Консерваторът Шиндзо Абе положи клетва като 97-ия премиер на Япония на 24 декември, след като 10 дни по-рано спечели свиканите от самия него предсрочни избори. Той прибягна до този ход, след като намеренията му за увеличаване на ДДС от 8 на 10% и едновременно намаляване на корпоративния данък от 35 на 30% не минаха в парламента.
Интересът към изборите не беше голям може би защото победителят бе предизвестен. Активността бе най-ниска от 1947 г. насам - 52,7%, а Либералнодемократическата партия на Абе спечели 291 от 475 места в парламента.
Новият стар премиер показа, че ще продължи икономическия си план, наречен „Абеномика", като запази всичките си министри с едно изключение - този на отбраната. Новият военен министър Ген Накатани споделя мечтата на Абе за ревизия на конституцията, която забранява на Токио да има пълноценна армия.
Нещо повече, Накатани е застъпник на стратегията за превантивни удари. Това няма да се хареса на Пекин и Пхенян, с които Япония исторически има неуредени проблеми.
Един ден той е във Фукушима. На следващия - в Окинава. После е в Джакарта. Като един самурай самоотверженият Шиндзо Абе обикаля Япония и околните страни. А гласът му се чува чак до Китай. Активността му внушава увереността, че „има пилот в самолета". Това поражда ентусиазъм у дисциплинираните японци, не само сред онези, които гласуват за него, защото курсът на правителството изглежда ясен.
Деветдесет и седмият премиер на Япония е потомствен политик. Той е председател на Либералнодемократическата партия, която е на власт от 1955 г. с изключение на кратък период през 90-те години и от 2009 до 2012 г., тогава управлява Демократическата партия.
По отношение на икономиката големи различия между партиите няма. Има за външната политика. Демократите са по-скоро пацифисти. Либералдемократите приемат като позор ограничението на суверенитета, наложено от победителите във Втората световна война. И забраната да имат същинска армия.
Националистът Абе е роден на 21 септември 1954 г. Той е само на 52, когато за първи път оглавява кабинета и така става най-младият премиер на Япония. Дядото на Абе по майчина линия - Нобусуке Киси, е бивш премиер (1957-1960), баща му Шинтаро Абе е бил министър на външните работи (1982-1986).
Шиндзо Абе завършва политология в Юридическия факултет на университета „Съйкей" през 1977 г., после заминава за САЩ, където една година специализира политически науки в университета в Южна Калифорния. Връща се в Япония и започва работа в „Кобе стийл", една от най-големите местни металургични компании. През 1982 г. напуска компанията, за да стане секретар на министъра на външните работи. От 1993 г. е депутат в японския парламент.
Съпругата му Акие е дъщеря на собственик на една от най-големите фирми за бонбони в страната. Нямат наследници.
„Маниак милитарист"
75% от сънародниците на Абе одобряват неговото намерение да промени закона за японските сили за самоотбрана. Сега това е невъзможно, тъй като чл. 9 от конституцията на победената във Втората световна война Япония гласи: „Японският народ се отказва завинаги от войната като суверенно право на нацията." След капитулацията на Трона на хризантемата през 1945 г. страната приема ултиматума на Вашингтон да няма собствена армия. Целта е да се заличат завинаги имперските амбиции на Япония, които за САЩ се изразиха в удара по Пърл Харбър и унищожаването на голяма част от Тихоокеанския им флот на 7 декември 1941 г.
През 1954 г., главно заради студената война със СССР, САЩ правят отстъпка и позволяват създаването на Сили за самоотбрана с условието да бъдат използвани само в отговор на външна заплаха. А на Япония изрично й е забранено да харчи над 1% от БВП за военни нужди. В силите влизат 230 000 души, като 90 000 са във ВМС и ВВС, което е нищо за близо стомилионното тогава население.
„Днешната конституция, приета след Втората световна война, е твърде пацифистична", е мнението на Абе. Той сочи като основание военната мощ на Китай и непредвидимата КНДР, която разработва собствена ядрена програма.
Заради амбициите на Абе до 2020 г. да ревизира конституцията Пхенян го нарече „азиатски Хитлер" и „маниак милитарист".
