Пламен Карталов завършва Държавната музикална академия в София и специализира оперна режисура в Германия. Освен у нас работи на престижни оперни сцени по цял свят – Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Италия, Малта, Македония, Полша, Румъния, САЩ, Словения, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватска, Швейцария, Япония. Смятан е за най-експортния български оперен режисьор. Още като студент създава първия български камерен оперен театър /сега Благоевградска камерна опера/, чиято цел е да интерпретира малката форма. Под мотото “Опера за всички” театърът изнася представления и в селища, където никога преди това не са играни оперни спектакли. Уникални са неговите постановки на открито - “Ивайло” и “Цар Калоян” на хълма “Царевец” във Велико Търново, “Аида”, “Княз Игор” и “Цар Калоян” на столичния площад “Ал. Батенберг”. Като директор на Русенската опера за първи път в българската практика осъществява спектакъл, финансиран от спонсори. А като директор на Националната опера и балет създава ефективна организация за самофинансиране на принципа на копродукциите. В момента Пламен Карталов поставя “Бал с маски” в Софийската опера. Премиерните спектакли са на 24 и 25 септември в зала 1 на НДК. “Шведският крал Густав III – героят от “Бал с маски”, е застрелян от политическите си врагове с ръждив куршум. Ако случайно не го уцелят в сърцето и не умре на място, кръвта му да се зарази и той да си отиде бавно от сепсис. Тази криминална история изрових от историческите книги, докато се подготвях за постановката в Софийската опера.“ Това каза пред в. “Класа” режисьорът Пламен Карталов, чиято версия на прочутото Вердиево заглавие е коренно различна от традиционната любовна драма в “Бал с маски”. - Г-н Карталов, много смело бъркате в сюжета на едно прочуто произведение на Верди. - “Бал с маски” всъщност е майсторско криминале, а не сладникава любовна трагедия! Героят на Верди – Рикардо , чийто прототип е шведският крал Густав III, е велик интелектуалец – либерал, покровител на изкуствата, обичан от целия народ. Той построява Кралския драматичен театър и Академията на науките в Стокхолм, дава шанс за изява на артисти, писатели, музиканти. А Кралската опера, построена по негов проект, се превръща в негова гробница – застрелват го във фоайето на операта на бала с маски, организиран по повод откриването на театъра. Ето го криминалният сюжет, разигран на фона на класическия любовен триъгълник. - Всеобщо е твърдението, че операта умира. С криминални хватки ли ще се опитате да върнете публиката? - Операта не може да умре, защото е най-демократичното изкуство. Това го е казал още великият Чайковски. Въпросът е, че операта си има публика, която не може да се хване от улицата и да се набута направо в театъра. Тая публика се отглежда, възпитава. А ние в България пропуснахме тоя момент. - Самата Кабаиванска говори с песимизъм за операта и твърди, че мястото й не е по стадионите, където се събират тълпи. Съгласен ли си сте с нея? - Не. Тази велика актриса ме покани лично на последното й участие в “Мадам Бътерфлай” на „Арена ди Верона“ – театър, по-голям от футболен стадион. Игла нямаше къде да падне вътре. По страничните пътечки, където не се разрешават правостоящи, висяха стотици. 22 хиляди зрители искаха да се простят с нейната великолепна Бътерфлай и никой не посмя да им попречи. Е, ще намери ли сили Райна да каже, че операта умира? - И в София имахме опера на открито, ама от три години вече не се споменава и дума за нея. Какво стана с вашите спектакли на пл. „Батенберг“? - За съжаление не се намери политик, който твърдо да застане зад проекта “Опера на площада”. Аз сам се отказах от проекта, за да си спестя ходенето по мъките за събиране на пари и за организацията на цялото събитие. Сега продължавам да правя такива спектакли, но в чужбина – в открития театър в Пула в Хърватска, на фестивала в Любляна. В тия държави правителствата дават мило и драго за оперното изкуство. - Имате ли представа какви пари гълтат тия оперни фестове на открито? - Фестивалът в Пула струва над 1 млн евро. Тече в продължение на два месеца. Тази година се откри с моята постановка на “Княз Игор”, преди броени дни там се представи трупата на Болшой театър с “Борис Годунов”. - Богат човек ли е оперният режисьор в наше време? - О, не ни сравнявайте с кинорежисьорите! Възнагражденията, които получаваме в операта, едва покриват разходите. Едно решение на оперна постановка изисква между 6 и 9 месеца подготовка върху музикалната партитура. За да се родят образи и характери от нотите, е нужен огромен труд, натрупвана с години култура. - Колко ще глътне “Бал с маски” на Запад и колко - у нас? - На Запад ще глътне 150 хиляди евро. А в София ще го направим за 100 – 120 хиляди лева. Това е ужасно евтино. Ние имаме едно предимство – не плащаме хонорари на солистите, защото си ги имаме на щат. Големият проблем е, че Софийската опера няма заложени средства за продукции. Държавата осигурява заплатите на щатния състав и средствата за поддръжката на театъра. Нищо повече. А оперите и в Хърватска, и в цяла Европа си имат предвидени финанси и за постановъчна дейност. Директорите там са задължени да подготвят на сезон по 2-3 заглавия, за които са планирани средства още от предишния. - Това означава ли, че директорите в чужбина не са задължени да търсят спонсори? - Всички търсят спонсори. Някои дори са станали спецове в измъкването на пари. Алесандро Перейра, директорът на операта в Цюрих, е прочут с тия свои умения. Там се играят по 240 спектакъла годишно, а спонсорите даряват огромни суми. Но на Перейра всичко му е по-лесно, защото разполага с базисни средства, към които се присъединяват спонсорите. А ние в България се молим за всяка стотинка, която ще отиде за нова постановка. Крайно време е политиците у нас да разберат, че операта ни свързва с европейската цивилизация. И да развържат по-яко кесиите, защото това е въпрос на престиж. Разговора води Кристина БЕЛЕВА