Осем години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа, се казва в изследване на Институт "Отворено общество" - София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в "Индекса на настигане" и при четирите основни категории на индекса: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление, предаде репортер на БГНЕС.
В цялостната класация за 2014 г., България заема 29 място от 35 страни, като слиза една позиция по-долу в сравнение с индекса за 2011 г и 2013 г. и е на нивото от 2012 г. По отделните категории страната се представя сравнително най-добре в категория Икономика, където заема 28 позиция, следвана от Демокрация (на 28 място) и Добро управление (на 29 позиция), но с по-малко точки. Страната ни се представя най-зле в категорията "Качество на живот", където заема едно от последните места – 30 от 35, като тук се измерват индикатори по образование, здравеопазване и потребление. При отделните индикатори България се представя най-добре при ниво на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония. Сред най-лошите индикатори на страната са енергийна ефективност – последно 35 място, корупция – 34 място, върховенство на закона – 31 място, свобода на медиите – 30 място.
Осем бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са членки на ЕС повече от 10 години, България и Румъния от осем, а Хърватия - от две години. Миналата година тези страни отбелязаха две годишнини – четвърт век от падането на Берлинската стена и десет години от най-голямото, пето разширяване на ЕС. "Завръщането в Европа" беше една от основните мотивации и водещ наратив по време на прехода и влизането в ЕС беше повратният момент в този процес. В исторически план разширяването на ЕС несъмнено бе успех за обединяване на Европа след години на разделение, което промени фундаментално ЕС.
В същото време обаче завръщането в Европа се измерва не само с постигането на статут на членство. Влизането в клуба на богати, демократични и уредени държави не може да направи една страна такава автоматично. За страните от ЦИЕ, особено за техните граждани, достигането на подобни нива на развитие като на по-старите страни-членки в ЕС беше желана и очаквана цел, която да доказва осезаемо това "завръщане в Европа" и ползите от членството в ЕС, като например нива на икономическо развитие, стандарт на живот, добро управление и демокрация.
За да проследи и регистрира процесите на сближаване и раздалечаване в Европа, Институт "Отворено общество" - София използва "Индекс на настигането" (The Catch-up Index). Индексът измерва и класира постиженията на 35 държави в Европа – страни членки и кандидатки - по 47 индикатора, разделени в четири категории: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.
Основният извод, който се налага от "Индекс 2014" е положителен: настигането работи и дава резултати, но някои страни се възползват по-добре, а други – по-слабо от членството си в ЕС. Няколко страни от ЦИЕ се справят много добре като настигат референтната група от "западни държави" - стари страни-членки.
Най-динамично и успешно настигащата страна е Естония, която е на 13 място от 35 страни, като се изкачва с по три места спрямо 2011 и 2012 г. Полша и другите две балтийски държави – Литва и Латвия, също показват положителни тенденции на развитие. Това показва, че навременните и решителни реформи се отплащат и водят до успешно настигане на по-развитите европейски държави. Но има и обратни примери - когато страни с високи стартови позиции (като Унгария или Словения) влошават положението си.
България и Румъния остават на последните места и в четирите издания на Индекса. За утешение на изоставащите страни се вижда, че все пак страните-членки на ЕС се справят по-добре от страните, които са още извън ЕС и че членството има много голямо значение.
По отношение на процесите в Европа Индексът регистрира ефектите след края на икономическата криза на континента и очертава възможните групи в "Европа на няколко скорости". Най-развитите групи включват страни в северните и северозападните части на континента. Най-изоставащите групи са в югоизточната част на Европа – Балканите.
"Индекс 2014" потвърждава тенденцията за задълбочаващо се разделение Север-Юг, която постепенно измества предишното разделение между Източна и Западна Европа, след като редица от бившите комунистически държави и нови страни членки догонват вече и най-развитите западни държави по редица индикатори.
Изследването потвърждава наличието на корелация между ключови индикатори, като например качеството на образованието (измерено чрез PISA) и нивото на свобода на медиите в една държава, посочват от "Отворено общество" - София.