„Абеномика" в действие
Абе подава оставка едва 12 месеца след като става премиер за първи път през 2006 г. Като причина бяха посочени „здравословни проблеми". Всъщност премиерът беше започнал да губи подкрепа. И оттеглянето, макар и временно, бе начин да съхрани политическото си бъдеще. През 2012 г. партията на Абе отново печели. И той отново оглавява кабинета с шумно рекламирана икономическа стратегия, наречена по името му „Абеномика". В основата Ӝ са структурни реформи, фискални стимули, смекчаване на паричната политика.
Първоначално мерките дават положителен ефект: слабата йена повишава печалбата на експортно ориентираните японски компании, инфлацията се връща в умерени рамки, растежът за кратко е подновен. Само две години по-късно обаче Япония изпада в рецесия. Икономиката буксува заради увеличения през април ДДС от 5 на 8%, което води до силен спад в покупателната активност. БВП през второто тримесечие се сви с над 7% на годишна база, а през третото - с 1,6%. И премиерът реши да свика предсрочен вот, който спечели убедително.
С победата си на 14 декември Абе написа история, като стана едва вторият премиер след Шигеро Йошида (1946-1947 и 1948-1954 г.) с два последователни управленски мандата. Пътят за „Абеномиката" е открит.
Дали ще може да се каже същото и за възстановяването на японската военна мощ? Тук думата ще имат и другите регионални гиганти, на първо място Китай. А защо не и САЩ и Русия?
„Шпионски игри" с Пхенян
Шиндзо Абе от 2002 г. бе главен преговарящ с КНДР по случаите с отвлечените от Пхенян през 70-те и 80-те години япон­ци, използвани в шпионските игри между двете държави. Похитените са били заставяни да обучават севернокорейски разузнавачи на японски език и обичаи.
„Нашата цел е всеки родител да може да прегърне детето си, макар и след десетилетия раздяла", уверява Абе роднините на изчезналите. Пхенян призна, че осем от общо 13-те японци, за които е доказано, че са отвлечени, са починали. Абе се среща с тогавашния „велик вожд" Ким Ир Сен през 2002 г. и заедно с премиера Джуничиро Коидзуми договаря оцелелите отвлечени да могат да посетят родината си. По този повод в. „Вашингтон пост" пише: „Абе жали за японски деца, отвлечени от Северна Корея, и е абсолютно сляп за военните престъпления, извършвани от японски войници."
Няколко седмици след като петима японци пристигат в родината си, правителството им забранява да се връщат в Северна Корея. А там остават семействата, които те междувременно са създали. Заради този изненадващ ход Пхенян спира по-нататъшните преговори. През 2006 г. правителството в Токио наложи пълно търговско ембарго на КНДР заради отказа й да предостави подробни данни за съдбата на отвлечените. То забрани на севернокорейски граждани да влизат на японска територия и на кораби под флага на КНДР да акостират в японски пристанища. Така отношенията на двете държави, които и по време на Втората световна война са във враждуващи лагери, бяха на практика прекъснати за години.
Амбициите му дразнят Китай и Южна Корея
През миналия си премиерски мандат Шиндзо Абе отбеляза първата година, откакто е на власт, с посещение на шинтоисткия храм „Ясукуни". Там се почита паметта на загиналите за родината и императора японци, но и на военнопрестъпници. Никой действащ премиер в Токио не бе посмял да направи подобна визита от много години.
„Избрах този ден, за да утвърдя своята решимост и никой повече да не страда от войната", обясни Абе. Спорната репутация на храма „Ясукуни" се дължи на факта, че през 1978 г. към списъка с 2,5 млн. загинали японски военни тайно са прибавени имената на 14 военнопрестъпници. Те са осъдени от Токийския международен трибунал (1946-1948) за крайната жестокост, с която се отнасяли към военнопленници и противници.
Затова за Китай и Южна Корея, врагове на Япония във войната, „Ясукуни" е символ на японския милитаризъм. Само при клането в китайския град Нанкин през 1937 г. армията на император Хирохито избива за шест седмици над 300 000 души.
Шиндзо Абе всъщност е свикнал да отбелязва важните моменти от кариерата си с поклонение в „Ясукуни". Първото му посещение е като шеф на кабинета на премиера Коидзуми през април 2006 г. Второто - на 15 август 2012 г., по случай годишнина от деня, в който Япония обявява капитулация във Втората световна война. Когато 2 месеца по-късно оглавява Либералнодемократическата партия, той отново отива в „Ясукуни".
Тази година Абе обаче не посети нито веднъж храма. Това бе възприето като извънреден жест на добра воля към съседите.