Бюджетът на ЕС е гравитацията, която държи Европа заедно; Иновациите и индустрията са ракетата носител на България; Младите хора и предприемачеството са гръбнакът на регионите ни; Инфраструктурата е кръвоносната система на градовете ни;

Андрей Новаков е роден на 7 юли 1988 г. в Пазарджик.
Завършва Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София и специалностите „Право“ и „Публична администрация“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“.
От 2014 година е член на Европейския парламент в групата на ЕНП/ГЕРБ. Тогава се оказа и най-младият от общо 751 евродепутати – 26-годишен.
Лауреат на класацията на списание Форбс „30 под 30“ за най-успешни млади хора в Европа, категория „Политика“. Създател е на първата българска програма на ЕС - A.L.E.C.O.
На 6 октомври 2015 година Европейският парламент одобрява доклада „Новаков“, с който България получава 6,377 милиона евро финансова помощ за справяне с последствията от наводненията и тежката зима.
През януари 2017 година е избран за вицекоординатор на Европейска народна партия в Комисия по Регионално развитие на ЕП.
За да докаже, че мерките от пакет „Мобилност“ на френския президент са неприложими, през май 2018 година пътува в кабинета на ТИР от Холандия до България.
 

- Господин Новаков, не е тайна, че най-близо до сърцето ви са проблемите на транспортния бранш. С какви оръжия ще продължите битката за Пакет „Мобилност“ в следващия Европейски парламент?
- Всичко ще започне още на 27-ми май, когато започва и мандатът ни, като евентуални бъдещи евродепутати. В същото време ясно ще видим какъв ще е балансът на политическите групи в новия европейски парламент. От последното зависи дали институцията ще приеме резултатите от работата на предишния мандат или, образно казано, ще зачеркне всичко по пакет „Мобилност“ и ще върне процеса отначало. Такова развитие би работило в интерес на държавите, ощетени от законодателните предложения. За такова развитие ще работя и ще настоявам за членството ми в Комисията по транспорт.

От ден първи българските представители трябва да са в естествен и здравословен съюз помежду си, както и с единомислещите държави. Обединяването около общата кауза да блокираме пакета даде резултати. Фактът, че българските представители не бяхме напълно единни ни остави на крачка от пълното отхвърляне на предложенията ха Комисията.

Не на последно място, да преведем икономическата логика на чист български език. Пакет „Мобилност“ означава повече разходи за транспортните ни фирми, което означава намаляване на курсовете им и от там – освобождаване на водачи. Това са последствия върху хиляди българи и върху техните семейства, каквито ние не можем да позволим. Само здравият и конкурентоспособен сектор води до по-високи възнаграждения.

- Какво представлява програмата „Свързана Европа“ и как България ще се възползва от нея?
- За изминалите 10 години България е 50% по-свързана благодарение на големите инфраструктурни проекти. За постигането на всичко това, голяма роля има и Механизма за свързване на Европа.

В периода 2019-2023 г., само за транспорт и транспортна инфраструктура, предстои да инвестираме над 2.2 млрд. лв. европейски средства, а до 2025 г. големите инфраструктурни проекти, финансирани с национални и европейски средства ще възлизат на около 4 млрд. лева. Тези инвестиции ще генерират временни и постоянни работни места, както и икономически ефект от увеличения обем стоки, пътникопоток и услуги, и реализираните спестявания за гражданите и бизнеса.
Именно за това, Европейският парламент е на позицията, че за периода 2021-2027г. трябва увеличение до 17.7 млрд. евро (над 5 млрд. повече от сегашната рамка). Тези средства ще бъдат инвестирани в пътна и железопътна инфраструктура, включително и в България.

- Кои са националните интереси, които българските евродепутати трябва да защитават на всяка цена на европейско ниво и в Европейския парламент?
- Водещото за мен е бъдещите евродепутати да припознаят Европейския парламент не като офис с бюро, стол и привилегии, а като капитал, който могат да инвестират в интерес на страната си. В тази връзка, пет години (четири и половина в моя случай) минават бързо, а всеки ден е възможност.

