Германия се очерта като една от най-облагодетелстваните страни от европейската финансова криза.

Докато другите държави от 17-те членки на еврозоната се бореха с опасенията на инвеститорите, че икономиките им се огъват под натиска на огромния дълг, Германия успя да спести десетки милиарди евро благодарение на репутацията си на сигурно убежище за инвестиции.

Пазарът на облигации поиска страни като Италия и Испания да платят изключително високи лихви, за да продадат облигациите си на фона на опасенията, свързани с вялата им икономика и разстроени държавни финанси. Толкова високи лихви ще натоварят държавните хазни на тези страни през идните години.

Финансово здравата Германия същевременно си осигури милиарди евро дълг при рекордно ниски, а понякога и отрицателни лихви.

Германия отдавна е възприемана като сигурен залог. Тя е най-голямата европейска икономика и най-големият вносител на средства в европейските фондове с брутен вътрешен продукт от 2,6 трилиона евро (3,17 трилиона долара). През последните две години икономиката на страната расте стабилно, като през първото растежът й от 0,5 % спрямо предходното тримесечие помогна на еврозоната да не изпадне в рецесия.

Страната неотдавна продаде 10-годишни облигации за милиарди при лихва - или доходност - от около 1,5 %. В сряда пласира 2-годишни облигации за 5 милиарда евро (6,1 милиарда долара) при средна лихва минус 0,06%.

С други думи инвеститорите губят пари и плащат на Германия за привилегията да настанят на сигурно средствата си в държавната хазна. Германия, която отчита растеж, предлага перспектива за връщане на дълга без риск, а останалите варианти за сигурни инвестиции са без големи лихви - неотдавна Европейската централна банка намали лихвата по овърнайт депозитите си до нула.

“Лихвите са неестествено ниски в момента,” призна миналия месец германският финансов министър Волфганг Шойбле, като добави, че те отразяват степента на несигурност на финансовите пазари.

Страничният ефект обаче е печалба за хазната на Шойбле. “Германия спестява около 10 милиарда евро (12,5 милиарда долара) само тази година благодарение на ниските лихви,” посочи пред АП икономистът от германския Институт за световна икономика в Кил (Kiel Institute for the World Economy) Йенс Бойзен-Хогрефе.

Някои анализатори са на мнение, че дълговата криза в еврозоната вече е осигурила на Германия печалба от около 100 милиарда евро (125 милиарда долара), което дава на правителството допълнителна възможност за разходи, стимулиращи растежа или намаляване на дълговия товар, докато други страни в еврозоната се борят да се задържат на повърхността.

Германските спестявания от продажби на облигации не са много коментирани, тъй като пари, които не са похарчени, по-трудно могат да се следят. Един поглед обаче към предишните финансови прогнози на правителството дава представа за сумата, която Германия спестява: През 2009 година правителството прогнозира, че ще похарчи 52 милиарда евро, за да обслужи дълга си през 2013 година. Сега очаква този разход да възлиза само на 20 милиарда евро догодина.

Като се сравни колко е платила Германия като доходност от 2009 година спрямо периода 1999-2008 година, когато е плащала много по-високи лихви, икономистът Бойзен-Хогрефе оценява, че германското централно правителство ще спести около 68 милиарда евро до 2022 година от дълг, който е пласирало от 2009 година.

“Ако няма големи катастрофи, произлизащи от кризата в еврозоната, цифрата скоро ще бъде трицифрена,” посочи той.

Ако към уравнението се прибавят облигациите на правителствата на провинциите и общините, то германските спестявания от ниски лихви могат да бъдат с около 50 % по-големи, достигайки доста над прага от 100 милиарда евро до 2022 година, допълни той.

Тъй като не трябва да плаща високи лихви по облигациите си, Германия получава възможността да намали бюджетния си дефицит без да е необходимо драстично да намалява разходите си или да въвежда някакви мерки за икономии, каквито препоръчва да прилагат другите европейски страни. Правителството очаква да постигне напълно балансиран бюджет до 2016 година и цели да започне да намалява дълга си от 2 трилиона евро (2,5 трилиона долара), което е около 80% от националния БВП.

Германия има ползва от дълговата криза в еврозоната, но трябва също така да се нагърби с по-големи рискове. Ако кризата се разрасне драстично, като една или повече страни членки напуснат валутния съюз, на Германия, в качеството й на тежката артилерия на икономическия блок може да й се наложи да инжектира 300 милиарда евро под формата на заеми и гаранции за по-слабите европейски членове и спасителните фондове на блока. Сумата би била равна на бюджета на централното правителство за една година.

Ако кризата в еврозоната обаче се влоши, има опасност германските спестявания сериозно да бъдат подкопани. Роланд Дьорн, главният експерт по растежа и икономическите цикли на мозъчния тръст RWI, е на мнение, че на ползите от проблемите в еврозоната не трябва да се гледа изолирано. Първата фаза от кризата в региона - финансовата буря през 2008, започнала с фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers - струва много на Германия, като я принуди да заеме повече средства, за да спаси банки и да стимулира икономиката.

Според него, тъй като общият германски дълг нарасна значително от 2008 година, не е толкова лесно да се каже колко точно спестява Германия само от кризата в еврозоната. Може да се посочи примерна сума, като се има предвид, че лихва под 1 % по облигации за общо 2 трилиона евро означава годишни спестявания от около 20 милиарда евро, допълни той.

“Ако лихвите се повишат отново, това би означавало значителни допълнителни разходи за Германия,” посочи той, отбелязвайки, че такова развитие на нещата би могло лесно да попари надеждите на правителството за балансиране на бюджета до 2016 година.

Шойбле, който преди казваше, че устойчивите германски дългосрочни лихви по 10-годишните облигации трябва да са в границите на двата процента, отбеляза, че се надява лихвите на страната да се повишат отново, когато еврозоната излезе от сегашните си затруднения.

“Вярвам, че равнището на лихвите, което на практика в реални измерения е отрицателна лихва, е повече реакция от притесненията на финансовите пазари, отколкото стабилност. Затова предпочитам стабилността (за еврозоната), отколкото да имаме ниско равнище на лихвите,” заяви той.

Шойбле призна, че “някои от нашите партньори в Европа страдат от товара на прекалено големите лихвени равнища, причинени от раздразнението на финансовите пазари.”

Той обаче настоя тези страни да реформират икономиките си и да оправят финансите си, за да си върнат доверието на пазарите. “Не трябва да се извиняваме, че доверието в Федерална република Германия (…) на финансовите пазари е високо,” посочи той.

БТА