Интересът към поредицата визити, които ще направят държавният секретар на САЩ Джон Кери, външният министър на Великобритания Филип Хамънд, а и в края на месеца генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е абсолютно оправдан.
Това са посещения, които са планирани отдавна, но темата Париж едва ли ще отсъства в разговорите. Този интерес към България говори за значимостта ни като територия, като геополитическа точка, където се пресичат много интереси. Не бих казал, че политиката на българския политически елит, на българското правителство е притегателният фокус за тези посещения. България е страна на кръстопът и в последно време с нарастване на бежанския поток, с това което става в съседна Турция, с нашата географска близост със Сирия – България става поле, на което могат да се търсят решения по редица въпроси и преди всичко по въпроса за тероризма.
Тук не мога да не кажа, че българската политика търпи огромни критики. Ще дам един пример – недопустимо е български външен министър, отчитайки взривоопасността на всички тези проблеми, да е този, който ще покани опозицията на Башар Асад да дойдат тук в България да говорят за битката, която ще водят. Това едва ли е било решение, което се е родило в главата на министър Младенов. То е дошло от свише, било е подсказано.
За мен е необяснимо, ако вкараме и Украйна в този сложен геополитически компонент, какво търсеше българският външен министър Вигенин в Крим в първите дни, когато не беше ясно какво се случва, и да заявява позиции, зад които даже нашите партньори не застанаха единно. Защо се забрави фактът, че в Украйна живеят 350 хиляди българи, които имат статут на национално малцинство, които имаха права да ползват език, да имат училища и университет.
Посещенията ще вземат отношение по тези въпроси. Вече официално е съобщено, че в срещите и с Хамънд, и с Кери ще се обсъждат въпросите на регионалната сигурност, на енергийната независимост на България. Тук веднага искам да направя една малка уговорка – когато се търсят конфиденциални разговори, не се отива на ниво външен министър и държавен секретар. Да си спомним, че при предишното правителство дойде група от трима американски сенатори и тогавашното правителство на следващия ден обяви, че спира "Южен поток". Тогава беше очевидно, че диктовката дойде отвънка. Ясно е вече, че и петролопроводът Бургас - Александруполис, и АЕЦ "Белене", и "Южен поток" – това не са суверенни решения на българското правителство, още по-малко са решения, зад които стои суверенът – народът. Това са решения, които обслужват чужди интереси и които въобще не вземат предвид българския интерес. Да се надяваме, че сега при тези разговори малко по-ясно ще бъде формулирана българската позиция и по бежанския поток, и по енергийна независимост. Да не бързаме да изпадаме в еуфория, че България от вносител може да стане огромен износител на енергийни източници. Нека да открием първо нефта и газа в Черно море и на територията на България.
Да не "клякаме" и по въпроса за шистовия газ. Защото този въпрос никога не е снеман от дневния ред от американска страна. Американският посланик, според мен, твърде недипломатично се опитва да налага мнение, че трябва да приемем този метод. Не изключвам, че и в разговорите за енергийна независимост този въпрос да се появи отново. Управляващите в България да не забравят, че са избрани от суверена и че суверенът каза "Не" на шистовия газ. Имаше много явни демонстрации на народна воля. И да не я пренебрегнат, а напротив – на тези разговори да стъпят на нея и да кажат "да, но... Ние като съюзници може да сме склонни, но българският народ не стои зад нас." За съжаление, ако вземем само тези три проекта Бургас-Александруполис, АЕЦ "Белене" и "Южен поток" , щетата за България е огромна. Правителството спря "Южен поток" и се стигна съвсем логично до това Владимир Путин да го подари на Турция.
В конфликта с Украйна България много ясно зае страна и тази наша позиция удари нашия интерес. Реалната позиция в ЕС и на американските ни партньори е да се каже: "Господа, дайте да сложим на едната везна българският национален интерес, не можем да го пренебрегнем, ние сме правителство на тази държава. Дайте да видим на другото блюдо какво ще сложим, ще се уравновеси ли везната". Това нещо не беше направено. Да се надяваме, че сега след като веднъж получихме студения душ и видяхме, че "Южен поток" си отива и заобикаля България и започнахме да говорим, че той все още не е прекратен и т.н. Дай Боже и руската страна да прояви разбиране. Но за да се стигне до това, ние трябва да защитим националния си интерес пред партньорите от ЕС и от САЩ, а не да се превръщаме в "иес мени" – каквото ни се каже, ние да казваме "да". Защото 11 години в САЩ ме убедиха в едно нещо – едно от нещата, които американците не харесват и презират са "иес мените". Аз съм сигурен, че в американския Държавен департамент и американските медии един Орбан има много по-голяма тежест, отколкото премиерът на България. Американецът уважава да му кажеш "не" и да отстояваш своето "не".
Вярвам, че Кери знае как да се спечели битката с тероризма
Светът се промени, но демократичните държави не се промениха адекватно. Нито САЩ, нито ЕС си направиха необходимите изводи. Затова това се стигна до Париж и ще се стига до много такива случаи. Тероризмът съществува, откакто свят светува. Ако отворим Библията, ще намерим много илюстрации за тероризъм в древната история. Тероризмът в днешния си вид се роди по време на Студената война, когато се наложи двойният аршин, когато ние виждахме борците за национална независимост основателно, но оправдавахме и методите на терора. Роди се Карлос Чакала. Другите отговориха по същия начин - те създадоха Бен Ладен. Студената война свърши, за съжаление май не съвсем, но така или иначе приехме, че е минал етап и влизаме в нов етап.
