Частните пенсионни фондове да изплащат три вида пенсии срещу вноските, които работещите са длъжни да правят в тях, предложи работна група с промени в КСО. Фондовете ще осигуряват три вида плащания в зависимост от парите, натрупани в партидата на човек - пожизнена пенсия, разсрочено плащане и еднократно. Къде са проблемите в обсъжданото законодателство коментираха експрети.

Първият и вторият пенсионен стълб трябва да работят заедно и да не се противопоставят един на друг, коментира бившият социален министър Иван Нейков.

Лидия Шулева, бивш министър на труда и социалната политика, открои като основен проблем при изплащането на втората пенсия определеният коефициент на редукция, който е несправедлив и ощетява част от гражданите.

Лъчезар Богданов, икономист в Институт за пазарна икономика, обърна внимание на това как ще функционира моделът дългосрочно. За него трябва да настъпят промени в пенсионните фондове – например в размера на таксите.

По-голямата част от първата вълна хора с пенсия от частен фонд нямат достатъчно пари в партидите си, за да я получават пожизнено, показва анализ на бранша, на който се позовава bTV. Първата вълна от хора с право на т.нар. втора пенсия ще се появи в края на 2021 г. Това са около 17 хил. жени. 5% на сто от тях имат натрупвания в партидите си, които ще позволят да им се изплаща пожизнена пенсия. Тя ще е между 35 и 165 лв. 55% нямат достатъчно натрупвания и затова ще получават така нареченото „разсрочено плащане”. 20% имат символични суми в партидите и те ще ги получат накуп. 

„Не трябва да се противопоставят първия и втория стълб на пенсионното осигуряване“, коментира по темата бившият социален министър Иван Нейков, който е председател на Балкански институт по труд и социална политика.

„Размерът на пенсията във втория стълб зависи от това какви вноски са правени в годините, от работника или от работодателя, колко години са правени тези вноски и как се управлявани тези пари. Със сигурност ще има изненадани. Всеки трябва да знае кой е пенсионният му фонд и влизат ли там вноски”, коментира по bTV той.

"В различните пенсионни фондове са събрани 15 млрд. лева. Близо 3 млрд. лева от тази сума са от управлението ѝ", посочи Иван Нейков и опроверга твърдението, че парите в първия стълб са сигурни, а във втория не се знаело какво ще направи секретарката. 

Също така не са верни внушенията, че парите на хората във втория стълб ще бъдат изядени от такси, тъй като има законодателство, което строго регулира дейността на пенсионните фондове.

"Не може да се прави сравнение между пенсия от първия стълб, за която са правени вноски 40 години  и пенсия от втория стълб, за която са правени вноски 20 години и то три пъти по-малки от тези в първия стълб", посочи Нейков.

Според него между първия и втория стълб не трябва да има противопоставяне, каквото се опитаха да насадят у хората. Първият и вторият трябва да работят заедно и да не се противопоставят един на друг. Всичко това е за доброто на хората и техните пари", категоричен е експертът.

„Проблеми и трудности с изплащането на втората пенсия, разбира се, ще има“, коментира Лидия Шулева. Те идват най-вече поради факта, че предвижданията, че 20 години ще бъдат относително достатъчни, за да се получи една добра втора пенсия. По думите й тези прогнози най-вероятно няма да се окажат правилни.

Шулева посочи, че ще бъде ясно кой какви възможности ще има, ще има и възможност за избор, но при определени условия. Очакваме да бъдат избрани различни варианти, каза експертът по БНТ.

„Неслучайно 40 години е срокът, в който трябва да се натрупват вноски, за да може да се очакват сериозни пенсии от втория стълб. Така че за първите кохорти  пенсионери съществуват сериозни проблеми и то заради така наречение коефициент на редукция, тоест процентът намавление на пенсията, която хората ще получават от НОИ“, обясни бившият министър. Там въпросът е сериозен, защото в момента 33% от пенсиите се финансират от държавния бюджет и тази част, която държавата участва като осигурител не се взема предвид когато се прави това намаление. Шулева обясни, че ако този коефициент на редукция се запази на 20%, както е прието, той е несправедлив, защото ги лишава от възможността, която другите имат за държавната субсидия от 33 на сто.

Лъчезар Богданов, икономист в Институт за пазарна икономика, също вижда дълбоки проблеми, които са заложени от много време. В старта на капиталонатрупващия модел за допълнителното осигуряване, вноските в началото не бяха дори 5%. Минималните доходи и голяма част от заплатите, особено за хората с ниски доходи, бяха изключително ниски. И имаме случаи, в които имаме вноски по 3-4 лева на месец. Очевидно това не е достатъчно и няма как да работи модел при толкова ниски вноски за пенсии.

От друга страна, големите централни банки потискат лихвите, което значи, че за пенсионните фондове възможноситте за доходност са ниски и така трудно те могат да компенсират и разширяват спестяванията на бъдещите пенсионери.

„Гарантирано е, че втората пенсия ще е поне толкова, колкото сме внесли, но въпросът е да не допуснем с едно несправедливо намаление на пенсията от държавата, хората да получат по-ниски пенсии, отколкото биха получили ако са се осигурявали от НОИ“, обясни Шулева. Тя подчертта, че това е основният проблем и решението е държавата да пормени този коефициент на редукция, тъй като той ощетява при равни други условия една част от граждани. Не може за едни държавата да плаща 33 процента, а за другите не.

Друг проблем, който вижда Лидия Шулева, е за събираемостта. Експертът обърна внимание, че ако НАП не си свърши работата да събере начислени, но невнесени вноски, потърпевш е гражданинът, който няма да получи пенсия. По думите й държавата трябва да вземе много сериозни мерки в тази посока.

Експретът отбеляза, че тези пропуски ще ощетят най-уязвимите от обществото, в същото време хората, внасяли по-високи вноски, ще получат по-сериозна втора пенсия, което е позитив.

Лъчезар Богданов коментира, че трябва да настъпят и някои промени в пенсионните фондове – например в размера на таксите. Той обърна внимание, че трябва да се гледа дългосрочно как ще работи този възприет модел.

Евгения Маринова, редактор Елена Илиева