдо зад новите прозападни власти в Киев, а Москва подкрепя с всякакви средства проруските сепаратисти на изток.
В резултат, през април в региони с преобладаващо рускоезично население избухна въоръжен бунт, в който до момента по данни на ООН са били убити над 4300 души.

Едновременно с ожесточаването на бойните действия в Украйна, ескалираха и западните санкции срещу Русия, които й нанесоха сериозни икономически щети, макар че навредиха в по-малка степен и на Запада. президентът Путин предупреди в годишното послание към парламента руснаците да се готвят за трудни времена. В същото време той не даде ни най-малки индикации, че е разколебан или готов да отстъпи. Нещо, показателно за огромния залог на конфликта.

Такава е и неотстъпчивостта на всяка от страните в конфликта в Украйна - държава, през която минават невралгични енергийни пътища. Агенция Ройтерс определи още преди години Русия като "енергийна суперсила", която използва петрола и газа като геополитическо оръжие. И при условие, че е ако не единственото, то поне най-важното такова оръжие, може коварно да бъде обърнато срещу самата нея.

Сключените в началото на септември в Минск споразумения за прекратяване на огъня в Източна Украйна дадоха известна надежда за спиране на кръвопролитията и намиране на изход от кризата. Насилието обаче продължи, макар и с по-слаба интензивност, и броят на жертвите не спира да расте въпреки периодичното потвърждаване на примирието.

Списание "Икономист" писа по този повод, че Русия използва бунтовниците като средство за отслабване и оказване на натиск върху новите украински власти. Инструмент, който бива активиран за получаване на отстъпки, когато е необходимо.

Историята показва, че когато дадена криза засяга жизненоважни интереси на определена велика сила, е необходимо тя да задоволи критична маса от тях, за да позволи уреждане на ситуацията. А това неминуемо означава, че и Русия, от една страна, и САЩ и ЕС, от друга, трябва да направят, и съответно да получат, отстъпки.

"Въпросът е дали Европа и по-конкретно Германия ще успее да намери решение, което е врата за излизане от кризата и ще позволи на Русия да спаси имиджа си", обобщи преди броени дни Кадри Лийк, експерт от базирания в Брюксел институт Европейски съвет за външни отношения, цитирана от Франс прес.

В статия, публикувана на 10 декември във вестник "Росийская газета", последният съветски лидер Михаил Горбачов призова Запада и Москва да подновят сътрудничеството по глобалните предизвикателства и заплахи. И наблегна на "специалната отговорност" на САЩ и Русия. Както и на това, че за Украйна споразуменията от беларуската столица нямат алтернатива.

Още през март, след революцията на Майдана и преди началото на сепаратисткия бунт на изток, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър написа пророчески в статия във вестник "Вашингтон пост", че в Украйна е необходим стремеж към помирение, а не към доминация на една от фракциите. За целта авторитетният американски политик и учен подчерта необходимостта от взаимни компромиси, например, Западът да се съгласи да не приема в НАТО бившата съветска република, в замяна на което тя да може да избере свободно с кого да изгражда икономически и политически връзки, включително с ЕС.

И отбеляза, че Русия и Западът, или поне страните в украинския конфликт, не действат на този принцип. Констатация, която е вярна и сега, 9 месеца по-късно, когато хиляди украински семейства - прозападни и проруски, православни и католически - посрещат тъжна Коледа, скърбейки за свои убити близки.

БТА