„Коефициентът 32 има големи последици за начина на поведение на хората в развиващия се свят, той има последици и за онова, което предстои на всички нас. Всяка година например средният американец потребява 32 пъти повече бензин и произвежда 32 пъти повече пластмасови отпадъци и въглероден диоксид, отколкото средния гражданин на една бедна страна”, отбелязва Джаред Даймънд в „Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза” (Изток-Запад, превод Елена Филипова).
Първият свят се състои от около 1 милиард души, в останалия – бедния са 6,5 милиарда. САЩ потребяват 210 пъти повече ресурси от Кения като цяло. Италианското население от 60 милиона потребява почти двойно повече от 1 милиард население на цяла Африка.
Ако се приеме, че онези 6,5 милиарда заживеят като богатите, без изменение на самото население и на всичко останало, световното потребление ще се увеличи 11 пъти: „Това се равнява на население от около 80 млрд. души при настоящото разпределение на нивата на потребление на глава от населението… Ние обещаваме на развиващите се страни, че ако възприемат добри политики като честно правителство и свободни пазарни икономики, те също могат да станат като Първия свят днес. Това обещание е напълно невъзможно, една жестока измама”.
Даймънд разсъждава върху кризите, сполетяли Финландия, Япония, Чили, Индонезия, Германия, Австралия и САЩ в новото време и как те са се справили. В криза е и светът сега. Най-важни са глобалните промяна на климата, изчерпване на ресурсите, неравенствата в жизнените стандарти…
Даймънд („Пушки, вируси и стомана”, „Колапсът”) е блестящ пример за резултат от огромните пари, харчени от САЩ за наука. Той не допуска съмнение, че родината му има право да се намесва както намери за добре във вътрешния живот на други държави, че атомните бомби над Хирошима и Нагазаки са били необходими…
Като пресипваме вкусната интелектуална гозба просто трябва да оставяме на дъното добрия американски патриотизъм като неизбежна и излишна утайка.
