Идеята за холографска вселена е сравнително нова научна теория. Тя предполага съвсем нов начин на възприемане на вселената.
Въпреки това, концепцията за холографското естество на вселената и поставянето под въпрос на физическата реалност е обект на изследване от хората от хиляди години.
Някои древни философи са изследвали тези идеи в своите учения. Те са стигали до заключението, че вселената и светът, в който живеем, може да не са това, което изглеждат.
Това което ние различаваме са картини и образи на свят, който сме се научили да разбираме и наричаме свой. Същевременно обаче, истинската физическа реалност на вселената е нещо, което е отвъд възможността ни да възприемем съзнателно.
По тази причина изглежда, че теорията за холографската вселена е била разглеждана много по-рано в историята на човечеството. Преди да разгледаме някои връзки с древната философия, нека видим какво твърди теорията за холографската вселена.
Какво представлява теорията за холографската вселена
Теорията е комплексна, така че да видим само най-основното. Така ще разберем какво би могло да означава това за нашата реалност.
Учени от Университета в Саутхамптън твърдят, че са намерили доказателства, по силата на които това, което разбираме като триизмерна реалност може да бъде холографско изображение на двуизмерна космическа повърхност.
Учените са стигнали до този извод след събирането и анализирането на огромни масиви от данни за космическа микровълнова фонова радиация. Тази радиация е била продукт на Големия взрив – останала е след него.
Те изследвали нередности в радиацията и в данните. След това свързали работата си със съществуващата квантова теория, за да се опитат да обяснят необяснимото в масива микровълнова радиация.
Комплексният резултат от работата им дава основата на теорията за холографската вселена. Тя предполага, че нашето възприятие за триизмерна вселена може всъщност да е холографска репрезентация от космическа радиация на двуизмерна реалност.
Мислете за това като за компютърна симулация. Всичко, което възприемаме като реалност, може да е кодирано върху и проектирано от двуизмерна повърхност.
Идеята води до заключението, че всичко, което виждаме е илюзия. По тази причина нашият капацитет да разберем истинската същност на вселената е много ограничен.
Важно е да разбираме, че това е само интерпретация на данни. Няма солидно, фактическо доказателство, което да подкрепя тази теория. Това е просто спекулация.
Но повдига някои интересни въпроси за естеството на реалността. Въпроси, които впрочем са били повдигани дълго преди човечеството да е в състояние да анализира масиви от космически данни.
Интригуващи идеи на древната философия забележително изследват концепции за реалността, които са близки до теорията за холографската вселена.
Каква е връзката с древната философия?
Теорията за холографската вселена и спекулацията, че нашата реалност е илюзия, всъщност е ехо на думите на някои древни философи. Модерната наука може да се разгледа като рециклирана и подобрена версия на неща, които вече са били допускани от някои от най-големите мъдреци, живяли някога.
Това са идеи и истории, предлагани от велики философи преди хиляди години. Ето някои, които жонглират с идеята, че нашата реалност е илюзорна:
Алегория на пещерата от Платон
Алегорията на пещерата е част от известната творба на Платон „Републиката“. Представлява идея за реалността, която се използва за теоретизиране на неговите учения.
Група хора живеят затворени в тъмна пещера. Тези хора винаги са живели там и вярват, че това е целият им свят. Тяхното възприятие за реалност е затворено само в рамките на пода, стените и тавана на пещерата. Те нямат познание или възприятие за нещо отвъд това.
В пещерата пламва пожар и започва да хвърля сенки по стените на пещерата. Те имат формата на всякакви неща – растения, животни, хора и други обекти. Тези сенки са всичко, което хората могат да видят. Те вярват, че разбирането и познанието за света и живота им може да се научи от тези отражения. Те дискутират и анализират тези обекти и форми, за да постигнат разбиране, подобно на начина, по който ние дискутираме и анализираме вселената, която възприемаме.
Тогава, един от хората успява да излезе от пещерата и вижда света в целия му блясък. Те виждат цветовете на света, истински растения и животни, истински хора, планини и реки, населявайки измерение, което е напълно неразбираемо в пещерата.
Алегорията е витално обяснение на теорията на Платон за формите.
