Мадрид
Ивайло Харалампиев, специално за „Класа“

---

Веселина Кацарова е звездата на оперната гала „Италианката в Алжир” на Джоакино Росини в Театро Реал в Мадрид. Смятана от мнозина за световно мецосопрано номер едно, тя превъплъти Изабела, а критиците на следващия ден я обсипаха с похвали. „Откроява се старата благородна напевност в прекрасния глас на Веселина Кацарова, чиито изискани маниери, тъмно вокално излъчване и владеене на подвижността и изразителността я превръщат в уникална оперна героиня”, коментира в. АВС. „Исабела на Веселина Кацарова е безупречна, гъвкава актриса и опитна изпълнителка, владееща тайната която обяснява неустоимия магнетизъм на героинята й”, пише в. „Ел Мундо”.
Ден преди премиерата в Театро Реал Веселина Кацарова даде специално интервю за „Класа“.

---

- Веселина, как се чувствате в тази нова постановка на „Италианката в Алжир”?
- Репетициите минаха прекрасно, фантастичен екип! А какво да кажем за всичката тази светлинност, колорит и чувство за хумор на Росини! Изключително ме радва, че отново работя с маестро Хесус Лопес Кобос. За първи път се срещнахме през 1991 г. в Женева в операта „Севилският бръснар”, мога да потвърдя в некратката си кариера, че е един от най-добрите музикални директори. Много ми харесва идеята в Мадрид, а и в Барселона една опера да се изпълнява от два различни екипа, които се редуват. Това дава страхотна сигурност не само на залата, но и на певците. Като знаеш, че някой може да те замести, ако се разболееш, си много по-спокоен.

- В какъв актьорски аспект представяте вашата героиня?
- За мен Италианката е еманципирана жена, почти като днешните модерни жени. В случая най-важното е, че трябва да пресъздам и емоциите, не само мелодиката. Росини не е писал партитурите, за да блестят изпълнителите, а за да трансмитират чувства. Ролята е заредена с голяма доза еротизъм. Пяла съм седем пъти в тази опера и мога да потвърдя, че трябва да я изпълнява мецосопрано, за едно сопрано би било невъзможно да вземе целия този диапазон от високи и ниски тонове.

- Нужни ли са саможертви за една оперна дива, за да бъде винаги на върха?
- На първо място е желанието човек да работи тази професия. Да живее с голямо уважение към операта, както и с голяма дисциплина. И да правиш това не за да имаш успехи, а просто да обичаш хората, защото ние пеем за тях.

- Какво ви дава музиката?
- Музиката е най-чистото и откровено общуване между хората. Вече съм на 44 години и в живота нерядко съм установявала, че с думи човек много по-лесно може да излъже, но с музиката не става. Тя е и терапия за много хора. Музиката много ми даде като човек, направи ме по-мъдра. И много ми взима, разбира се. В дома си в Цюрих съм само по два месеца в годината. Вече 20 години пея усилено. Сила ми дава това, че хората след спектакъл споделят с мен неща, не говоря за аплаузите. Разказват ми например, че са загубили близък човек, а музиката им дава някакъв стимул за живот. Това е много зареждащо!

- А как приемате думата примадона,с която често характеризират и вашата артистична същност?
- Примадона за мен означава изпълнителка с много качества. Примадона не се става за два дни, трябва много внимателно да се подхожда към гласа и репертоара. Ще ми се младите музиканти да внимават в тази насока. Човек трябва да е винаги верен на себе си. Много малко певци срещам, които са и големи хора, които не позволяват да бъдат променени от славата. Много е трудно да останеш здраво стъпил на земята. Но пък много по-голям си, ако останеш такъв, какъвто си. И на колеги често съм казвала, според мен всяка сутрин трябва да си повтаряме, че всеки един от нас е заменим. Няма незаменими хора!

