---

Филмът на Андрей Слабаков „ДжаЗта праста, или кои са българските ноти“ ще бъде представен на 17 ноември в рамките на Киномания 2009 в НДК. След прожекцията главният герой на документалната лента, виртуозният акордеонист Мартин Любенов, ще изнесе наживо концерт заедно със своя оркестър.
Мартин е един от най-колоритните и най-успешните съвременни български музиканти, които работят в чужбина. В своите оригинални композиции и наелектризиращи изпълнения той разкрива възможностите за интерпретация на българския фолклор и автентичната балканска музика в духа на модерните стилове етно джаз и уърлд мюзик. В лентата участват и музиканти от ранга на Милчо Левиев, Иво Папазов- Ибряма, Младен Малаков.
За музиката, която създава, за бъдещите си проекти и емоциите покрай новия филм Мартин Любенов разказва специално за „Класа“.

---

- Господин Любенов, кой ви насочи към музиката?
- Моята баба настояваше да свиря на акордеон, заради нея хванах инструмента, иначе имах голямо влечение към барабаните. Преди да се науча да чета, биех барабаните. Коленете ми бяха посинели от постоянното тропане.
Музиката е в кръвта на фамилията ми. Дядо ми е тромпетист, свирил в придворния оркестър на цар Борис ІІІ, баща ми е барабанист, свирил е в оркестъра на Ибро Лолов, единственият по времето на социализма цигански бенд, субсидиран от държавата. Аз не съм самоук музикант. Първият ми учител по акордеон беше Ангел Вангелов. После около година учих музика в Чикаго, но в Америка се чувствах като в отворен затвор, не ми беше комфортно. Затова заминах за Европа и се установих във Виена. Там и завърших музикалното си образование, засега до дипломна работа.

- Защо решихте точно в Котел да организирате уърк шоп?
- Защото Котел от години се е превърнал в истинска музикална индустрия. Бих казал, че там има цяла династия от кларнетисти. Повечето от децата в махалата са слухари. Любовта към музиката им е генетична, предава се от поколение на поколение. Интересното е, че дори децата от Музикалното училище в Котел, които учат при известни професори, слизат при своите връстници в махалата и усвояват допълнителни знания от тях. Между връстниците от училището и ромчетата съществува обмен на идеи, може да се каже, че се учат едни от други.
В Котел работих с около десетина малки музиканти. С тях поработих върху неща, които дотогава им бяха малко чужди, като мотиви, хармонични схеми...Силно ме впечатли фактът, че възприемаха много бързо всичко, което им обяснявах. Накрая направихме един концерт в центъра на града. Беше много вълнуващо, защото всички жители на градчето буквално се изсипаха на площада, за да чуят малките си съграждани.

- Вие сте основател и ръководител на различни музикални формации, сред тях е и квартетът „ДжаЗта праста бенд“. Какво означава това име?
- Когато сформирах квартета, бях много затормозен с избора на името. Мислих, мислих и накрая споделих със съпругата си, че не ми идва нищо оригинално на ума за този джаста праста квартет. И в този миг разбрах, че името е пред мен. Това е една игра на думи, защото в името, написано на латиница, изпъкват думите джаз прас. Музиката ми има много директни послания и няма респект към различните нации.

- Как реагирахте, когато Сашо Донев и Андрей Слабаков ви предложиха да направят филм за вас?
- Стана ми много интересно. Всъщност двамата сценаристи имаха и железен аргумент - много скоро бях получил голямата австрийска награда за Уърлд мюзик. Това отличие се връчва всяка година във Виена, като подборът се прави между 1000 избрани музиканти от целия свят. Година по-късно получих и френската награда за джаз инструменталист „Гюс визьор“.

- Включихте ли България в постоянните ви планове?
- Аз съм човек, който не работи по план. Всеки един момент може да решим с Милчо Левиев и Иво Папазов – Ибряма да направим нещо съвместно. В момента пиша и музика за десет късометражни английски филма. Преди това направих музика за „Хъшове“, който се играе в Народния театър, и за няколко български филми като „Борът“, „Мисия Лондон“... Така че композирането на филмова музика ми е добре познато. Предстои ми и едно турне в Белгия и Люксембург, подготвям и нов албум, който ще излезе може би през януари. Той ще е е много по-различен от това, което досега съм правил. Ще има елементи на джаз, хеви метъл, балканска музика, от всичко по малко...

- А след Киномания, кога ще ви чуем наживо?
- На 13 срещу 14 януари, на Василовден ще свиря във Варна. Много ми се иска отново да се срещна с децата от Котел, откакто направихме големия концерт в центъра на града изминаха цели две години. Домъчняло ми е за тях.


Интервюто взе Долорес Витанова