---

Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети. По негови стихове са създадени песни, превърнали се в хитове. Автор е на многобройни стихосбирки, събрали едни от най-красивите рими за любовта – "Горчиво вино", "Обич за обич", “Причастие за влюбени”, “Вино и любов”, “Вечерна наздравица”, “Между огън и вода”, “Жени, целунати от Бога” ...
През целия си живот той издига в култ жената. За нея казва, че е като виното на любовта, отлежало в рая.
През 1952 г. завършва Института за начални учители. Работи като учител 10 г. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” отпечатва първото си стихотворение. Завежда отдел „Поезия” и е директор на издателство „Народна младеж” до 1984 г. Заместник главен редактор е на списание „Пламък”, по-късно е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 г. е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”. В момента е главен редактор на в. "Пулс".

---

- Г-н Евтимов, утре вие ще гласувате ли?
- Аз ще гласувам. И ако всеки иска да бъде чут, трябва да си каже думата.

- Смятате ли, че със своята пасивност избирателите оставят други хора да решават съдбата им?
- Голяма грешка е да не гласуваш. Аз, разбира се, не осъждам хората, които ще си останат у дома и няма да пуснат своята бюлетина. Знам, че на много от тях вече им е дошло до гуша от живота. Те искат по този начин да накажат политиците, но за съжаление наказват себе си. И това безразличие може да изиграе много лоша шега на всички нас. Нека бъдем пристрастни, но не и безразлични.

- Как оценявате предизборната кампания на политиците, според мнозина тя е прекалено агресивна?
- Твърде ниска е културата на предизборната пропаганда. Когато се говори за избори, трябва да се влага някаква мисъл, а не само да се ругае и да се очерня опонентът. Мисля, че това което сега се случва, тепърва ще става по-мрачно. Тези избори са една генерална репетиция преди парламентарните.

- Сегашните политици по-различни ли са от тези преди 20 години?
- За толкова години демокрация най-лошото е, че съвременният политик започва да повтаря лошото от предишните. Дават се много обещания, но след като стъпят във властта, не правят нищо. Едно говорят от трибуните, а след това вършат точно обратното.
Днешните депутати са сякаш по-брутални. Няма ги в залите, изобщо не присъстват на заседанията, на които се решават съдбоносни въпроси за България. Гласуват с чужди карти. Това е позор!

- Според вас има ли честни български политици?
- За честни не знам, но поносими със сигурност има. Но сякаш няма добре подготвени за политиката българи. Преди години политиците се обучаваха в чужбина. Добиваха специална подготовка. Днес се хващат от улицата без никакви политически познания.

- Вярвате ли, че някой чете надписът на парламента "Съединението прави силата"?
- Минувачите със сигурност, депутатите, едва ли. Затова май ще е по-добре този надпис да бъде поставен и вътре, на четирите стени, в пленарната зала, така че и накъдето да се обърнат народните избраници, да им се напомня ,че те са там, за да работят за страната и народа си, а не да се карат помежду си.

- Станахме ли повече европейци, след като ни приеха в Евросъюза?
- Ние сме в Европа, откакто Кирил и Методий написаха азбуката и я дадоха на света. Разбира се, това влизане беше необходимо. Повдигна донякъде самочувствието на голяма част от българския народ. Но би било много по-добре да бъде вдигнато и благосъстоянието му.

- Ще ви припомня как издателство "Народна младеж" издаде "Фашизмът" на Желю Желев през 1982 година, когато вие бяхте директор. Познавахте ли се тогава с бъдещия президент?
- На събрание на издателството обсъждахме годишния план. Аз попитах редакторите няма ли някоя книга, която да привлече вниманието както на критиката, така и на читателя и да донесе награда. Тогава Кирил Гончев ми каза, че има такава книга и тя се казва "Фашизмът". Оказа се ,че я нямало в плана, защото заместниците ми се смущавали от съдържанието й и я държали заключена в чекмеджетата. Прочетох книгата и наредих да я издадат. Дотогава не бях виждал Желю Желев. След няколко месеца в коридора ме срещна непознат и се представи, че е авторът на "Фашизмът". Така се запознах с него. В началото книгата му се заседя по витрините, интересът беше слаб. Вероятно за това имаше вина и оформлението. На външен вид "Фашизмът" изглеждаше като антифашистки мемоари. Но се намериха хора, които я прочетоха, а след седмици някой каза ,че книгата се спира. Тогава изданието беше буквално разграбено. Радой Ралин беше купил 10-15 екземпляра от нея и ги раздаваше по улиците. По-късно ми се обадиха от Дирекция на разпространението и ми съобщиха, че трябва да платя 3 хиляди екземпляра, защото били инкриминирани в Сливенския затвор. Тогава за първи път чух, че и книгите ги поставят зад решетките, отговорих лаконично, парите да ги даде онзи, който е издал заповедта. По-късно бяхме наказани и преместени от издателството.

- Какво е в състояние да ви изкара извън кожата?
- Много неща ме дразнят, но двуличието, което го има сега, не помня да го е имало преди години. То няма цвят. Много хора се отказаха от себе си и пренаписаха биографиите си. До вчера бяха едни, на другата сутрин се събудиха други. За съжаление през последните години двуличието набра голяма скорост, излезе на преден план и придоби застрашителни размери. Най-лошото е, че от двуличника става най-опасния предател.

