“Хората са повече или по-малко като компютрите. Ние също извършваме изчисления и нашата ДНК може да бъде използвана за изчислителни операции“, разказва Цзян-Цзюн Шу, професор в Техническия университет „Нанянг“ в Сингапур, цитиран от Физорг.
Според него за определени задачи изчисленията, базирани на ДНК, могат да заменят тези на силициева основа. Шу е работил със своите студенти Ци-Вън Ван и Цян-Ян Юн в Техническия университет „Нанян“, за да предложи начин за манипулирането на ДНК вериги, които да бъдат използвани за решаването на определени видове задачи.
Изчисленията, които човекът осъществява, обикновено са много по-бързи в сравнение дори и с най-бързите компютри, базирани на силиция. Освен това, както подчертава Шу, силицият не е много екологично чист. „Проблем има и с топлината. Компютрите, базирани на ДНК, могат да бъдат по-бързи, по-екологично чисти и да елиминират някои от другите проблеми, съществуващи при силициевите компютри“, смята още професорът. ДНК компютрите биха могли да се окажат изключително полезни при решаването на стратегически задачи. „Дори и с развитието при базираните на силиций компютри съществуват задачи, за решаването на които дори и на най-бързите компютри са необходими месеци“, обяснява Шу. Масивни паралелни изчисления и комбинаторни задачи например биха могли да се извършват много по-ефикасно.
„Базираните на силиций компютри разчитат на бинарна система. ДНК компютрите обаче няма да работят само с нули и единици. ДНК е съставена от четири бази – А, Т, Ц, Г (аденин, тимин, цитозин и гуанин), което ще позволи на бъдещите компютри да работят извън границите на дигиталните данни“, казва още Шу.