Ротационното председателство на България на Европейския съюз през втората половина на 2018 г. е съществен въпрос, който има нужда от задълбочена подготовка, стратегия и ясна визия за реализирането й.
В този смисъл, заслужава адмирации желанието на вицепремиера по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева да събере на едно място ангажираните с европейското развитие на България бивши министри, преговарящи и експерти. Инициативата щеше да далеч по-полезна, ако на нея бяхме чули и нещо повече от пожелания и размяна на любезности между бивши колеги. Вместо да научат какви ще са приоритетите на България в рамките на нейното председателство, какви ще са стратегическите цели, както и ясна план-сметка, по стара българска традиция, фокусът бе изместен от въпроса за "цената", която страната ще плати за да изпълни един от ангажиментите си като страна-член на Европейския съюз. Фактът, че този въпрос бе поставен от ресорния заместник министър-председател е повече от смущаващ. Хленченето, че пари за подготовка на председателството не са осигурени в държавния бюджет за 2015 г. не е тема, с която трябва да се занимава обществото. Ако някой е пропуснал или не е успял да защити пред финансовия министър необходимостта от бюджет още за тази година, то това е признак за липса на планиране.
Инициативата изглеждаше като прибързване за "маркиране на територия". Очевидното желание на днешните управляващи да представят себе си като "по-европейци и от самите европейци" ги поставя в ситуации да се опитват да патентоват идеите на Робер Шуман. Никой няма да отнеме правото на вицепремиера Кунева да титулува себе си като европейски политик и първи български европейски комисар. Добре би било, вместо да "хвърля" в публичното пространство сумата от 60 млн.евро като минимална цена за българското председателство, на обществото бяха представени най-малкото три варианта, които определят и бюджета. Всъщност, още в началото на ноември 2014 г., Агенция БГНЕС правилно прогнозира, че желанието на Кунева да се асоциира с председателството ни на ЕС, ще е сред причините, които правят безпрекусловна подкрепата на партията на бившия еврокомисар за правителство, начело с премиер Бойко Борисов. Още тогава посочихме и цената, която председателството ще струва – със сигурност тя няма да е 60 млн.евро, както Кунева твърди, а поне 100 млн.евро.
Досегашният опит на ЕС показва, че вариантите за протичането на едно председателство са поне три. "Децентрализирано" председателство, при което основната тежест по организацията се пада на Постоянното представителство в Брюксел на страната-член на ЕС. "Централизирано", при което ключовата роля се изпълнява от столицата на съответната държава-ротационен председател или "смесен" тип.
Традиционно големите европейски държави и "стари" страни-членки на ЕС предпочитат техните столици да се превърнат в център на тяхното председателство. Заради това е разбираемо, че Франция успя да отдели 171 млн. евро за председателството на ЕС през 2008 г. и да превърне Париж в столица на Европа, макар и за шест месеца. Една от "новите" страни-членки на ЕС – Словения се спря на вариант, при който Постоянното й представителство в Брюксел играеше водеща роля. Така председателството й излезе 62 млн. евро. Председателството на ЕС в мандата на Полша бе от "смесения" тип и струваше около 100 млн. евро. Настоящето латвийско председателство на ЕС също се планира да струва около 100 млн.евро.
Работата на изпълнителната власт е да представя решения и да ги аргументира, не да се оплаква. Много грешен сигнал дадоха управляващите по въпроса за българското председателство на ЕС. Защото на всеки вече е ясно, че дебатът към председателството у нас няма да се фокусира върху неговите политическите цели, върху шансовете, които то ще даде за повишаване капацитета на държавната администрация, а върху въпросът - кой точно ще разпределя и усвоява милионите, които ще отидат по организацията. Първите желаещи не закъсняха - от Министерството на културата вече поискаха поне 50 млн. лв. за ремонт на НДК.