- Трудно ли се постига баланс, когато сте световна звезда в операта?
- Много е важно човек да бъде мъдър. На това базирам всичко. Имам достойнство, но нямам предвид някакво си глупаво самочувствие. Просто съм вярна на себе си, никой не може да ме измъкне от моите корени. Не мога да се променя, защото другите очакват това от мен. Например някои дискографски фирми са искали от мен да излизам по телевизията да говоря някакви повърхностни неща. Спомням си, още преди 15 години в един филм-портрет, който снимаха за мен от австрийската телевизия, искаха да посрещна моите родители, да плачем, да пием ракия и да ядем салати. Такива неща никога не съм допуснала. Днес въобще не съжалявам, че не се промених. Личният ми живот, моето семейство е съвсем различна тема. Каквото имам да казвам, го казвам на сцената.

- Често ви наричат мецосопрано номер едно в света. Не е възможно това да не ви радва.
- О, много силни думи са това! Аз не мога да говоря такива неща. За себе си лично постигнах всичко, за което можех да мечтая в моята професия. Какво повече мога да пожелая? За мен обаче най-важното е, че с тази поглъщаща те изцяло професия успях да стана майка. Това е най-голямото ми постижение в живота.

- Имате син. А се налага често да се делите от него. Трудно ли преживявате раздялата?
- О, това е една голяма мъка! Никога няма да си го простя, че се налагаше често да го оставям, защото пътувам или се налага да репетирам. Сега е вече на 11 години, ходи на училище в Цюрих, трябва да си има всекидневна среда и дисциплина. Понякога пътува с мен, но само когато има ваканция. Изобщо не е лесно да пееш и да си добра майка.

- Успявате ли да разгледате местата по света, където гастролирате?
- За съжаление нищо не виждам, налага ми се да живея с много голяма дисциплина. В музеите човек може да пипне някоя болест. Певците винаги трябва да сме в гласова форма. Аз съм си казала, когато повече не пея, дано мога да осъществя тази мечта да пътувам и да ходя по музеи. И летенето със самолет е опасно за гласа. Тази година два пъти бях в Япония, по 13 часа полет във всяка посока. Много внимавам и с храната. Късно например не може да се храниш, защото стомашните сокове възпаляват гласа. Никакъв алкохол, защото изсушава гласа. Говоренето много повече изморява от пеенето. Но хората, разбира се, няма защо да знаят какви жертви правим, това ни е работата.

- От кои големи български изпълнители сте се учили?
- Възхищавах се много от Николай Гяуров като личност, изключителен българин. Много ми е било тежко, когато в България съм слушала да се говорят и пишат неприятни неща за него. Понякога глупостта на хората е толкова голяма! Той беше голям българин като стил, интелигентност, харизма! Гена Димитрова, Анна Томова- Синтова за мен са все големи личности, които се радвам, че съм познавала.

- Възнамерявате ли да се насочите към по-драматичен репертоар?
- Вече започвам с него. Преди една година дебютирах с „Кармен”, после и „Самсон и Далила”, макар че минах през целия Моцарт, Росини, Белини, всичко изпях, дори и Хендел. Започнах тази година да се занимавам малко и с преподаване, предполагам, че ще правя само мастер класове, защото съм много заета.

- На какви езици предпочитате да пеете?
- Живея в Швейцария, но най-малко съм пяла на немски, само „Кавалерът на розата” от Щраус. Пея най-много на италиански и френски. Трябва поне малко да говориш езика, на който пееш, или всичко дума по дума да е преведено, иначе не можеш да го интерпретираш.

- Връщате ли се често в България?
- Много по-малко, отколкото би ми се искало. Но моят живот така протече, съпругът ми е швейцарец, домът ми е в Цюрих. Никога не съм мислела, че съм толкова голям патриот, сега тази дума май не звучи много добре. Когато през 1989-а напуснах България, ми беше страшно тежко. Понякога срещам българи, които си забравят езика за три месеца, не мога да го проумея. Няма по-глупаво нещо от това, да заличаваш корените си.