- Бихте ли простили на човек, който ви е предал?
- Имало е случаи, когато съм прощавал. Но обикновено отписвам този човек от себе си и той престава да съществува за мен. Не желая на никого лошото. Господ ще ни съди всички за делата ни. Но си мисля, че много по-важно е не да си казваме молитвите към Господ, а да не му пречим да ни помага!

- Промениха ли се темите, които ви вълнуват след 1989 година?
- Както в живота, така и при мен всичко се повтаря, стигам донякъде, после започвам отначало. Естествено сега словото е свободно и това дава възможност на твореца да достига до по-истински открития. Държавата е променена, но темите са същите – любовта, земята, природата, човекът. Може би аз съм малко по-друг. Повече се замислям, когато пиша, и въпреки дългия си творчески живот живея с чувството, че още не съм създал това, което мога или по-скоро ми се иска да мога.

- В днешно време всеки може да издаде книга, това не се ли отразява негативно върху качеството на предлаганата на пазара литература?
- Хубаво е ,че всеки може да издаде книга. В този дух бих припомнил една китайска приказка, че е прекрасно всички цветя да цъфтят, пък всеки да си избира онези, които му харесват. Но от друга страна писането на много книги и особено безразборното им издаване не дава възможност да се открие истинският талант. Стотици автори пишат книга след книга една от друга по-дебели, бих казал по-затлъстели и това пречи да се открие новото, талантливото. Цензура няма и това днес не е необходимо, но всяка книга трябва да мине през редактор, който да каже творбата става ли за печат или не. Това донякъде, ако го има, би сложило ред в родното ни книгоиздаване. Вярвам, че има хубави книги и вместо да се задушават в общия поток, по-добре е да се изваждат на бял свят. Едно време бях издател – 10 години. И тогава някои хора бяха много горди, че толкова и толкова книги се падат на глава от населението. По-важно е обаче не колко творби се падат на глава, а колко от тях влизат в главата. Това трябва да е критерият при издаването, а не бройката.

- Продължавате ли да пишете своите стихове на ръка или вече ползвате компютър?
- Предпочитам да си остана старомоден поет, отколкото да съчинявам стиховете на компютъра. Може да звучи лошо, но аз продължавам да пиша с най-обикновен молив и засега съм доволен. Уважавам техниката. Мой колега наскоро ми се похвали, че вече пишел по 5-6 романа годишно на компютъра и натрупал голямо творчество. Желая му успех. Аз оставам доволен, когато напиша с молив дори и един свестен стих.

- Интернет какво ни даде и какво ни отне?
- Не мога да приема SMS поезията. Струва ми се измислена. Затова искам това, което пиша, да го докосна с молива, отколкото да седна пред една машина и да й заповядвам: "Напиши ми стихове!"

- Днес по-малък ли е интересът към поезията и изобщо към книгите? На кого освен на поета все още му е до поезия?
- Това е така и не е така. Едно време, когато организираха градски литературни четения, салоните се пълнеха с публика и ние се радвахме. Но тази радост беше привидна, защото голяма част от хората, които идваха на рециталите, пристигаха организирано, участваха насила и нямаха сетива за поезията. Усетът към мерената реч също е изкуство. Преди много години мой колега учител беше купил 7-8 книги. Похвали се в учителската стая, че между тях е и книгата на Владимир Башев "Тревожни антени". Беше много разочарован, когато я отвори и видя ,че вътре има само стихове. Такива читатели се надявам да нямам. Не искам да мъча хората с неща, които не им допадат. Затова и сега се радвам на всички срещи, защото на тях хората идват по собствено желание и обичат поезията. Вместо 500 души сега могат да дойдат 250, но пък всички те знаят защо са там.
Смятам, че няма лошо време за поезия, всяко време е подходящо за нея. Нима времето на Ботев, на Яворов, на Вапцаров е било по-добро, та са написали такива прекрасни стихове?
И тук бих цитирал заглавието на известния роман на Богомил Райнов – "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Защото лошото време създава съпротива в твореца да се съхрани и да излее това, което му е на душата. Или по-просто казано, който не може да пише, се оправдава с лошото време.

- Най-тягостният ви спомен от миналото и най-голямата ви победа?
- Най-тягостният момент за мен беше, когато почина жената, на която посветих голяма част от любовните си стихотворения, а най-радостният дойде след това с една жена, за която прописах отново.

- Продължавате да издигате в култ жената. Съвременната Ева по какво се различава от своите майки и баби?
- Цял живот съм се прекланял пред жената. Неслучайно в моя край казват, че тя е като къща, в нея има всичко необходимо за човека.
Съвременните жени са по-освободени от изкуствените задръжки. Най-важното е,че жената си остава жена и не се прави на мъж. Силата й е да е такава, каквато Господ я е създал.

- Любовта ще спаси ли света?
- Любовта не може да спре войната, но пък прави хората по-добри. И в този смисъл смятам, че тя може да бъде спасение.

- Какви са вашите надежди?
- Да напиша още нещо. А това значи, че още ми се живее. Поезията за мен е живот, благодарение на нея съществувам толкова години.


Интервюто взе Долорес Витанова