Хора или роботи да изследват Марс?

Хора или роботи да изследват Марс?
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    04.03.2021
  • Share:

Марсоходът на НАСА Perseverance кацна успешно на повърхността на Марс миналата седмица, давайки безпрецедентна възможност на учените да изследват далечната планета. Основните мисии на марсохода са да търси признаци на микробен живот в марсианската почва и да тества нови технологии, които бъдещите космически изследвания биха могли да използват.

 

Въпреки че успехът на „Постоянство“ си заслужава да се празнува сам по себе си, той също привлече подновено внимание към цел, която очарова космическите ентусиасти повече от половин век: човешка мисия до Марс. Задачата да транспортира хората до червената планета и да поддържа мисия на повърхността, представлява огромно предизвикателство. Бързо развиващите се технологии направи концепцията за изпращане на екипаж с космически кораб на Марс по-осъществима от всякога.

 

Администрацията на Тръмп възложи на НАСА да върне астронавтите на Луната до 2024 г. с цел създаване на системи, които да поддържат пътуване до Марс до 2033 г. Колкото и амбициозен да е графикът на НАСА, той е значително по-бавен от този, определен от Илон Мъск, който твърди, че неговата компания SpaceX може да изпрати хора на Марс още през 2026 г. Милиардерът си е поставил крайната цел да установи „самоподдържаща се цивилизация“ на марсианската повърхност през следващите няколко десетилетия.

 

В същото време обаче, някои експерти твърдят, че технологията, необходима за поддържане на човешка мисия на Марс – камо ли колония на планетата – в този момент е чиста фантазия. Но има и свързан дебат за това дали някой трябва да се опита да изпрати хора на Марс, дори и да е възможно.

 

Поддръжниците на изпращането на хора на Марс твърдят, че потенциалните ползи надвишават рисковете и разходите. Според някои, планетата, за която се смята, че е имала океани и атмосфера преди милиарди години, би могла да даде изключителна представа за жизнения цикъл на нашата планета. Марс може също да предостави революционни научни възможности или ценни суровини, които биха могли значително да подобрят живота на Земята. В голямата визия на Мъск, която се споделя и от други, колониите на Марс могат да служат като резерва за човечеството, в случай, че Земята някой ден стане необитаема.

 

Преследването на човешка мисия до Марс също ще изисква редица технологични пробиви, които биха могли да бъдат от полза за човечеството, по начина, по който кацането на Луната доведе до много иновации, които ни помагат днес. Други казват, че пътуването до Марс си заслужава просто защото би представлявало грандиозно човешко постижение, дори без да има някакви практически ползи.

 

Противниците на изпращането на хора на Марс казват, че роботите са по-евтина, безопасна, по-проста и в много отношения по-ефективна опция за изследване на планетата. Присъствието на хора на Марс може дори да подкопае нашите научни занимания там, например чрез замърсяване на почвата с микроби, които са пътували с тях от Земята. Други твърдят, че технологията, необходима за установяване на цивилизация на Марс, е толкова далеч, че може и да е научна фантастика в този момент. Много по-добро решение, твърдят мнозина, би било използването на ресурсите, които ще отидат за достигане до Марс, за да се помогне за защита на Земята от климатична катастрофа.

 

Разработват се редица бъдещи роботизирани мисии на Марс, които биха могли да се основават на пробивите, постигнати от „Постоянство“. Може би най-амбициозният е предложеният план за сонда-марсоход, която ще може да излети от планетата и да върне проби от марсианска почва обратно на Земята за проучване.

Има и по-широк поглед към мисия с хора на Марс.


„Може би привлекателността на Марс ще бъде възможност за изграждане на нов вид общество. … Може ли селището на Марс да бъде по-свободно общество, от това на което се радваме на Земята, дори като се има предвид необходимостта всички да бъдат фокусирани върху чистото оцеляване? Може би“, пише Марк Уитингтън в изданието The Hill. Марс е начин да се задоволи вроденото чувство за приключение на човечеството.

 

„Космическите учени ще имат свои собствени обосновки за астрономическите разходи на бъдещите проекти … които очаквано ще се фокусират върху научните постижения, технологичните открития, потенциалната икономическа полза и националната сигурност, пише наскоро в редакционна статия вестник Ню Йорк Таймс.

