Законодателният процес в Народното събрание продължава да е обременен с много тежки недостатъци. Законовите промени се предлагат без сериозна обосновка, най-често липсва оценка на разходите и резултатите, въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките.
Това се посочва в анализ на законодателната дейност за първите две години от мандата на 44-ото Народно събрание, направен от Националния център за парламентарни изследвания, цитиран от в. "Сега". Предмет на проучването са 388 законопроекта. Като опасност се извежда практиката да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Това дори се превръща в тенденция - в настоящия парламент делът на такива законопроекти възлиза на 38%, докато в предния е бил 35%.
Припомняме, че към Народното събрание бе създаден специален Консултативен съвет по законодателство. Фрог Нюз разкри, че той не функционира. Малко след това председателят му проф. Огнян Герджиков поиска да бъде закрит съвета, но председателят на НС Цвета Караянчева не го разпуска. В 44-то народно събрание от 240 депутати по-малко от 20 имат юридическо образование
В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната. В мотивите почти винаги (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
В направенот опроучване ставя ясно, че фрапиращите 89.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.
Най-често законодателната инициатива се мотивира с аргументи, свързани с правото на Европейския съюз (ЕС) - 24.2%, както и неефективност на съществуващото законодателство - 21.5%.
В 70.4% от законопроектите не са вписани определени срокове за постигането на заложените в тях цели. Най-често (в 77.4%) не се посочва дори и размерът на финансовите средства, които биха били необходими за прилагането на приетата нова законова уредба. В 96.4% от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от съответната законодателна инициатива.
