В трепетно очакване за мащабите на новото септемврийско велико народно въстание някак си се изтъркули и тази седмица на политическите мазни борби. Градусът на напрежението се повиши до максимум преди Деня на независимостта, избран от организаторите на революцията на жълтите павета.

Тогава най-неочаквано сградата на президентството, пред която се събират всяка вечер протестиращите срещу правителството, беше раздрана от поредната драма. Началникът на кабинета на президента Калоян Методиев обяви, че напуска институцията заради разминаване в оценките, методите и целите на политиката.

Така той стана вторият началник на кабинет на Румен Радев, който го напуска в рамките на неговия мандат след Иво Христов, който предпочете кариерата на евродепутат от листата на БСП пред това да бъде дясна ръка на президента.

Евакуацията от „Дондуков” 2 обаче започна още в самото начало на мандата на Румен Радев, когато Елена Йончева напусна администрацията, за да стане депутат от листата на БСП. Впоследствие тогавашното червено острие оглави евролистата на социалистите, а Иво Христов беше инсталиран на четвърто място.

„Всеки е свободен да бъде там, където се надява да бъда най-полезен и най-значим”, коментира тогава Румен Радев неочакваното решение на Иво Христов.

След като Калоян Методиев също си тръгна, президентът каза, че му „дава свободата да разкрие своя безспорен потенциал на друго място, стига да получи доверието, което аз му гласувах”.

Това са доказателства за тихата война, която се води в почти милитаризираната сграда на президентството.

Милитаризирана, тъй като голяма част от най-близкия екип на Румен Радев са носили пагони, фуражка и зелени чорапи. На пръв поглед изглежда, че зелените остават, а червените напускат. Но само на пръв поглед. От една страна Румен Радев и БСП изглеждат като скачени съдове.

Президентът беше издигнат от социалистите, но още от началото на своя мандат, като че ли Румен Радев се старае да се еманципира.

Независимо от това БСП продължава твърдо да го подкрепя и да повтаря тезата, че е нужно служебно правителство, назначено от президента.

Въпросът обаче е дали човек, който не успява да подбере служителите в собствената си администрация има потенциал да подбере качествен състав на правителство, което да управлява цялата държава.

Особено след като именно бившият министър на вътрешните работи и настоящ секретар по антикорупция Пламен Узунов уговаряше посланически постове и заличаване на криминалистически регистрации.

Да не говорим за съветника му Илия Милушев, в чиято каса разследващи откриха секретни документи, до които той не трябва да има достъп.

А като добавим и избухналия шпионски скандал от последните дни, при който България обяви за „персона нон грата” двама руски дипломати, които са шпионирали проектите за модернизация на армията, ситуацията става взривоопасна.

Кои са лицата от българска страна, които са били достатъчно отзивчиви да предоставят информация например за изтребителите F-16 block 70 все още не е ясно. Както и дали този скандал може да даде нов тласък в размахването на юмруци по площадите. Отговорите за това предстоят.

Настоятелно лансирана през последните седмици, идеята за президентска партия може да бъде рубиконът, който да реши политическата съдба на Румен Радев.

Няма партия в България, която да прощава липсата на лоялност, а в този случай като че ли най-силно звучи предупреждението на Илияна Йотова преди президентските избори.

„Нито едно движение срещу БСП няма да ви бъде простено”, каза тогава тя.

Колкото до БСП – днес партията провежда своя конгрес, от който ще стане ясно дали ще се впусне в реваншизъм и разчистване на партийни сметки или ще направи последен опит да победи ГЕРБ на парламентарни избори.

Ако Румен Радев обаче продължи по пътя на еманципацията си, това ще бъде удар по репутацията на Корнелия Нинова.

След Елена Йончева, това ще бъде вторият случай на кандидат, който се дистанцира от социалистите.

И това да сложи край завинаги на амбициите на БСП някога да се върне във властта.

Колкото до третото велико народно въстание – представете си какъв би бил ПР ефектът, ако в Деня на независимостта протестиращите бяха успели да пробият полицейския кордон и нахлуят в старата сграда на Народното събрание. Можеха да се барикадират в историческата сграда и да обявят някакъв своеобразен народен конвент.

Без да се въргалят по земята на легнал протест в бившия партиен дом, членовете на „Изправи се.БГ” и останалите политически формации, гравитиращи около хората, които протестират, можеха да се надяват най-накрая да бъдат забелязани и от чужбина.

Понеже досега единствената подкрепа идва от татуирана ирландска социалистка, която урежда свои близки за съветници в Европарламента и германски представител на Зелените. Това обаче само придава допълнително бутафорно кънтене на все по-оредяващия протест.

Българското лято, обявено от Васил Божков, все по-осезаемо върви към своя финал, когато есенните дъждове ще отмият и последните палатки и бирени кенчета на бунта.

Любо Огнянов