В името на националния интерес е да сме обединени и да стоим заедно, независимо дали темата е пакет "Мобилност" или Европа на две скорости. Не е нужно да крещим, за да ни чуят в Съюза. Трябва да работим, като един.

- Трудно ли се постига баланс между националните и европейските интереси?
- Балансът е труден, но не е невъзможен. За пример мога да дам бъдещето на Мини „Марица изток“. В този случай трябва да има баланс между европейски регулации и социално-икономическите реалности, особено когато става въпрос за сектор, като енергетиката. Такъв отрасъл не може да промени структурата и посоката си лесно, особено когато на карта е заложено препитанието на хиляди семейства и цели региони.

- Вече три седмици се срещате с хора от цялата страна. Имате ли усещането, че Европа наистина е във всяко населено място? Какво още трябва да направи България и българското правителство, за да използва максимално безспорните предимства от членството в ЕС, от еврофондовете?
- Пътувам и слушам хората. Сред проблемите чувам и тяхната оценка за последните 10 години. Необорими са и резултатите в над 40-те населени места, които имах възможността да посетя през изминалите седмици. С европейски средства кметовете преобразяват цели населени места. От там следва икономическият растеж, силна местна индустрия и по-високите доходи за хората там. Вадя си извода, че направеното не е малко. Просто не трябва да допускаме забавяне на това развитие.

- Имате ли Топ 5 на обещанията, които поемате пред българските граждани?
- Обещанията са за популисти. Мисия е онова, с която всички кандидати от ГЕРБ бихме отишли в ЕП. А мисията задават хората, с които се срещаме през изминалите пет години и хората, с които се срещаме по време на кампанията.

От чутото очертах пет насоки за себе си: Бюджетът на ЕС е гравитацията, която държи Европа заедно; Иновациите и индустрията са ракетата носител на България; Младите хора и предприемачеството са гръбнакът на регионите ни; Инфраструктурата е кръвоносната система на градовете ни; Земеделието е потенциалът на малките населени места.

Усещам, че за много хора Европа е все още далечна. Моя цел ще бъде европейските институции да стигнат до българите. През този мандат по моя покана Европейският парламент посетиха 562-ма българи. Моята задача обаче е да накарам Брюксел да отиде при хората - в най-малкото населено място. И вярвам, че това е постижимо.

- Вие сте един от най-младите евродепутати. Какви са проблемите на младите българи? Споделят ли ги с вас? Как да се преборим с емиграцията на образовани и амбициозни млади хора?
- Често през изминалия мандат млади българи, с които се срещах, повдигаха въпроса за стартирането на бизнес, но и за трудностите с необходимите умения и финансирането. За това с екипа ми създадохме „Еврофинансирай“ – безплатна онлайн платформа, чрез която всеки може да открие най-подходящото за проекта си европейско финансиране. По отношение на предприемаческите умения създадохме първата българска програма на Европейския съюз – A.L.E.C.O., която покрива разходите на бъдещи предприемачи и организира обмен с реални предприемачи в Щатите и в Сингапур. Вече има десетки успешни кандидати по програмата.

- Как си представяте България след пет години и какво бихте направили, за да се отлепим от дъното? Амбицирате ли се, когато четете в западните медии, че сме най-бедни, най-корумпирани?
- В идните 10 години ни трябва стабилност. Изключително важно е икономиката ни да не бъде управлявана от леви идеи и експерименти.
Моята лична мотивация е постигнатото в последните 10 години: 30% ръст на БВП; 40% ръст на търговията; безработица от 4.7% (10% през 2009г.); 54% рекордна заетост; двоен ръст на заплатите и 30% по-високи пенсии. Не може просто да се оплакваме колко е зле - целенасочените крачки са налице. Една държава е онова, в което вярва и за което работи.