След броени дни живата легенда на българското кино и театър ще посрещне 80-ия си рожден ден. Продължава да играе в пет спектакъла на три столични сцени, но отказа почетната награда на Съюза на артистите в България. А след това прие приза на „София филм фест"
„Почти на 80 години съм. И вече сам съм си закон! Мога да играя, или да спра да играя, мога да приемам и да отказвам награди, мога дори да умра!" С тези думи, изречени през смях, отговори на поздрава ми преди броени дни актьорът Васил Михайлов.
Обаждам му се минути след като разбрах, че на закриването на тазгодишния „София филм фест" ще бъде отличен с „Наградата на София" за принос към българското кино. Леко притеснено казвам „честито", защото седмици преди това екранният Капитан Петко войвода отказа почетната награда „Икар", присъдена му от Съюза на артистите в България. Той обаче, в неговия си стил, започва да ме препитва: „Тази „Награда на София" за какво е? Фестивалът как е?". Обяснявам, а той: „Дааа, за киното – може! То ме е хранило! Приемам наградата! Но от Съюза на артистите – не, отдавна не съм негов член!".
Има и друго обяснение за отказа – това е неговият начин на протест срещу всичко, което (не) се случва в българския театър. Но пък няма как да протестира срещу наградите "Аскеер", присъждани от фондация "Академия Аскеер", учредена от трупата на Театър "Българска армия". Все пак това е "неговият" театър, на който е посветил повече от пет десетилетия живот. Затова не беше изненадваща поканата към публиката на "София филм фест" в НДК да посети церемонията за "Аскеер 2018" на 24 май.
И друг път е казвал "не" и "да" на официални жестове. Преди три години отказа да приеме предложената му от Министерството на културата пожизнена пенсия – награда за особени заслуги към държавата и нацията. Тогава пак му се обадих и той отсече: „Няма да приема пенсия награда! Имам си пенсия, която съм извоювал с 55 г. трудов стаж". Беше в началото на лятото през 2015-а, а три месеца по-късно той каза „да" на т.нар. държавна парична награда за цялостен принос в областта на културата. С кратко, донякъде шеговито обяснение: "Защото приз за творчески постижения никога не съм отказвал – ще получавам полагащато се на Петко войвода като възмездие за несправедливостта към него".
Ето такъв е Васил Михайлов – Овен, както често се самоиронизира. Нали е роден под този зодиакален знак, на 6 април 1938 г. Овнешкият му характер обаче не поддава, когато става дума за достойнство – за професионално и личностно. Твърди, че има грехове, но и че никога не е правил компромиси, когато става дума "за осигуряване на семейството, гледане на децата и поддържане на някакво ниво".
Отказвал е роли, но не е отказвал да се подлага на риск, когато става дума да извае образ на сцената или екрана. Раздава се. Затова и превъплъщенията му в Сократ, хан Крум, хан Кубрат, Капитан Петко войвода, Стефан Стамболов, Жорж Дантон и т.н. са незабравими. И макар почти на 80, макар с болежки в коленете и нарушено зрение, продължава да стои достолепно на сцената, да я пълни с глас и присъствие. Не просто играе, а увлича и публиката в действието с импровизирани закачки – достатъчно е някой да кихне или да звънне забравен телефон, за да се появи неочакван "герой" в пиесата. А на финала залата винаги е на крака – заради Васо, както го наричат в гилдията!
Питала съм го с какво не успя да се примири през тези дълги десетилетия. А актьорът отвърна: "Трудно се живее, когато в голямата част от живота си казваш истината в очите. Намразват те. Не мога да се примиря с това, че човек остава сам накрая... Много ми тежи това, че все повече не мога да понасям мимикрията, лицемерието. И ставам нетърпим". А въпросът ми има ли нещо, което още не може си обясни, събужда смеха му? "Човека не мога да си обясня! Живота не мога да си обясня! Питат ме често какво искам да ми се повтори в живота, и аз казвам: „Ако можете да уредите нещо, самият живот нека ми се повтори!".
Виолета Цветкова
