Африканският съюз попадна в силни женски ръце

Република Южна Африка (РЮА) успя да сложи свой кандидат начело на Африканския съюз (АС). Господстващата досега светска френскоезична Африка не събра сили за отпор на мюсюлманското братство, изгуби позиции и претърпя поражение. Надеждата е Африканският съюз, озовал се в ръцете на една жена и вътрешен министър, да поеме курс към интеграция на континента, като спре ислямисткото настъпление на юг и на запад.

Ръководителите на страните от АС - междуправителствена организация на 54 африкански държави, заседаваха на 15 юли в Етиопия. Вътрешният министър на РЮА г-жа Нкосазана Дламини-Зума поведе там упорита борба за поста на досегашния председател Жан Пинг от Габон и спечели срещу него с 37 гласа от общо 54. Това е уверена победа на Нелсън Мандела, навършил вече 94 години, и на страната му - членка на БРИКС, бранеща своето право на лидерство в региона като противовес на Париж, Вашингтон и Пекин.

Впрочем френскоезичните страни, доминирали в Съюза от 2008 г., сами провалиха последните две години от управлението си, потулвайки без много шум нещата с военните преврати в Нигер, Мадагаскар, Кот д’Ивоар, Мали и Гвинея Бисау, също и интервенцията в Либия. За разлика от други регионални сдружения по света АС е нещо неясно и аморфно, не се стреми да отстоява правата си, както изисква глобализацията на световната икономика.

Той се вцепенява мигом, започнат ли Западът или ислямистите да си делят богатствата на някои негови членки. Всичко това със сигурност тревожи континенталния лидер РЮА и островчетата на стабилност в други страни: Ангола, Габон, Мозамбик, Кения, Танзания, Сиера Леоне и Сенегал.

Всички определят 63-годишната Нкосазана Дламини-Зума като силна личност и силен политик, известен активист на женското движение в РЮА и борец срещу апартейда. Като вътрешен министър тя сложи ред в страната си, обгради се с компетентни хора и достойно проведе световното първенство по футбол през 2010 г. Когато бе министър на външните работи, Дламини-Зума стана инициатор на “тихата дипломация” в политиката към Зимбабве и успешно се противопостави на Запада, планирал да свали Робърт Мугабе със сила.

Поела през 2004 г. контрола върху процеса на помиряване в Кот д’Ивоар, тя сполучи да постигне мир, макар той да бе нарушен миналата година. Решаващи са били очевидно качествата й на преговарящ. На форума в Етиопия тя прикани за диалог между двете основни дипломации в съюза - англоезичната и френскоезичната, и съумя да убеди всички, че “не съм англоговоряща - аз съм зулу”. Очакват я обаче трудни задачи. Ще трябва да положи усилия, за да не се превърне АС в структура, изцяло зависима от НАТО, както стана с Арабската лига.

Много тежко се очертава положението в Мали. Държавата е вече де факто разделена на светска и ислямска част, между които са “увиснали” туарегите. Африканските лидери стигнаха до общо мнение, че технически изостанала, малийската армия не ще може самостоятелно да възстанови териториалната цялост на страната. Те решиха да изпратят там 3300 военни от 15-членната Икономическа общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС), след като получат съответната резолюция от Съвета за сигурност на ООН.

Друг проблем е ситуацията по границата между Руанда и Демократична република Конго. В кулоарите на срещата президентите се споразумяха за охрана на тази граница и създаване на международни сили за действия срещу въоръжените бунтовници в източната част на конгоанската държава. АС подкрепи обръщение към ООН с молба нейният контингент в Конго да бъде използван за унищожаване на войските на размирния генерал Боско Нтаганга, създал групировката “М 23″ (March 23 Mouvement - “Движението от 23 март”).

Това е истински пробив, тъй като до момента конгоанските власти обвиняваха руандийците, че подкрепят въоръжените формирования на “М 23″ в ДРК. Руанда пък заявяваше, че конгоанското ръководство укрива на своя територия групировки от бойци на племето хуту, настроени против руандийското правителство.

Следваща задача е чрез превантивна дипломация да се избегне нова война между Судан и неотдавна образувания Южен Судан. Президентите на Севера и на Юга, провъзгласил независимост миналата година, също разговаряха по време на лидерския форум (за пръв път от април, когато двете страни застанаха на ръба на войната поради гранични неуредици и спорни петролодобивни райони) и постигнаха споразумение за демаркация на границата по мирен път.

Накрая ще споменем незарастващата язва върху тялото на Африка - Сомалия, където се водят неспирни битки срещу ислямистите от “Аш Шабаб”. Там са разположени миротворци от АС. През лятото на 2010 г. се твърдеше, че групировката контролира повечето южни и централни региони в Сомалия, включително голяма част от столицата Могадишу, където е наложила шериата в особено жесток вариант.

“Като представители на стратегически регион ние трябва да създадем на континента две-три страни хегемони. Не можем да действаме активно на световната арена, ако сме сбирщина от слаби държави с боклучави рейтинги, без тежест нито на регионално, нито на световно равнище. Република Южна Африка, нейната сила, мощ, история и богатства, също и по-сложното институционално устройство явно сочат, че тя ще е достоен кандидат за поста (председател на АС, бел. на “Правда”).

Необходимо е обаче да бъдат създавани условия за формиране на регионални държави в Западна Африка, в Централна Африка - “меките слабини” на континента, и в Източна Африка. Тези двигатели ще генерират за останалите страни африканския дневен ред”, пише камерунската писателка Акиле Мбебе, експерт политолог, в статия под заглавие “Южна Африка играе водеща роля”.

“Исторически погледнато, военната и икономическата дейност на западните сили в Африка не е дала нито един положителен пример. Аз съм против външна намеса в Африка, примерът с Либия е най-лошият от този род. Континентът трябва да развива вътрешните си възможности за самоуправление, но за жалост все още сме далеч от това”, изтъква писателката, цитирана от френския в. “Курие ентернасионал”.

БТА

Станете почитател на Класа