Телескоп на 2 км под леда откри космически лъчи

Телескоп, заровен на повече от 1,5 километра под антарктическия лед, е засякъл първите сигнали, за които учените се надяват, че ще им позволят да идентифицират източника на мистериозните частици, които бомбардират Земята от Космоса, съобщи „Дейли телеграф“.
През последните десет години учените са планирали и изграждали амбициозния експеримент, които има за цел да обясни какво произвежда космическите лъчи и неуловимите неутрино частици, които непрекъснато обстрелват планетата. Изследователите са заровили хиляди сензори под ледената шапка на Антарктика. Те засичат краткотрайните проблясъци на синя светлина, които се излъчват, когато тези високоенергийни частици и лъчите се сблъскват с атомите в леда. Сензорите регистрират модела на светлината от сблъсъците и така определят траекторията на частиците и лъчите, позволявайки на учените да определят къде в галактиката се намира техният източник. Вече се анализират данните, получени от обсерваторията IceCube Neutrino на стойност 271 млн. долара, въпреки че последната част от нейните сензори ще бъдат инсталирани в края на година. В крайна сметка под леда ще бъдат разположени над 5000 оптични сензори, които ще покрият около един кубичен километър.
Досега „телескопът“ е разкрил „гореща точка“ от космически лъчи, идващи от район, близо до съзвездието Корабни платна. Известно е, че това е област от Космоса, излъчваща големи количества радиация в галактиката. Учените се надяват, че когато обсерваторията бъде напълно завършена, ще могат с точност да идентифицират източника на високоенергийните космически лъчи и частиците неутрино, които преминават през галактиката. Последните проучвания показват, че галактическите космически лъчи влияят на климата на Земята, като създават електрически заряд във въздуха, предизвиквайки гръмотевични бури. Дълго се смяташе, че космическите лъчи и частиците неутрино се излъчват от останките на свръхновите или от свръхмасивните черни дупки, но през последните години учените поставиха под съмнение тази теория. Те се надяват, че експериментът IceCube ще даде отговор на този въпрос. „Космическите лъчи бяха открити преди 100 години, но все още нямаме представа откъде идват“, обясни проф. Субир Саркар от Университета в Оксфорд, който води британския екип, участващ в изследването.
“На пръв поглед IceCube изглежда безумен експеримент. Как се изследва небето, когато детекторите са заровени на километър под леда? Той обаче ни дава нов начин да проследяваме източника на космическите лъчи“, смята проф. Саркар. По думите му в момента учените не разполагат с начин да надникнат в черните дупки през праха и газовете, които ги обгръщат, и ако неутрино частиците се излъчват от техните „покрайнини“, те ще могат да наблюдават места, които са били недостъпни досега.
Когато високоенергийните частици в космическите лъчи се сблъскват с друга материя, се създават неутрино частиците. След светлината те са най-разпространените частици във Вселената. Засичането им обаче е много трудно, тъй като те нямат заряд и почти нямат маса, поради което могат да преминават през скала, метал и дори през човешкото тяло, без да предизвикват никакъв ефект. Много рядко неутрино частица може да се сблъска с атом, при което възниква нова частица, наречена мюон, и ударна вълна, което предизвиква изблик на синя светлина – феноменът, който се засича от сензорите.
Антарктика е най-подходящото място за подобни изследвания заради чистия лед на около 2 км под повърхността на ледената шапка, който е почти напълно лишен от въздушни балончета и други деформации.

Станете почитател на Класа