България сигнализира, че може да забави своeтo кандидатстване за приемане на еврото на фона на опасенията, че подготвителните стъпки биха могли да застрашат дългогодишния фиксиран курс към общата валута.
България планираше да се присъедини към ERM-2 - механизъм, който действа като предходната зала на еврото преди пълноправното членство - до края на април. Но наскоро парламентът прие законодателство, задължаващо правителството да го направи само при съществуващия валутен курс.
Премиерът Бойко Борисов сигнализира в понеделник, че може да е нужно повече време на фона на опасенията, че други държави членки и Европейската централна банка може да се стремят да изместят курса, който гарантираше предсказуемост за бизнеса и домакинствата след банковата и валутната криза през 1997 г. Нещо повече, редица българи се противопоставят на присъединяването към еврозоната, като се притесняват, че компаниите ще използват промяната, за да повишат цените на своите стоки.
„Длъжен съм да забавя темпото и само когато убедим всички, че това е добре, ще продължим напред“, заяви Борисов в София, без изрично да отхвърля целевата дата за влизане в ERM-II. "Докато няма абсолютен консенсус по темата за еврото, няма да насилваме влизането в чакалнята на еврозоната", обяви в словото си за 30-годишнината от създаването на КНСБ Борисов.
Според него няма държава, въвела еврото, която да е станала по-зле, но притеснението на хората идвало от това да не се вдигнат цените. “Трябва време, за да се убедим", каза още той и допълни, че за да настигнем по-богатите си европейски партньори, трябва доходите да се вдигнат 3-4 пъти. „Имаме 58 млрд. лева износ, рекордно ниво, това значи, че работниците и синдикатите са работили толкова добре, че изнасяме повече отколкото внасяме. Президентът е прав. Няма държава, въвела еврото, която да е станала по-зле. Минимум 10-15 години трябва да има преходен период, през това време да имаме страхотни иновативни предприятия. За да не стане пак да се нападаме, ще направим "Зелен съвет", каним президентството, синдикати, опозиция. На него без да има консенсус няма да предприемаме и "Зелената сделка", обяви премиерът.
Той риторично попита дали с коалиционните си партньори управляващите имат право да заложат на еврото без цялото общество да е убедено, че това е правилно. "Аз съм убеден че е правилно, но хората се страхуват. Затова – докато няма абсолютен консенсус, няма да насилваме влизането в чакалнята", обяви Борисов.
Относно скандала между него и президента Румен Радев, Борисов отново отрече да е подслушвал държавния глава. Министър-председателят уточни, че дори обект на записите, пуснати от прокуратурата, не е бил президентът Радев а тогавашният началник на Военновъздушните сили (ВВС). „Не знам, не искам да знам, не съм знаел“, посочи той, цитиран от Агенция „Фокус“ и добави, че прокуратурата не е място, където да се решават политическите препирни.
Относно думите на президента за евентуален служебен кабинет, Борисов каза:
„Нали сме за правова държава? Кое да е страшно? Че съм строил 10 години пречиствателни станции, магистрали, метро?”, попита Борисов.
Темата за еврозоната стана актуална, след като депутатите приеха окончателно текст, според който други държави ще могат да искат промяна на валутния курс на лева към еврото. На практика това е процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) трябва да мине, за да приеме еврото и тя не е нова. Без промяната в Закона за БНБ, страната ни едва ли щеше да получи зелена светлина за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II. Различното в случая с България е, че освен факта, че страната ни има валутен борд, фиксираният курс на лева към еврото е записан и в закон - в Закона за БНБ.
По презумция изискванията за членство в ERM II и оттам в Банковия съюз и еврозоната са писани за държави с плаващ курс. Много важно уточнение е, че Народното събрание прие и решение, според което страната ни ще излезе от участие във валутно-курсовия механизъм, ако бъде предложен различен от сегашния курс на лева към еврото.
В в словото си за 30-годишнината от създаването на КНСБ Румен Радев обяви от своя страна, че сновното предизвикателство пред нашето общество е да преоткире силата на солидарното колективно действие и това изисква усилие от всички нас.
Искам да ви поздравя за борбата, която водите за преодоляването на растящите неравенства, които са фундаментален проблем за обществото ни, заяви президентът пред синдикалистите. „Виждам във вас много силен съюзник за постигането на важната национална цел – развитието на човешкия капитал, на хората“, коментира той и подчерта, че това е залог за бъдещето на страната и преодоляването на демографската криза.
По думите на държавния глава е необходимо поставянето на фокус върху решителни, бързи и всеобхватни промени в образование, детско здравеопазване, подпомагане на младите семейства, за да се постигне перспектива за бъдещето. „Ние трябва да намерим възможно най-бързо балансът между инвестиции в инфраструктура и инвестиции в хора“, беше категоричен президентът.
Държавният глава поздрави Конфедерацията за проактивната ѝ позиция по отношение на т.нар. Зелена сделка. По думите му тя ще доведе до дълбоки икономически и социални трансформации и може да раздели Европа – на държави, които разработват технологиите и такива, които само ги консумират. „Ние трябва да се фокусираме и да подпомагаме всички тези, които не просто произвеждат, а и които влагат много в научноизследователска и развойна дейност и иновации и да настояваме в тази Зелена сделка не просто да получаваме помощи за преход, а средства, с които да развиваме високи технологии“, каза още държавният глава.
