---

Художникът Ганчо Бояджиев подреди първата си изложба на родна земя в централния филиал „Света София” на Уникредит Булбанк. Поради големия интерес към картините експозицията ще продължи до 4 септември.
Ганчо Бояджиев завършва инженерна химия, но остава обсебен от две музи – музиката и рисуването. Рисуване учи в Италия, а пеене – при оперната прима Гена Димитрова. В момента се изявява паралелно и като художник, и като певец. Живее в Милано от 15 години. Зад гърба си има множество участия в изложби. Печели първa награда на престижния конкурс Citta di San Giuliano Milanese през 1997 г., а през 1998-а - и втора награда на същия конкурс, както и специалния приз за оригинален стил. Негови картини са в частни колекции във Франция, САЩ, Англия, Италия, Холандия.

---

- Защо първата ви изложба в България е в банка?
- „Италианската „Уникредит“, втората по големина европейска банка, купи Булбанк преди две или три години. След ремонт на сградата организаторите решили да открият обновения офис с голямо културно събитие, което да свързва по някакъв начин България и Италия. Първоначалната идея е това да бъде обща изложба на българи, живеещи в чужбина. Но след като пиарът им видя платната ми, беше взето решение сам да подредя експозицията. Предполагам, че мащабността на картините ми ги е накарала да се откажат от обща изложба на няколко художници. Платната, които представям тук, са рисувани от 1995 г. до 2009 година. Повечето от тях са получавали награди, затова и не съм ги продал. Те имат сантиментална стойност за мен. Едно от отличията ми в Милано беше за най-оригинален стил. Когато научих, се изненадах, че са удостоили точно мен, защото италианците трудно дават на чужденци награди за изобразително изкуство.

- Къде излагате в Италия?
- В Милано направих няколко изложби. Допреди известно време работех с различни галерии. След смъртта на Гена Димитрова се получи една дупка във времето, две години не правих нищо - не рисувах, не пеех. Доволен съм от съдбата, че ми даде възможност да съм до нея буквално до смъртта й. От безвремието ме извади предложението на „Уникредит“ да се изявя като художник и в родината си.

- Вярно ли е, че доста картини са купени веднага след откриването на изложбата?
- Бях нарисувал шест картини с ангели, нарекох ги „Пазители”. Три от тях ги купиха веднага. Идеята за тези платна ми хрумна, когато разбрах, че Булбанк е построена върху църква от римско време. Цялата сграда е вдигната на огромни колони, за да се запазят археологическите разкопки. Църквата олицетворява безкрайно духовното, а банката е свързана с материалния ни свят, финансите. Така огромните ангелски крила представят духовното, закрилата, успокоението, утешението, а около тях са механизмите, които разкриват практичната страна на живота ни, те са чарковете на големия социален механизъм. Няколко галерии от столицата се интересуват от картините ми, след като ги видяха в Булбанк. Но предпочитам засега да не ги назовавам. За мен най-положителното е, че платна, които съм създал в Италия, се връщат в родината ми.

- Знаете ли какви хора се интересуват от творчеството ви?
- Хора, които по принцип ценят изкуството. Моите картини са безкрайно символични, но не са абстрактни. Всички те са заредени с положителна енергия. Стилът ми е опростен, оставям символите да говорят сами за себе си. Искам платната ми да носят скрито послание, да внушават нещо, да са повече от един пейзаж, който вълнува само с красотата си.
Например в картината с вратите съм вложил идеята за избора на човека. Неслучайно всички порти са в кафяво - сложния цвят, получен от сбора на жълто, червено, зелено, синьо. Човек винаги има пред себе си много врати, но отваря само една. За да е правилен изборът, трябва да изключиш емоциите си и да се довериш на интуицията и разума си. С две думи да се лишиш от цветовете. И тогава автоматично изборът става черно-бял. В ръбестите, неуютни врати се отваря една порта, която е с удобната кръгла форма. Играта е на един- единствен символ, който сменя форма и цвят - от квадрат става кръг, от всички цветове, които образуват кафявото, той става черно-бял. Тоест изборът трябва да бъде опростен до най-необходимото.

- В много от картините ви присъстват веригите, какво символизират те?
- Веригата е доброволното ограничаване. Например в картината „Любов” съм подредил спираловидно червени цветя, символ на безкрайната любов, която постоянно се разраства. Веригите започват от диагонала и държат рамката, така че платното да не се взриви от големите чувства, да не се раздуе до безкрайността. Веригата е лимитът, който сами си поставяме. Когато един мъж е влюбен, той трябва да се концентрира само върху една жена, не може да обича десет. Тоест доброволно се ограничаваме.

- Вие сте човек с разнородни интереси. Как ги съчетавате?
- След като завърших инженерна химия, учих около 6 години и оперно пеене. Бях ученик и на Гена Димитрова. Работих в „Ку-ку”, когато Петър Курумбашев и Слави бяха все още заедно. Преподавах три години английски в университет в Милано. Изобщо, признавам, имам много хаотични занимания.

- Разкажете за работата си с Гена Димитрова, тя ли е причината за страстта ви към операта?
- Заминах за Милано, защото там баща ми беше представител на „Балкан”. Мой приятел, който учеше оперно пеене, ме покани на негов концерт. След това имаше и прослушване, явих се и ме приеха. Винаги съм искал да пея и съдбата ми предостави такава възможност. По-късно се запознах и с Гена Димитрова. Първата ми среща с нея беше косвена, по телефона. Тя ме помоли да придружа неин роднина на прослушване в „Ла Скала”и „Арена ди Верона“. А когато след време дойде в Милано, поиска да се видим и да ме чуе. Хареса ме и така станах ученик на великата прима. Доста време учех оперно пеене с нея. През 1999 г. дебютирах на летния фестивал в Рим, в операта „Дон Жуан”, след това пях един сезон в Равена и в Лука. След смъртта на Гена престанах да пея. Спрях и да рисувам.

- С какво ще запомните великата Гена?
- Беше феноменална, никога не искаше пари от учениците си. Всички ние вземахме безплатни уроци. Знам, че тя финансираше Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“. Тя го спонсорираше изцяло, даваше от собствения си джоб наградите на отличените.

- А сега накъде?
- Важното за мен е, че картините се върнаха вкъщи, където и да живея, моят дом ще си остане София. При мен нещата не се планират, а просто стават. Това, което ми се случи през лятото, е много положително. Замислям проекти за нови картини. Искам да направя изложби в Милано, в България и в Щатите. Аз съм драматичен тенор, моят репертоар е Верди и Пучини. Любимата ми роля е Радамес в „Аида”. Тя е една от най-трудните, почти никой не желае да я изпълнява. За мен ще бъде едно голямо предизвикателство да изиграя Радамес. Дано да ми се случи.

Интервюто взе: Долорес Витанова