Станислав Савов

Докладът на Европейската комисията е много по-хладен, отколкото очаквахме, но сметката вече е платена от отиващите си управляващи и няма място за емоции. Това заяви вчера Юлиана Николова, директор на Европейския институт по повод оповестения в сряда доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България в областта на правосъдието. Тя коментира, че той няма да е последният за България, и допълни, че в оповестения в сряда документ липсва частта за политическата корупция, финансирането на партиите и купуването на гласове. „Това ни е спестило още малко критика, но темата не е забравена от ЕК. Тя не е била включена в доклада, но не защото проблемът вече липсва, а заради скорошното провеждане на вота и малкото време за сериозно анализиране на данните“, допълни Николова. Според нея констатациите от последните избори ще бъдат включени в следващия технически доклад.
Единственото положително в документа е, че между правителството и ЕК вече има диалог. Това коментира експертът от Европейския институт Надя Димитрова. По думите й зад това твърдение стои фактът, че българското правителство вече си е признало, че у нас има организирана престъпност. Димитрова допълни, че до 2008 г. подобен диалог не е бил налице. Като положителен фактор в новия доклад Димитрова изтъкна, че той не съдържа обидни квалификации за разлика от черновата на този през 2008 г. Тя обаче изтъкна като негативна оценка за страната ни наличието на мониторингов механизъм, който ще се запази. „За жалост само България и Румъния от страните в ЕС имат такъв механизъм“, отбеляза тя.
По отношение на препоръките Димитрова изтъкна, че е необходима ревизия на функциите на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и МВР с цел избягване на дублиране и показано надиграване помежду им, за да се избегне загубването на ясни решения.
Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите, определи от своя страна по-голямата част от направените от Брюксел препоръки като верни и задълбочени. Тя обаче изтъкна, че повечето от съдите не са съгласни с препоръката, че е необходима радикална реформа в Наказателно-процесуалния кодекс.
По отношение на препоръките на ЕК за промени в съдебната система съдията от Софийския апелативен съд (САС) Калин Калпакчиев изрази мнение, че трябва да започне да работи нова система за оценяване на работата на магистратите, но към тази стъпка може да се подходи след внимателно обсъждане. По същия начин според него трябва да се подходи и към исканите промени и в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. Специализирани разследващи звена според Калпакчиев е добре да има. Не такова обаче е становището му за специализираните съдебните състави. По думите му на тях в европейски контекст се гледа предпазливо.