Светлана Божилова, медиен експерт: Политиците са виновни за забавянето на цифровизацията

- Г-жо Божилова, закъснява ли България със старта на цифровизирането? - Безнадеждно много закъсняхме с приемането на Национална стратегия за цифрово наземно разпространение на радио- и телевизионни програми.
Светлана Божилова е преподавател по тeлевизионна журналистика в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", като един от лекционните й курсове е „Европейски аудиовизуален пазар“. Била е член на НСРТ, както и на Европейската обсерватория по аудиовизия. Работила е като медиен експерт в Съвета на Европа, Европейския институт по медии, Постоянния комитет по трансгранична телевизия, Европейска платформа на регулаторните органи, както и координатор на програма "Обществени медии в Югоизточна Европа". - Г-жо Божилова, закъснява ли България със старта на цифровизирането? - Безнадеждно много закъсняхме с приемането на Национална стратегия за цифрово наземно разпространение на радио- и телевизионни програми. Дори влизайки в ЕС, сме в парадоксалната ситуация да нямаме структуриран тв пазар. През тези 7 години различните институции и регулаторните органи, свързани с цифровизацията, трябваше отдавна да са изготвили такава стратегия. - Кой не си е свършил работата? - Основна вина носят политиците и отговорните за това институции – изпълнителната власт и Народното събрание. Парламентът трябва да приеме националната политика за разпространение на радио- и тв програми. Там е мястото, заедно с Министерския съвет, да бъдат обсъдени етапите на прехода, начинът, по който ще се осъществи тази цифровизация. - Само липсата на политическа воля ли е причината? - Основно, да, както и наличието на конкретни лобистки интереси. Факт е, че и двата регулатора, и КРС, и СЕМ, са във война повече от две години. От друга страна е изпълнителната власт, която от година и половина се бави с приемането на стратегията за цифровия план. Знаете ли колко комисии са въвлечени в решаването на този толкова важен проблем, който всъщност никой не решава? На първо място е работната група на Министерството на културата, отговорна да създаде Национален план и етапите на цифровизацията. От друга страна са Държавната агенция за информационни технологии (ДАИТС) и КРС,обвързани с изпълнителната власт. СЕМ също организира работна група. Комисията по гражданско общество и медии към НС, която е и най-индиферентна, също работи по проблема, но не е създала нито един документ. Всички те трябва да изработят въпросната концепция, а специализираните органи да направят Националния цифров честотен план и той да бъде приет от МС. Трябва да има и промени в законодателството, за да могат двата регулатора - КРС и СЕМ, да започнат лицензионния процес в условията на цифрова среда. Нищо такова обаче не се случва! Да не говорим, че отделни медийни експерти на принципа на политическата целесъобразност обслужват различни интереси. Само създаването на единна работна група към НС с участието на всички заинтересувани страни, включително и регулаторите, би задвижило процеса. - При това положение виждате ли предпоставки да спазим срока 2012 г. за преминаване от аналогово към цифрово разпространение на сигнала? - Много се спекулира, че България е поела ангажимент до 2012 година това да се случи. В документа на Европейската обсерватория по аудиовизия обаче пише, че Българи, заедно с Румъния, Хърватска и франкофонската част на Белгия са единствените страни, които не са дали на ЕК конкретни срокове, в които ще стартира цифровизацията. Мисля, че много скоро Еврокомисията ще постави конкретни условия пред нашия парламент за действащото законодателство, за изискването на конкретен план на прехода, с ангажимент за конкретен срок. Ето например Гърция и Ирландия са дали 2015 година, Полша - 2014 г. И това са реално изпълними срокове. - Докъде е стигнала цифровизацията в останалите страни от Европа? - През 2003 г. почти всички членки на ЕС направиха стратегии, промениха законодателството и започнаха стъпка по стъпка да извършват паралелно цифрово и аналогово лицензиране. Всички големи европейски обществени телевизии ще излъчват още близо 7 години по двата начина, за да не лишат аудиторията от достъп до своите програми. Дори Би Би Си каза, че ако се наложи, ще продължи да излъчва паралелно до 2014 г. , за да не ощети домакинствата, които плащат немалки такси за обществена телевизия - 140-160 евро. - У нас таксата за обществена телевизия се събира косвено от данъци... - Така е, въпреки че нито БНТ, нито БНР имат управление и финансиране като за обществена медия, затова и евроекспертите винаги са твърдели, че това не е обществена телевизия. Не знам как българските граждани ще бъдат мотивирани да дават стотици милиони за цифровизация. Освен това предишната власт подари на БТК разпространителската си мрежа и сега като данъкоплатци плащаме на частния телеком, което е пълен абсурд. - Защо никой не защитава интересите на зрителя? - Никой не дебатира обществения интерес и не поглежда към прехода от аналогово към цифрово излъчване от гледна точка на зрителя. Голяма част от потребителите получават над 70 програми по кабел и над 100 чрез сателит. Как ще се откажат от тези програми, за да могат наземно в следващите години да получават поетапно 18 (първо трябва да тръгнат три, после и останалите), които може да са с безупречно качество, с допълнителни медийни услуги, но разнообразието ще е с пъти по-малко? А трябваше след промяната на законодателството да се издават лицензии за цифрово разпространение на програми, както и да се съчетаят аналогово и цифрово приемане. Трябваше да се реши въпросът с БНТ и БНР, които отделят много средства на данъкоплатците за разпространение на програмите си на частната БТК. Още не е ясно ще има ли държавен мултиплекс (далекосъобщителен оператор за цифрово разпространение ). Такъв мултиплекс би позволил да се излъчват до 5 самостоятелни програми и допълнителни медийни услуги (видео по поръчка,собствено програмиране на предавания, закупуване на билети, банкиране и др.) В България както БНТ, така и БНР не разполагат с такъв проект за многопрограмно развитие. - Бяхте член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), а в момента има три вакантни места в СЕМ. Бихте ли приели, ако ви поканят? - Не. Българското медийно законодателство трябва да претърпи сериозна реформа. Аз съм за конвергентен орган, който да обедини усилията на КРС и СЕМ. У нас в тези органи преобладават експерти по политически причини, а не заради експертна компетентност. - Нормално ли е гледаемостта да се мери от две пийпълметрии? - Всичко у нас е по две - два регулатора се борят технологично и програмно, две пийпълметрични системи обслужват различните телевизии, което не е нормално. А измерването на обществения интерес е пряко свързано с приходите от реклама и спонсорство. Пийпълметричните системи в Германия, Великобритания и Франция са единни. Там са обединени няколко социологически агенции в една обща корпорация, която, подобно на Еврокомисията, мени председателството си на определен период. Методологията е единна. Във Франция, с тяхната медиаметрична система „Медиаметри“, вече дори се прави нов софтуер, с който ще измерват интереса и в обществените заведения, тъй като хората слушат радио и гледат телевизия не само у дома. Монтират се устройства към джиесемите, като хората, които попадат в наблюдаваната група, ще бъдат регистрирани не само у дома. Това обаче е въпрос на много сериозни инвестиции. Въпросите зададе Доротея Младенова

Станете почитател на Класа