 

От друга страна, мисия на Марс не би попречила на хората да спасят Земята от климатични промени. „Изглежда напълно правдоподобно … че светът може да си позволи да се бори с изменението на климата и да изследва Слънчевата система,“ казва футурологът Виктор Тангерман.

 

Няма съмнение, че преследването на управляем полет до Марс би довело до големи технологични пробиви. „Изследването на Марс включва преодоляване на безброй предизвикателства чрез инженерство и иновации. … Това, което научаваме от успехите и неуспехите при посрещането на тези предизвикателства, може да предизвика следващата революция, която ще направи живота през 2071 г. повече от всичко, което можем да си представим в момента “, прогнозира Ерик Мак, CNET.

 

Поддръжниците твърдят, че Марс е много по-добра възможност за научни изследвания в сравнение с Луната. „Голямото предимство на Луната, разбира се е, че е по-лесно да се достигне до нея и вече е правено и преди. Но при всички трудности при кацането на Марс и установяването на човешко присъствие там, това очевидно е най-добрата перспектива за устойчиво изследване … Това може да бъде дом за хора по начин, по който Луната никога няма да стане „, пише Дейвид У. Браун във Wall Street Journal.

 

„Работата на следващия президент … е да превърне фразата„ Да направим Америка велика отново“, в реалност и да се опита да си върне световната репутация и лидерската роля, която някога е принадлежала на САЩ“, заключава космическият историк Джон Логсдън.

 

Не са малко обаче и скептиците. Ето и част от техните доводи. На първо място са непосилните разходи. Разходите за изпращане на хора на Марс надвишават възможните ползи, твърдят много учени.
„Отвеждането на хора на Марс, макар и теоретично възможно, би изисквало астрономически инвестиции, които са извън възможните ползи“, пише космическият инженер Антонио Елиас във вестник Вашингтон Пост.

 

Роботите са по-добро решение за опознаване на планетата, е сериозният довод на други. „Днес робот-изследовател може да се представи като обучен геолог на Луната или на Марс. Бъдещето на геоложките изследвания на други светове е в силно подобрените версии на роувърите. Тези изследователи ще внедрят многобройни инструменти за сондиране на скали и минерали, използвайки памет, равна и дори превъзхождаща тази на всеки човек. Те ще прекосяват лунната или марсианската повърхност в продължение на десетилетия, като непрекъснато ще научават нови неща за топографията, сеизмографската активност и разпространението на геоложки пластове в детайли“, убедени са учените Доналд Голдсмит и Мартин Рийс.

 

Важни са и твърденията, че човешка мисия може да подкопае научните изследвания на Марс. „Ако хората в крайна сметка кацнат на Марс, те няма да пристигнат сами. Те ще носят със себе си своите земни микроби. Трилиони от тях. Съществува реален риск някои от тези микроби да намерят своя път на повърхността на Марс и по този начин да объркат – може би необратимо – търсенето на следи от автентичен марсианския живот. … Нашето присъствие на Марс може да застраши една от основните ни причини да бъдем там – търсенето на живот“, пише Захаан Бхармал във вестник Guardian.

 

Съществува и твърдението, че прекаленият фокус върху Марс може да попречи на изследването на други светове. „Ентусиазмът за Марс има тенденция да стимулира обратна връзка, при която повече ресурси се отделят за изследване на планетата. Това води до нови открития, които увеличават интереса, карайки публичния и частния сектор да отделят още повече пари за изследване на Марс и т.н. Марс е важно да се проучи, разбира се – но има много убедителни причини да започнете да ускорявате изследването и на други относително близки светове „, твърди Нийл В. Пател в MIT Technology Review.

 

Силна е и тезата, че технологиите за кацане и поддържане на живот на Червената планета са все още толкова далеч, че дори не си струва да се обсъжда мисия на Марс. „Ако хората дори не са могли да се върнат обратно на Луната след 1972 г., шансовете да се опитат да се отправят към друга планета в Слънчева система, не са нищо повече от научна фантастика на този етап“, пише Антония Джарамило във Флорида днес.

 

Много са учените, което твърдят, че човешките усилия трябва да се съсредоточат върху спасяването на Земята от тежките климатични промени. „Може би вместо да се притесняваме, че ще бъде погълната от изчезваща звезда в невъзможно далечно бъдеще, може да посветим подходящо количество интелектуална и политическа енергия за избягване на климатичната катастрофа на тази планета през следващото десетилетие или две“, заключава Байрън Уилистън в Бостън Ревю.

 

 

Станете почитател на Класа