Предсрочните избори са много вероятни и управляващите няма да станат по-обичани и уважавани, ако се запъват с оставката, коментира председателят на Стратегическия съвет към президента

Тази година няма да има политическа ваканция – напрежението ще нараства, докато не се намери разрешение на политическата криза. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът и председател на Стратегическия съвет към президента проф. Александър Маринов по повод изминалия политически сезон.

Според него може да има известен брой неработни дни, но никаква почивка и отмора няма да има.

„Ние сме в политическа криза, независимо, че някои формални характеристики все още не са налице. Формално има парламент, има правителство, но очевидно, че те не се ползват с дори минимум обществено доверие. Не са способни да вършат нещата, които са нужни на обществото. В този смисъл предстоящите дни и седмици трябва да доведат до развръзката“, изтъкна още проф. Маринов.

Той припомни, че мнозинството от българите настоява за разпускане на парламента, оставки и от там предсрочни избори, но наистина честни и свободни.

Проф. Маринов изтъкна, че най-точната и безапелационна оценка за политическия сезон я дава обществото.

„Това, което днес се случва навън по площадите, по улиците в съзнанието на хората еднозначно показа, че този парламент е непродуктивен, изчерпан, че той компрометира парламентаризма и не успява да изпълни дори минимални стандарти за висшия орган на една парламентарна република“, каза още политологът.

Предсрочните избори са много вероятни и управляващите няма да станат по-обичани и уважавани, ако се запъват с оставката, смята проф. Маринов.

Според него кабинетът е в изключително лошо положение, като трупа все повече негативизъм.

По думите му кабинетът е лишен е дори от един микроскопичен обем доверие, което би позволило нещата, които прави, да имат ефект.

„То е просто едно мразено правителство. Теоретично би могло това упорство, този политически инат да продължи. Само че тук има още един много важен въпрос, който политическите изследователи би трябвало да разяснят, вместо да пренасят вода през девет баира. Оставката е един предпазен механизъм на демокрацията както за управляващите, така и за цялото общество. Нали сме наясно, че дори да се запъват, управляващите няма да станат по-обичани, по-уважавани. Тенденцията е в другата посока. Затова съм казвал още преди месеци, преди да започнат протестите, че логиката на срива на това управление, би трябвало да накара управляващите да се замислят дали не е добре да се оттеглят преждевременно. Ако нещата вървят така, политическите щети за тях ще бъдат много по-големи, отколкото, ако отидат на предсрочни избори“, коментира още политологът.

По думите му техните мотиви са ясни.

„Някои от тях са смехотворни, други са доста прозрачни. Ясно е, че управляващите искат те да организират и проведат следващите избори, но точно това не иска мнозинството от българите. То иска честни избори, а това правителство няма да направи честни избори“, изтъкна още проф. Маринов.

Управляващата коалиция се е вкопчила във властта, на пръв поглед консолидирана, но вътре има различия, коментира проф. Александър Маринов.

„Всеки гледа в различна посока. Всеки започва да мисли за своето спасение. Това рано или късно ще разпука тази волева нагласа да не се подава оставка. По-рано или по-късно, както казах – колкото повече време минава, толкова по-тежко ще става“, каза политологът.

Според него антикризисните мерки на правителството са крайно неадекватни, независимо, че се харчат огромни публични средства.

„Те отиват известно къде, до огромна част хората не достигат. При това положение само след месец, ако дотогава няма развръзка, в началото на есента ще има нова промяна на протеста. Този път освен тези, които се борят срещу корупцията, срещу злоупотребата с власт, които защитават върховенството на правото и принципите на демокрацията, към тях ще се прибавят хора, които имат съвсем конкретни социално-икономически причини не да са просто недоволни, а гневни на властта. С това ще стане една още по-трудна ситуация“, коментира още политологът.