Работата е там, че двойният стандарт остана. Не може Ислямска държава по данни на ЦРУ, в момента да разполага с 33 000 армия. Къде е Карлос Чакала, къде са отделните терористи, къде е 33 000 армия. Да не говорим за финансовия и енергийният ресурс, с който разполагат. Само със завземане на Централната банка в Мосул или клона на Иракската Централна банка в Мосул те прибраха почти 1 млрд. долара. Те ежедневно получават по няколко десетки милиона долара от продажбата на петрола и петролните полета, които завладяха. Тяхната амбиция да създадат истинска държава, халифат - обединение на няколко територии не може да не ни смущава. Защо се роди Ислямската държава? Тя беше плод и на Арабската пролет и на това, което стана в Ирак, Либия и Афганистан. Много от наемните бойци са минали по всички тези фронтове и са готвени от американски инструктори, а сега са голямата заплаха. Продължават да получават подкрепа по един или друг начин, защото те са тези, които трябва да свалят законното сирийско правителство, което не се харесва.
От самото начало бях противник вътрешно на това основното оръжие срещу тероризма да бъде армията. Не е това адекватният отговор. Джон Кери ми е един от симпатичните американски политици с цялата си биография, в която има черно и бяло. В биографията му ми харесва това, че той мина през ужасите на войната във Виетнам, а след това оглави движението на ветераните от Виетнам срещу войната. Той мина през кръвопролитните битки във Виетнам, но след това си позволи пред Сенатска комисия при разследване да обвини началниците си във военната йерархия да ги обяви за военнопрестъпници. Вярно е, че той в началото беше активен привърженик на действията срещу Ирак. Буш спечели не с гласа на гласоподавателите в Америка, а с 34 електорални вота. Стигна се до там, че човек, който бе спечелил повече гласове загуби възможността, тъй като това е особеност на американската избирателна система. Така или иначе Кери беше един от изявените противници на войната в Ирак. Не твърдя, че това може конкретно да опише позицията му в момента, но вътрешно имам леко надеждата, че този човек е наясно, че не това е пътят да се спечели битката с тероризма. Съвсем други трябва да са средствата. Затова се надявам, че в тези разговори ще има повече реализъм и от американска страна, и от страна на държавния секретар Джон Кери, а не толкова натиск.
Двигателят на събитията са парите
На 11 септември 2001 година, когато аз излетях от Ню Йорк часове преди да ударят небостъргачите, след като се прибрах в София, още на другия ден публично реагирах на нещата, които стават и тогава казах нещо, за което не твърдя, че аз съм го измислил, но за себе си не бях го чул от друг. Тогава казах, че днес светът става друг. Това наистина се повтори по всички точки по земното кълбо и събитията го доказаха.
Работата е там, че светът се промени, но ние не. Като казвам ние, нямам предвид българите, а демократичните страни и техните специални служби, които са призвани да водят битката с това ужасно зло – тероризма. Не сме на нивото на променения свят. Тогава си позволих да кажа, че разузнавателните служби влизат в нова ера. По време на Студената война беше много по-лесно да броиш ракетите и да броиш танковете – и супертехниката помагаше, а и това можеше да се прави и от космоса, и чрез агентурни източници. Промененият свят ни постави в съвсем нови условия. Той ни показа, че в бъдеще ние трябва да се научим да четем какво става в мозъка на партньорите и на противниците. Това изисква абсолютно нов подход, нови форми, нова квалификация, нов професионализъм. Ти не можеш да прогнозираш какво си мисли този в Близкия изток, ако не познаваш историята, културата, особеностите на техния морал, на тяхната религия. А съжаление се оказва, през всичките тези години от 2001 г. ние не сме възприели това като подход в работата. Ние продължаваме да действаме със средствата на горещата и студената война. Второто, което пренебрегваме е, че не изключваме възможността за цивилизационна, за междурелигиозна война. Нито Господ Бог, Иисус Христос, нито Аллах, нито неговият пророк Мохамед носят вина за това, което става в момента. Вината е съвсем другаде и тя може да се концентрира само в една дума – пари.
В случая не става въпрос за основателни битки между религии, между ценности, между традиции. Двигателят на събитията в момента е чисто икономически. За съжаление именно поради тези причини след 11 септември се случиха Ирак, Афганистан, Сирия, Либия – където по пътя на старото мислене и на старите догми, които бяха може би валидни по време на Студената война, тръгнахме да възцаряваме демокрация по света. Ние се включихме в тази кохорта, която смяташе, че демокрацията можеш със сила да я наложиш. Това е нечуван абсурд. Защото силата и силовият подход родиха нещо чудовищно, което не знам защо не говорим. Конкретен пример е 10-годишното момиченце в Пакистан става камикадзе. Това става защото обществото е обект на манипулиране и от двете страни. Едните искат да наложат убеждението, че със сила ще направим живота по-добър, а другите искат да демонстрират, че това няма да стане и че те също имат оръжие, с което могат да нанасят смъртоносни удари. Тази политика, която се следва вече повече от десетилетия ражда омраза и съпротива. Но не това е начинът. Начинът е да вникваме в нещата с цялата тяхна сложност, с очите на различните фактори. /БГНЕС
------------------------------
Ген. Тодор Бояджиев е роден през 1939 г. Завършил е радиоинженерство в МЕИ. След това работи в системата на МВР, като стига до зам.-началник на Първо главно управление. През 1990 година е произведен генерал. Депутат е във ВНС. Става главен секретар на МВР през 1991 г. Напуска през май 1992 година. Президент е на създадената от него асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум" (БЕРФ). Автор е на книгите "Разузнаването" и "Разговори за разузнаването".
