Образите на словото

 
Българската литература - срещи и диалози със света се нарича документалната експозиция подредена в Националната галерия за чуждестрланно изкуство. В Залата за гостуващи изложби се представя единствена по рода си изложба, в която Националният литературен музей показва най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света. В 30 пана чрез нагледен разказ от Средновековието до средата на 20 век, се проследяват духовните мостове между българската, европейските и световните литератури.

Срещите и диалозите” ни със света са онагледени с литературни реликви – ръкописи, снимки, книги, вещи, документи, писма, художествени произведения – портрети, шаржове и илюстрации. Националната галерия за чуждестранно изкуство от своя страна художествено обогати експозицията, замислена за широка публика, с много оригинали на живописни портрети на български писатели, благодарение на отзивчивото и безусловно съдействие на Софийска градска художествена галерия.

Експозицията започва своя разказ с най-значимия ни принос в световната култура - делото на Светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура. Богомилското учение от Х век е представено със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като „Ад” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай“ на Джон Милтън. Една от най-интригуващите и неизследвани досега теми е тази за български мотиви в европейските литератури. Тя изследва появата и присъствието на образа на българите и България в културното пространство на Европа от XVI в. до средата на XX в.




Изключително интересни са европейските творци с българско родословно начало. Първите мостове към европейската култура през Възраждането са учебниците по френски, немски, гръцки, италиански - дело на Иван Богоров, Васил Берон, Иван Вазов, Константин Величков и др. Първите учители, получили образованието си в чужбина, пишат и превеждат учебници, побългаряват литературни творби, създават училища по европейски образец. Показани са както първите преводи на художествени произведения, така и първи антологии на чуждите литератури. С „вечните заглавия” от световната литературна класика се срещаме чрез преводите им от най-големите наши автори или в оригинални издания в личните писателски библиотеки.

Изложбата, осъществена по спечелен проект на Министерството на културата, е съставена основно от фондовете на Националния литературен музей и неговите филиали - къщите-музеи и мемориалните кабинети. Включени са и ценни материали от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, от музея на Народния театър, Държавната агенция „Архиви”, къщата-музей “Константин Величков” в Пазарджик, къщата-музей „Гео Милев” в Стара Загора, факултета по скандинавистика към СУ, както и от колекциите на проф. Михаил Неделчев и д-р Тони Зарев.

Изложбата може да бъде видяна в Национална галерия за чуждестранно изкуство до 5 март (понеделник).

Станете почитател на Класа