Където „формите“ са нещата с най-висок порядък на истинност, към които трябва да стремим, за да бъдем смислени и добри хора.
Пещерата от своя страна е изкуствената реалност. Външният свят е истинската реалност, който е отвъд измерението на нашето възприятие.
Паралелите между алегорията и теорията за холографската вселена са стряскащи. Това е свидетелство, че дори в Древна Гърция идеята за свят-илюзия и реалност, която е отвъд възможностите ни да възприемем, е била дискутирана.
Джуангдзъ и Сънят на пеперудата
Джуангдзъ (369 – 286 г.г. пр. Хр.) е древнокитайски философ и автор на текстове, съдържащи истории и анекдоти, които са смятани за основополагащи идеи на Таоизма (Даоизъм). Една от историите е близка до Платон.
Може би най-известната история на Джуангдзъ е Сънят на пеперудата. В нея Джуангдзъ сънува, че е пеперуда, развълнувана и доволна от себе си, без да подозира, че всъщност е Джуангдзъ. След това се събудил във формата на Джуангдзъ. Но не бил сигурен дали е бил Джуангдзъ, който е сънувал, че е пеперуда или е била пеперуда, която е сънувала, че е Джуангдзъ.
Може би тази история не е толкова ярка, колкото Алегорията, но принципът зад Сънят на пеперудата е същият. Джуангдзъ не е сигурен дали е пеперудата или човека. По-точно той не е сигурен коя е изкуствената реалност и коя е истинската. Дали човекът не е холограма, която маскира истинското естество на Джуангдзъ или пеперудата е просто холограма?
Този игрив анекдот просто подхвърля идеи за битието, реалността и за нашето възприемане на реалността. Дали сме в състояние да възприемем действителността или населяваме илюзия? Интерпретациите на съвременната наука в теорията за холографската вселена третират същите въпроси.
Буда за съзнанието
Не е необходимо да се обяснява много кой е Буда. Като водеща фигура в будизма, той е разпространил ученията си в по-голямата част на Азия в периода между 6 и 4 век пр. Хр. Проповядва постигане на познание и щастие чрез спокойствие на ума. Особено интересно е това, което казва за съзнанието:
„Ние сме това, което мислим, всичко това, което сме, се издига чрез нашите мисли, с нашите мисли ние създаваме света.“
Ние създаваме разбиране за света чрез мислите си – чрез това, което виждаме и усещаме в света около нас. Така ставаме интелигентни и разбиращи индивиди чрез собствения си анализ и интерпретации на това, което наблюдаваме. Например, съзнанието ни взаимодейства със света около нас и ние изграждаме разбирането си за триизмерна вселена в главите си.
Как това се свързва с теорията за холографската вселена? Връзката е малко неясна и се налага да интерпретираме думите на Буда по определен начин, но съществува.
Светлината трябва да взаимодейства с интерференционен модел, за да създаде холограма – триизмерно изображение. Съзнанието ни си взаимодейства с това, което виждаме около нас – дървета и потоци, планети и звезди и ние създаваме триизмерен образ в главите си.
Ние изграждаме разбирането си за света на базата на това, което съзнателно наблюдаваме, до голяма степен подобно на хората от Алегорията на пещерата. Буда ни води до подобна идея. Ние създаваме разбиране чрез това, с което нашето съзнание може да взаимодейства. Ами ако това е изкуствена реалност? Има ли повече от реалността, нещо с което ние все още не можем да си взаимодестваме и да разберем?
Отново се повдига същият въпрос за естеството на реалността.
Как да се отнасяме към теорията за холографската вселена и древните философски идеи?
Теорията за холографската вселена е теория на наблюдението. Тя повдига интересна хипотеза за истинското състояние на реалността, но е чиста проба спекулация.
Освен това философските идеи, които разглеждаме тук са само част от много по-широки доктрини на всеки философ. Те не споделят мислите си само, за да доказват истината за физическото измерение. Просто използват истории, за да подкрепят по-широки философски догми в своите учения.
Въпреки това е много интересно да се види как модерните научни спекулации влизат в паралел с древната философия. В крайна сметка това е вечният човешки опит да разбере и да осмисли по-дълбоко живота си, за да разшири това разбиране.
